Как Газпром и Русия рискуват в Турция

Газпром се готви да започне работа по изграждането на газопровода „Турски поток“, въпреки че за проекта все още няма междуправителствено споразумение.

Прокарването на морската част на газопровода „Турски поток“ ще започне още през юни, обяви миналата седмица Газпром. Концернът обаче рискува много, според експерти, тъй като строителството започва без междуправителствено споразумение, руският газ в Турция ще се конкурира с азербайджанския, а освен това съоръжението изобщо не се харесва на Европа.

Основният проблем е, че няма подписано междуправителствено споразумение, посочва директорът на турския институт за енергийни пазари и политика EPPEN Волкан Йоздемир.

Русия и Турция „все още не са достигнали етапа на започване на проекта“, потвърди за Интерфакс посланикът на Турция в Москва Юмит Ярдъм. По думите му в момента не бива да се спекулира дори за сроковете за началото на проекта. Няма да бъде правилно като дати за пускане в експлоатация на газопровода да се посочват конкретно 2016 година или 2017година, каза дипломатът. Газпром обаче не се съмнява, че проектът ще бъде изпълнен. Всички приказки, че „Турски поток“ няма да го бъде, са спекулации, заяви източник от концерна.

Да наливаш вода в сито

Газпром стигна до идеята за „Турски поток“, след като се отказа от друг мащабен проект в Югоизточна Европа – газопровода „Южен поток“ (наложи се той да бъде изоставен под натиска на ЕС).

Когато през януари руският концерн обяви строителството на „Турски поток“, капацитетът на четирите му линии се оценяваше на 63 милиарда кубични метра газ годишно. Тогава стана известно, че Газпром самостоятелно ще прокара морската част на газопровода, а на територията на Турция мощностите ще бъдат под контрола на съвместно предприятие.

Цената за прокарването на тръбите за „Турски поток“ по дъното на Черно море не е обявена официално, но приблизително съвпада с разходите за същата дейност при неговия предшественик. Те се оценяваха на 17 милиарда евро. Не се знае откъде ще дойдат тези средства, а говорителите на Газпром отказват коментар.

Засега Газпром просто пренасочва техниката, вече мобилизирана за „Южен поток“, към подводния участък за новия газопровод, отбелязва старшият анализатор на Уралсиб Алексей Кокин.

Половината от „Южен поток“ обаче трябваше да бъде финансирана от партньорите на Газпром, освен това той бе планиран при други цени на петрола и различна икономическа ситуация, допълва експертът.

Същевременно Газпром планира строителството на два газопровода в Китай. Засега договор е подписан само за „Силата на Сибир“, който се оценяваше на 60-70 милиарда долара. В случая с „Турски поток“ в началото Газпром най-вероятно ще се ограничи с минимална конфигурация, полагайки само една линия за около 16 милиарда кубични метра, прогнозира Кокин.

Това сигурно ще бъде единствената линия, предназначена за нуждите на Турция, но концернът ще може да я запълни изцяло за не по-малко от пет години, допълва експертът.

Сега руският газ стига до Турция през Трансбалканския газопровод, който минава през Украйна, Румъния и България и има капацитет до 14 милиарда кубични метра. Друг газопровод свързва пряко двете страни – „Син поток“ с пропускателна способност 16 милиарда кубични метра.

За цялата 2014 година Турция е внесла 47,6 милиарда кубични метра газ. Тази година страната планира да купи около 30 милиарда кубични метра руски газ.

Европейският фактор

Ограниченият газов пазар на Турция означава, че Газпром трябва да търси и други купувачи. Очевидни кандидати са балканските страни и държавите от Южна и Централна Европа, към които бе насочен неслучилият се „Южен поток“. Свързването на европейската газопреносна система с турската обаче ще бъде невъзможно без съгласуване с Европейската комисия и това може да се окаже непреодолимо препятствие за Газпром.

Заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по енергийния съюз Марош Шефчович през март заяви, че решението за строителството на „Турски поток“ трябва да бъде взето с отчитане на мнението на ЕС (с което в Газпром не е съгласен). През пролетта на тази година Европейската комисия обяви началото на поредната реформа в енергетиката в ЕС. Ако тя бъде завършена, ЕК ще получи правото предварително да се запознава с газовите договори, сключвани от държави членки с трети страни. Регулаторът настоява и за по-широки правомощия, дори за участие в утвърждаването на тези договори. За да купуват руски газ през „Турски поток“, европейските вносители ще трябва да направят промени в действащите договори с Газпром или да сключат нови. Европейските потребители пък ще трябва да построят нова инфраструктура за получаване на газ.

Бойкотирането на Украйна

Газпром може да се опита да постави ЕС в безизходно положение. Още през януари ръководителят на концерна Алексей Милер заяви, че доставките по „Турски поток“ ще заменят транзита през Украйна. През април той уточни, че договорът за транзит на газ през украинска територия няма да бъде продължен след 2019 година. Според него прекратяването на доставките през Украйна няма да остави на европейските компании друг избор, освен да се включат към „Турски поток“.

