Какво ще стане с Windows след решението на ЕС за Майкрософт
Решението на Съда на Европейския съюз, с което наложи глоба от 777 млн. евро на Майкрософт, е прецедент, който означава, че Windows вече не е просто частна собственост, с която Бил Гейтс може да прави каквото си иска, пише сп. Икономист. Според авторите на списанието това със сигурност ще важи за много други компании, които успеят да създадат подобен съществен и дълготраен „дигитален монопол“.
„Търсихте си го, сега се оправяйте.” Това беше смислът на посланието, което лобистите на Майкрософт отправиха след като на 17 септември първата инстанция на Съда на Европейския съюз се произнесе с епохалното антитръстово решение срещу най-голямата фирма за софтуер. Така те отговориха на най-болезнената загуба в почти десетгодишната история на антитръстовото законодателство. Лобистите предупреждават, че европейският антимонополен екип, окуражен от решението, ще тръгне по петите на други технологични фирми с голям дял на пазара, ще се опита да ги принуди да се откажат от скъпата интелектуална собственост и ще обуздае импулса за нови открития.
Малко вероятно е обаче Нийли Крос, европейският комисар по конкуренцията, „да поведе през вратите на Брюксел към затвора най-успелите фирми в света”, както каза един от лобистите. Последиците от присъдата стигат далеч, но по по-различен начин. Ако решението не бъде отменено, Майкрософт ще загуби много от суверенитета си на виртуалното поле, извоюван от операционната система Windows.
Майкрософт се озова на подсъдимата скамейка и в Европа, и в САЩ, защото се опита да защити и да разшири монопола на Windows по два начина. Единият беше като се опита да обвърже други типове софтуер с Windows, особено с уеб-браузъра му. Ход, който предизвика антитръстовите действия в Америка. Другият подход, който е в ядрото на европейския случай, е, че не даваше информация на конкурентите, която трябваше да позволи на софтуера им да работи добре с Windows в мрежа.
През 2002 година, с нов републикански президент, американските власти в сферата на конкуренцията решиха да не продължават делото, подкрепяно от администрацията на Клинтън и вместо това договориха споразумение с Майкрософт. „Юридическото споразумение”, голяма част от което изтича през ноември, се равнява на малко повече от плесница. То не успя да наложи наказание и позволи на компанията да добавя нови софтуерни компоненти към Windows, тъй като това е позволено на производителите на компютри и на продуктите на конкуренцията. Разпоредбите, касаещи съвместимостта, също бяха ограничени: изискването да се осигурят необходимите „комуникационни протоколи” важеше само за версията на Windows, която е качена на единични компютри, а не на сървъри, които пазят данните на корпоративните мрежи.
Първоначалното решение на Европейската комисия срещу Майкрософт от 2004 година може да бъде разглеждано като опит да се преодолеят тези слабости. Комисията нареди компанията да продава версия на Windows без медиаплеъра, който е ядрото на споровете в Европа, когато става дума за пакети софтуер. Майкрософт трябваше да предоставя информация как да се работи със сървърите на Windows. Комисията наложи глоба от 497 млн. евро, която нарасна на 777 млн., тъй като реши, че Майкрософт не се съобразява напълно с решението.
Сега Съдът на Европейския съюз потвърди тези мерки. Още по-важно, той шумно подкрепи правните мотиви на Комисията. Съдът твърди например, че отказът да се предостави информация, необходима, за да могат персоналните компютри и сървърите да работят заедно, представлява злоупотреба с господстващата позиция, особено ако пречи на останалите да разработват конкурентен софтуер, за който има потенциално търсене. В подобни случаи информация не може да бъде отказвана, дори да е защитена от правата за интелектуална собственост, както твърдяха от Майкрософт.
Дори днес, когато софтуерът се доставя все по-често като услуга по Интернет, Windows е защитен от нещо, известно като application barrier to entry, което означава, че конкуренцията здраво трябва да се потруди, за да могат потребителите и разработващите софтуер да се прехвърлят на нови програми.
Каквото и да казват лобистите обаче, европейските регулатори едва ли ще подгонят всички технологични компании с голям дял на пазара. Не съществуват много доминиращи компютърни платформи. Още повече, че много от потенциалните следствия, които може да последват, са различни от действията срещу Майкрософт. В случая на Qualcomm например конкуренцията се оплаква, че фирмата иска прекалено големи суми за патентите си за технологиите за мобилни телефони. За Apple представители на Комисията вече заявиха, че има различни предложения как компанията да отвори своя iTunes за всички плеъри, а не само за iPod. Друго разследване на iTunes засяга различните цени в отделните европейски държави, а не технологични тайни. Дори подължаващото следствие срещу Intel не може да се сравни с това срещу Майкрософт. Комисията твърди, че най-големият производител на чипове в света злоупотребява, като предлага намаление, за да накара производителите на компютри да използват неговите, а не чиповете на конкуренцията от AMD.
Засега Комисията може да използва прецедента, наложен от решението срещу Майкрософт, само в един случай: Google, водещата фирма за онлайнреклама и най-голямата търсачка в света. Също както постъпва Федералната търговска комисия на САЩ в момента, властите по конкуренцията в ЕС ще следят отблизо планираното поглъщане на DoubleClick, друг лидер в онлайнрекламата. И ако Google се превърне в централен архив за данни като местоположението на потребителите и идентичността им, както някои се боят, европейските регулатори може да се опитат да заставят фирмата да предостави на конкуренцията си свободен достъп до тази информация – както накара сега Майкрософт да предостави комуникационните си протоколи.
Съдебните проблеми за Майкрософт обаче не приключват, дори ако решат да не обжалват решението. Комисията тепърва трябва да реши дали информацията, която фирмата е предоставила, наистина ще гарантира съвместимост на софтуера. Не е ясно също така колко пари ще иска Майкрософт от фирмите, които възнамеряват да патентоват протоколите й. Съществува и въпросът дали Майкрософт ще бъде принуден да предостави информацията на производители на open-source-софтуер. От компанията твърдят, че това е равнозначно да се откажат от бизнеса си, но Комисията смята, че ще насърчи конкуренцията като подтикне съперниците от open-source да ползват продуктите на Майкрософт. Предстои разследване на Office, господстващата програма на Майкрософт в бизнес-софтуера, и на Vista, най-новата версия на Windows.
Нищо чудно, че в Майкрософт подклаждат страховете, че Комисията възнамерява да се развихри в антитръстова насока. Компанията провокира враждебност у политиците, която може да обезкуражи ЕС в желанието му да се занимава с този случай. В Америка говорят за „нова форма на протекционизъм”. След решението на Съда на ЕС Томас Барнет, ръководител на антитръстовия отдел в министерството на правосъдието на САЩ, предупреди, че „може да има лоши последствия, да навреди на потребителите като забави иновациите и спъне конкуренцията”.
С това решение Европа и Америка направиха значителна стъпка в антитръстовите дела. Но дали, както много хора се страхуват, споровете ще се превърнат в трансатлантически конфликт, предстои да разберем. В края на краищата, може би преди случаят с Майкрософт да бъда приключен окончателно администрацията във Вашингтон ще се смени още няколко пъти.