В Испания идва краят на стария тип политика

Във всички страни, засегнати от кризата в еврозоната, националната политика се фрагментира, а популистки движения отправят предизвикателство към утвърдените партии. В малко държави тази фрагментация се оказва толкова драматична, колкото в Испания. През последните три десетилетия властта неизменно се върти между двете господстващи партии на левоцентризма и десноцентризма – социалистите и Народната партия. Но след областните и местните избори миналия уикенд Испания, изглежда, навлиза в несигурна епоха, в която и двете партии трябва да споделят политическата сцена с нови, бунтарски формации.

В известен смисъл тези изборни резултати не бяха изненада. Народната партия, оглавявана от министър-председателя Мариано Рахой, и опозиционните социалисти понесоха тежки загуби. И двете партии бяха обвинявани за преживяваните напоследък от страната икономически трудности и политическата корупция. За разлика от тях крайнолявата партия „Подемос“, която е против икономиите, и центристката партия „Сиудаданос“, която настоява за реформи, успяха да влязат по впечатляващ начин в местните законодателни събрания.

Забележителното при тези избори обаче беше не представянето на която и да е партия, а как цялостният резултат сигнализира за несигурно политическо бъдеще в Испания. Нито една партия не разполага самостоятелно с категорично мнозинство в която и да е от 13-те области, в които бяха произведени избори в неделя, а всички признаци сочат, че подобен резултат без категоричен победител ще има на общите избори по-късно тази година.

За Рахой изходът от гласуването е разочароващ и това е разбираемо. През последните четири години той помага за измъкването на Испания от икономическата криза с програма от сурови реформи, особено в трудовия пазар на страната. Испанската икономика е на път да постигне растеж от 3 процента тази година – по-бърз от този на която и да е голяма страна в еврозоната, а потребителските нагласи се издигат до нивата отпреди кризата.

Този бърз растеж обаче не е достатъчен и за значително намаляване на равнището на безработицата в Испания, което продължава да е 23 процента. Макар че тази безработица до голяма степен се дължи на спукването на балона в испанския строителен сектор преди идването му на власт, Рахой плаща тежка цена за това. Корупционните скандали, тормозещи неговата партия, също нанасят сериозна вреда.

Рахой трябва да си извлече някои поуки от този резултат. Той може да се успокои, че Народната партия продължава да е най-голямото движение в Испания с 27 процента от общия дял на гласовете; а „Подемос“ съвсем не е толкова силна, колкото подобната на нея, противопоставяща се на икономиите партия СИРИЗА в Гърция. Но министър-председателят подценява гнева на испанците от корупцията и е необходимо да предприеме решителни мерки за борба с нея. А въпреки че не би трябвало да отслабва усилията си за осъществяване на икономическа реформа, той понякога изглежда нечувствителен към дълбоките тревоги, които изпитват младите испанци за своето бъдеще.

Има една по-обща поука за всички партии в Испания. Необходимо е те да разбират все по-сложния пейзаж на националната политика. След като Испания върви към общи избори, на които може да няма категоричен победител, всички партии – било то нови или стари – ще трябва да покажат зрялост в отношенията едни към други. „Подемос“ и „Сиудаданос“, които може да имат решаваща роля за властта, в крайна сметка ще трябва да решат дали могат да бъдат отговорни партии в управлението или са предопределени да бъдат единствено протестни движения.

Испания има всички основания да се приближава към общите избори тази година в положителен дух. Страната извървя забележително дълъг път от дълбините на кризата и в много отношения е пример за други в периферията на Европа. Правителството на Рахой в частност има да защитава силно представяне в осъществяването на реформа. Надеждата трябва да бъде политическата фрагментация в Испания да не предизвика застой, подкопавайки ценните икономически постижения, които виждаме.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.