Ердоган се отдалечава от всесилно президентство
Орхан Джошкун
Ройтерс
Парламентарните избори в Турция се очаква да отдалечат още повече мечтата на Тайип Ердоган за всесилно президентство и да доведат период на сътресения, в който най-решителният съвременен лидер на Турция ще жонглира, за да запази превъзходството си.
Ердоган, който по конституция няма право да участва в партийната политика като държавен глава, въпреки това агитира из Турция преди парламентарните избори на 7 юни в потвърждение на това колко много залага на изхода от вота. „Няма да ме отдалечите от тези сцени, няма да ми запушите устата“, заяви Ердоган на митинг този месец в град Къръккале, Централна Турция, обяснявайки защо президентството трябва да получи по-големи правомощия.
По конституция най-голямата власт се пада на министър-председателя – пост, който Ердоган държеше между 2003 и 2014 г. Откакто обаче стана държавен глава миналата година, той усилено се застъпва за президентска власт с изпълнителни функции по подобие на САЩ или Франция. Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която той основа, обаче изглежда няма да успее да получи мнозинството от две-трети в парламента, което й е нужно, за да промени конституцията, без да трябва този план да се поставя на референдум.
Евентуален референдум също е затрупан с проблеми. Кюрдската опозиция, разглеждана някога като възможен съюзник по въпроса за нова конституция, при условие че тя увеличава и правата на кюрдите, се обявява срещу по-силно президентство.
Поляризиращият стил на управление на Ердоган, който отчуждава онези турци, които са подозрителни към консервативните ислямски идеали, означава, че той едва ли ще убеди опозиционните НРП (светската Народнорепубликанска партия) или националистическата ПНД (Партия на националистическото действие) да подкрепят плановете му на всенародно допитване.
Затова изборите са от почти екзистенциално значение за Ердоган, който затегна хватката си над съдебната система, полицията и медиите през последните години. Ако мнозинството на ПСР отслабне, периодът след изборите ще бъде белязан от борбата му да запази контрола.
„Ердоган добре знае, че с всеки изминал ден властта му корозира и затова толкова усилено лансира президентската система“, каа Синан Юлген, ръководител на базирания в Истанбул мозъчен тръст ЕДАМ и сътрудник на института „Карнеги Юръп“. „Това, което му дава власт, е съществуването на тази перспектива. Веднъж щом тя вече не е реалистична, балансът на властта ще започне да се обръща срещу него“.
Ердоган е политически боец, белязан от детство в неспокойния квартал на Истанбул Касъмпаша и застъпник за турската религиозна работническа класа. Като такъв той едва ли ще седи и ще чака влиянието да му се изплъзва от ръцете. Само през последните две години той бе изправен пред масови протести и корупционен скандал, всяко от които можеше да свали от власт един по-слаб политик. Той обаче се съвзе и спечели президентските избори през август миналата година с 52 процента от гласовете.
ПСР се представя с единно лице за изборите следващия месец, но намесата му в отговорности, които следва да се падат на премиера – Ердоган председателства няколко заседания на кабинета и се меси в чисто правителствени въпроси – вече създава напрежение.
„Ердоган е лидерът на това движение. Тези в ПСР го знаят много добре… Но малко по малко, някои започнаха да се чувстват некомфортно от упорството му за президентство с изпълнителна власт“, казва високопоставен източник, близък до партията.
„Има хора, които са отворени за насоките на президента, но не и за близостта му до всекидневните дела“.
Известен брой високопоставени фигури на ПСР, които нямат право да участват на изборите, за да бъдат преизбрани, съгласно партийното правило за до три последователни мандата на депутатите, се очаква да останат в политиката под вид на президентски съветници в огромния нов президентски комплекс. Някои представители вече го наричат „кабинет в сянка“ и се опасяват от борба за влияние с екипа на премиера Ахмет Давутоглу.
Източник от офиса на Ердоган омаловажи този риск. „Това не е нещо лично или нещо, което той иска за себе си. Той е на мнение, че има сериозни проблеми с парламентарната система още откакво влезе в политиката, и иска да намери решение“, каза източникът. „Не разглежда това като стъпка против Давутоглу“.
Реториката на Ердоган и неговата харизматичност обаче му осигуряват превъзходство сред електората, където той се ползва с такава преданост, с каквато Давутоглу, представител на научните среди, който е по-резервиран, все още не се е сдобил.
Някои симпатизанти на митингите на Ердоган бяха загърнати в бяла плащаница, в каквато се увиват мъртвите, в знак за готовността им да умрат за него. На видео, което стана много популярно в социалните мрежи, един от тях каза, че толкова харесва Ердоган, че иска да го хапе и лиже. „Той е лъв. Моето малко“, каза мъжът.
Ердоган настръхва от обвиненията за авторитаризъм и някога бе смятан на запад за образец на мюсюлмански демократ.
Като премиер той установи гражданско господство над армията, която принуди първото ислямистко правителство на Турция през 1997 г. да слезе от власт и която осъществи три директни преврата през втората половина на 20 век. Той стоеше и зад отварянето на Турция към нови пазари за търговия, зад реформи, целящи по-близко интегриране към ЕС, а така също и зад мирен процес с кюрдските бойци.
Но успоредно със засилването на неговата хватка, пострада доверието в турската демокрация. Бяха започнати съдебни дела срещу хора, обвинени за обида на Ердоган, включително 16-годишен ученик от гимназията, а Туитър и Фейсбук периодично биваха блокирани.
Хиляди полицаи и прокурори бяха преназначени след корупционен скандал от 2013 г., засягащ близкото му обкръжение.
Ердоган обвини „паралелната държава“ – термин, с който той назовава мрежата на живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, бивш негов съюзник, който според Ердоган неправомерно упражнява контрол върху последователите си в институции като полицията и съдебната система.
Екрем Думанлъ, главен редактор на близкия до Гюлен в. „Заман“, заяви, че прекалената самоувереност след референдума през 2010 г., на който лансирани от правителството поправки на конституцията получиха 58 процента подкрепа, е била началото на промяна за Ердоган.
Масовите протести в страната през лятото на 2013 г. и свалянето от власт няколко месеца по-късно на египетския президент Мохамед Морси, чиито „Мюсюлмански братя“ са в тесни връзки с ПСР, задействаха усещане за параноя, каза Думанлъ.
Редакторът, облечен с костюм в делови стил, някога бе толкова близък до Ердоган, че беше помолен да напише сценарий за филм портрет за лидера. Сега Думанлъ очаква съдебен процес по обвинения в принадлежност към терористична група заради връзките си с Гюлен. „Загуби точно когато печелеше“, каза Думанлъ. „Една по-плуралистична, по-интегрираща демокрация щеше да го превърне в герой в Близкия изток“.
БТА