Руските тарани за лов на български шарани
Червената депутатка Корнелия Нинова издаде днес фарса, който БСП разиграва чрез нейния колега Георги Кадиев, пускайки го напред в ролята на „бунтар” да върши дела в полза Петата колона – дела, каквито столетницата по тактически съображения не може или не иска в даден момент да афишира като свои.
Никой не иска оставката на Кадиев в БСП, каза в студиото на БТВ Нинова. Нещо повече, тя декларира, че е присъствала на сцената, разказана от Кадиев публично по съвсем друг начин, представяйки се за една гонена от червената инквизиция вътрешнопартийна жертва.
Таза лъжа платените медии използват като кюспе за шарани, градейки „борчески” образ на Кадиев, чиято задача е да обира така наречения периферен вот за партията в средите на разочарованите, колебаещите се, но гравитиращи по инерция от столетната традиция избиратели. „ Ето заради такива честни младежи все още си струва да се гласува”, си казват подведените другарки и другари.
А честният другар Кадиев може да си позволи чисто екзистенциално всякаква материална независимост, защото е семейно подсигурен с дял от най-тлъстата търговия в страната, тази с продажбата на електричество.
Казвайки (по изключение) истината, че Кадиев се хвали с като „преследван” за инакомислие, Нинова неволно направи за смях целия прозрачен театър с тръшкането му пред медиите в ролята на „асистемен” играч, пуснат вече да оправя отношенията с ДПС. От централата не могат да си позволят да демонстрират открито реверанс към бившия си коалиционен партньор в момента заради гнева на собствените си избиратели
Както всички чуха днес от трибуната на Народното събрание председателят на ДПС Лютви Местан отигра своята част от сделката като благодари лично на Кадиев за свършената от името на ДПС работа по върпоса агитирането на майчин език, но не каза нито една крива дума за онези в столетната партия, които уж били адски гневни на Кадиев за „соловата” му акция. Нима Местан би спестил поне намек на съпричастност към уж преследвания в БСП Кадиев, ако не участваше в договорения зад кулисите мач?
Самият Кадиев пък се похвали вчера, че не можел да бъде изключен от БСП. Ако някой искал да го изключва, трябвало да стане с тайно гласуване. С други думи той призна косвено, че всъщност прави нещо от името на партията и има тайната й подкрепа.
Заради неудобството по „европейска линия” БСП нямаше как например да бойкотира бойкота на цяла Европа срещу Путин и неговото шоу на Червения площад на 9 май. И какво измислиха? Ами пуснаха Кадиев да се прави на едноличен организатор на антиевропейския по същество митинг под прозорците на президента Плевнелиев и да го заклеймява, че не е направил изключение от европейското бламиране на Путин.
За да изглеждат ходовете му автентични, пуснатият да върши работата на снегорин насред пустинята Кадиев съответно пък си пуска слухове за уж голямата нетърпимост към неговата персона в ръководството на БСП. Както вече споменах веднъж, преди предаването „Лице в лице” по БТВ на 8 май, в което направих глупостта да участвам с Кадиев в обещаната ми „културна дискусия” с него, без да бъде питан, той заразказва възмутено колко много му били ядосани на Позитано (за това, че върши тяхната мръсна работа срещу президента Плевнелиев ???). Тази „вътрешна информация” явно беше предназначена за консумация на водещата Цветанка Ризова и за моите уши с надеждата да разпространим „истината”, чута от него като „достоверен източник”.
Нещо подобно върши и с Татяна Дончева с нейния напреднал (в сравнение с този на Кадиев) проект уж извън БСП, но тичащ по подобна паралелна писта, проправяйки път на Петата колона. Общото между Кадиев и Дончева е липсата им на „мръсно минало” по линия на невъзможното за тях по онова време членство в БКП по чисто възрастови причини. Те „само” са направили своя избор в БСП в годините, когато там останаха фанатиците, наивниците, или интересчиите, разбрали, че преходът е нагоден така, че да бъде употребен тъкмо от преименуваната партия и верните й кадри.
Верните й доскоро Кадиев и Дончева са същевременно от котилото на „Мултигруп”, чиито метастази са плъзнали къде ли не в държавата днес и служат чрез спящи, дремещи и крещящи клетки на своите московски началници. Но е дошло време да докажат верността си чрез участите си в паралелни проекти за приобщаване на неверниците, гравитиращи около Партията.
Мимикрията в лявото пространство е само огледален образ на така нареченото дясно в лицето на ГЕРБ най-вече. От протоколите за пълния синхрон в гласуването между БСП и ГЕРБ в Софийската община по болезнения за Петата колона въпрос за Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) , публикувани в ivo.bg преди два дни (на 27 май т.г.) всеки може да види, че това не е празен упрек, а протоколиран факт.
ГЕРБ и лично „десният” Борисов се заиграват с тъмночервения Първанов във всичките му роли през годините. И отново: общото помежду им, както и между тях и т.н. левица, е преклонението пред Москва ( която също разиграва цирка със сръднята по адрес на София, знаейки много добре, че троянският й български кон е принуден да тича на европейския хиподрум, на който е на хранилката). Който не вярва, нека ги попита поотделно или вкупом за Крим, за санкциите срещу Русия и за руската версия на историята, която българите изучават в училищата. Разликата в отговорите ще бъде само в нюанса на мрънкането в полза на СССР и Русия.
Има една тема, по която всички споменати по-горе са напълно единодушни без нюанси : това е преклонението им пред окупационната съветска символика в България, свещената за тях пазителка на постсъветското статукво, което дели българите на прозападно настроени (почти непредставени във властта, но гласуващи с краката си за Запада) и на проруски управленски „елит”. Всеки път, когато им се наложи да заемат позиция по този въпрос, те издайнически пеят в хор в полза на съветското наследство в България. Друг е въпросът, че машината на автоцензурата сред журналистите и политиците тук е така смазващо смазана, че такива неудобни въпроси на практика никой не им задава.
Координатната система в българската политика не е разграфена по линията ляво-дясно, а по цивилизационната разделителна ос Запад-Изток, която всъщност означава бъдеще и минало за България.
Кадиев и Дончева, Борисов и Първанов са от един дол кремълски дренки – маскирани тарани на лов за шарани, които ни разиграват мелодрамата на своите повърхностни различия докато всъщност п(р)обутват напред източния проект в различни електорални опаковки.
От блога на Иво Инджев