Газпром е твърдо решен да се откаже от използването на транзитните мощности за доставки на газ в Европа през Украйна, посочи през май източник от компанията.

„Най-много от това решение ще загубят Eustream и Словакия (Eustream е словашкият газов оператор, който извършва транзита през Украйна)“, допълни той.

Европейците вече са се сблъсквали с подобна ситуация при пускането в експлоатация на „Северен поток“ през 2011-2012 година. Тогава Газпром успя да измени споразуменията, след като накара купувачите на синьо гориво да се съгласят с новата точка на приемане на газа. Източник, близък до Газпром, твърди, че в случая със „Северен поток“ преговорите с купувачите са минали леко и бързо.

Засега обаче най-вероятно изглежда превръщането на „Турски поток“ в газопровод за снабдяване на Турция, според анализатора на Sberbank CIB Валерий Нестеров.

Първата линия с мощност 16 милиарда кубични метра ще бъде положена за покриване на нуждите на потребителите в тази страна. Чрез нея Газпром ще замести доставките по Трансбалканския газопровод, който най-вероятно ще бъде спрян, посочва експертът. С това е съгласен и Йоздемир от EPPEN. Вероятно първата линия на газопровода в Турция ще бъде построена, перспективите за излизането му от страната обаче не са особено големи, уточнява той.

Трансанадолската конкуренция

„Турски поток“ обаче ще бъде принуден да се конкурира с други мащабни газови проекти дори за турския пазар. Анкара планира да обедини Трансадриатическия газопровод (TAP) с Трансанадолския газопровод (TANAP). Източник на газ и за двата тръбопровода е Азербайджан. Мощността на TANAP ще бъде 16 милиарда кубични метра годишно, на ТAP – 10 милиарда кубични метра годишно. Строителството на TAP трябва да започне през 2016 година, а началото на изграждането на TANAP вече бе поставено през март тази година. Засега турските чиновници подчертават, че и двата проекта не застрашават „Турски поток“.

Двата газопровода TAP и TANAP са част от Южния газов коридор – енергийна инициатива на ЕС, насочена към повишаване на безопасността и диверсификация на доставките на енергийни суровини. TANAP, който преминава през турска територия, ще служи като междинно звено за проекта TAP, който трябва да бъде продължен до Южна Италия. С помощта на тези два газопровода ЕС се надява да получи достъп до газовите ресурси на Каспийско море.

Трудната дипломация

Газпром започва работа по „Турски поток“ едностранно, дори без юридически обвързващ договор с Анкара и без турски екологични разрешителни.

Обикновено получаването на екоразрешителни изисква координация с няколко министерства и учреждения, за което е необходимо време, уточнява съветничката на турското посолство в Москва Лейла Авце. По думите й проектът засега е на твърде ранен стадий.

Преговорите между Русия и Турция са предварителни, според дипломатката. Министерството на околната среда и градоустройството на Турция не отговори на запитването ни, а Газпром отказа да коментира ситуацията около получаването на разрешителни.

Засега Турция не показва еднозначен стремеж възможно най-скоро да бъде взето окончателно решение за строителството на „Турски поток“ и да бъде подписано съответното споразумение. Анкара обаче и по-рано заемаше сдържано положителна позиция – твърде много е заложено на тази карта. Става дума не само за отношенията с Русия, но и с ЕС и САЩ, посочи ръководителката на турския сектор в Центъра за изучаване на страните от Близкия изток и Централна Азия към института за изтокознание на Руската академия на науките Наталия Улченко.

Освен от негативното отношение на Брюксел и Вашингтон положението се усложнява и от неотдавнашната твърда реторика на президентите на Русия и Турция по негазови въпроси. В края на април руският президент Владимир Путин използва думата „геноцид“ в реч при отбелязване на стогодишнината от масовите убийства на арменци в Османската империя през 1915 година. Това предизвика остра реакция от Анкара.

Турският лидер Реджеп Тайип Ердоган посъветва Русия да обясни действията си в Украйна и Крим. Реториката на Москва може да се отрази отрицателно на газовите преговори, според Улченко. Ако „Турски поток“ не бъде построен, то страната ще се лиши от половината газ и това ще бъде катастрофа за нея, настоява източник от Газпром.

В Турция се опасяват, че страната се превръща в поле за транзит на енергийни суровини на Русия, която обаче не е готова на отстъпки. За успеха на проекта е необходимо взаимно разбиране, а то липсва в момента, посочва Йоздемир.

Според политолози победителят в скритата интрига около строителството на „Турски поток“ е Анкара. Без да разполага с ресурси, но благодарение на умелото използване на географското си положение и икономическа ситуация, Турция успя да стане евразийски лидер в транзита, отбелязва Максим Сучков, доцент в Пятигорския държавен лингвистичен университет и експерт в Руския съвет по международните въпроси.

Турция привлече три ключови маршрута за доставка на енергийни суровини до Европа – от Централна Азия, от Близкия изток и сега, най-вероятно, от Русия, отбелязва експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.