Бойко Борисов лично охранява събрание на акционери на банката на Петя Славова

(продължение – виж „Как една банка си подмени акционерите и защо БНБ отказва да изпълни решения на съда„)

Бойко Борисов с Румен Николов-Пашата на юбилей на СИК. По това време Бойко Борисов е охрана на Тодор Живков, собственик на фирми „Ипон“, гравитиращи около СИК. СНимка: Живко Ангелов, в. „Капитал“

През 1997 г. премиер става Иван Костов и настъпва периодът на ранния костовизъм. Точно тогава Петя Славова, към онзи момент дребен акционер, член на управителния съвет и временно шеф на банковия клон във Варна на Международна ортодоксална банка „Св. Никола“ (по-късно станала „Инвестбанк“), си отпуска кредит от 3,5 млн. долара, за да купи винпром „Черноморско злато“ Поморие. Както стана дума в миналия брой, кредитът е отпуснат без подпис на изпълнителния директор Цветан Начев, без решение на Управителния съвет, без обезпечение 125%, и без да бъде уведомена БНБ – тогава това са били изисквания за всеки по-голям кредит. Този кредит е констатиран като нарушение от комисия и по този повод се събира на заседание Управителния съвет на банката. На него, за необезпечения кредит, Петя Славова и Митко Събев вадят като обезпечение запис на заповед от „Юкос“, че ако „Феста“ не изплати кредита, петролната фирма го дължи.

Така в сметката на „Юкос“ в банката са блокирани тези пари, разказва Цветан Начев, тогавашен изпълнителен директор на банката, също дребен акционер (по устав в банката не може да има акционери с повече от 5% от капитала).

И в този период, когато властва ранният костовизъм, е организирано съвещание на фирмите от нефтения бранш, провокирано от правителството. Там взимат решение фирмите да изтеглят всичките си пари от Международна ортодоксална банка „Св. Никола“, защото тя е на ДС – както всеки нормален костовист ще изтъкне като пазарен аргумент. Банката изплаща за кратко време 35 млрд. лева (над 20 млн. долара по тогавашния курс), без да иска помощ от БНБ и прочее, въпреки че за онова време това е грамадна сума за една банка, не е като при сегашните.

Точно тогава, съгласувано с БНБ, заради този кредит на Славова, варненския клон на банката временно е изключен от системата й, а сумата в размера на кредита е блокирана от сметката на „Юкос“ като гаранция.
Но войната между нови и стари акционери в банката вече е започнала. Новите, в лицето на Славова и Митко Събев (с по 1% като физически лица и с по 5% чрез фирми, които представляват) се опитват да овладеят банката. За да махнат Цветан Начев от поста изпълнителен директор, не им достигат подписи на шефовете на надзора.

Ген. Любен Гоцев. Снимка: от екрана

Ето какво разказва тогавашният председател на надзорния съвет на банката Стоян Мишев в книгата “Любен Гоцев – Човекът в сянка” (изд. “Милениум”, 2010 г. С., З. Димитрова): “Любен Гоцев имаше силен нюх. Той се залепи до богатите хора – Митко Събев и Петя Славова. Неговото раболепие стигаше до крайност… Когато стана скандалът, Петя Славова искаше да подпиша един документ с ужасно стара дата. Върху него имаше един единствен подпис – на Любен Гоцев. “Аз съм 1500 пъти по-беден от теб – й казах – но не мога да си предам приятелите”.
Но се оказва, че няма и нужда.

Цветан Начев насрочва общо събрание през февруари 1998 г., да се разрешат всички спорове. Но седмица преди това в банката влизат …квестори на БНБ, повикани от Петя и Митко. С мотив спорове между „големи акционери“. Няма такова юридическо понятие, а уставът на дружеството изключва и понятието „мажоритарни акционери“. И въобще, спорове на акционери се решават на общо събрание и от съда, а не от БНБ.

Защо и как е уредено да влязат квестори – не е съвсем ясно. Възможно е и ранният костовизъм да си е казал думата. Зам.-шеф на БНБ е Емилия Миланова, тя е и шеф на банковия надзор.
На Митко Събев и Петя Славова не им стигат два подписа в надзорния съвет да махнат Цветан Начев. Само Любен Гоцев и Митко са се подписали. А трябват 4 подписа. Вместо това, квесторите на БНБ (!) свикват общо събрание, на което акционери учредители не са допуснати, и там уволняват Цветан Начев като главен изпълнителен директор.

Цветан Начев. Снимка: Слава

Учредителите обжалват решенията на това общо събрание в съда, печелят делото в Софийски градски съд, след обжалване, след още 2 години печелят и в Апелативния съд. И през 2002 г. печелят окончателно във Върховния касационен съд. Остава в сила, че решението на общото събрание е нищожно, в нарушение на закона и устава на акционерното дружество. Но… минали са четири години (а до днес вече 17 години). Нека читателят обърне внимание на този детайл – факторът време в акционерните спорове на Петя Славова са също като съдебните разправии с парите на фирмата „Месокомбинат Варна“ – те са откраднати в банката й през 2010 г., а още се водят съдебни дела за тях.
Това не са единствените решения от общи събрания на акционерите на банката на Петя Славова, които са отменени от съда.

„След като съдът обяви за нищожни поредните решения на общото събрание на акционерите, ръководството на банката свиква ново общо събрание и незаконните акционери взимат отново отменените от съда решения. Но нероден Петко не може да има деца“, смее се Цветан Начев.

Първото подобно събрание, свикано от квесторите през април 1998 г., е забележително с още нещо – охранява го лично Бойко Борисов, той лично проверява на входа документите на част от акционерите. По онова време Борисов е в охранителния бизнес, гравитира около шефовете на СИК, знае се за фирмите му „Ипон“, които охраняват някои големи обекти, включително на сикаджиите.

Петя Славова. Снимка: Бургасмедиа

На общото събрание, проведено в т. нар. Малкото НДК – кино „Люмиер“, когато акционерите пристигат, виждат, че се охранява от едри руснаци. Защо и как – не се знае днес, вероятно са наети за мероприятието. Може и тогавашният съдружник на Митко Събев, руския млад олигарх Денис Ершов нещо да е помогнал (той по-късно е изгонен от България, а още по-късно има поредица от премеждия със съдружника си, но това е друга тема).

„Акционери помнят самия Бойко Борисов, като шеф на фирма „Ипон“, който е изисквал на вход на залата от тях да покажат документите си и докажат, че са акционери. И лично връща някои от акционерите учредители, защото те представят акции, а квесторите са поставили изискване да се допускат само акционери с вносна бележка. Вносната бележка е документ, на базата на който се издава акция. За да не дойдат много от акционерите учредители за всеки случай не са им пратени покани, което е нарушение на закона. И аз лично не съм получил, и въобще не отидох на това общо събрание“, разказва Цветан Начев.

Но най-голямото нарушение е друго. На това общо събрание дребният акционер „Юкос“, който е имал 5% от дружеството, изведнъж се явява като мажоритарен акционер с 25% от акциите. Това е нарушение на действащия към онзи момент устав на дружеството, който не допуска акционер с повече от 5%. Но квесторите ден по-рано са пратили документи в БНБ за „Юкос“ като мажоритарен акционер.

Въпросните квестори на БНБ се казват Димитър Проданов и Димитър Димитров. След това общо събрание те стават изпълнителни директори на банката.
Как е възможно всичко това?

(Следва – „Как беззаконията на БНБ с „Инвестбанк“ един ден ще се изучават в учебниците“ )

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.