Г-7: Труден 40-и юбилей в замъка Елмау
ДПА
От разговори край камината до мега среща, от Г-6 до Г-8 и обратно до Г-7. За изминалите 40 години групата на икономически най-развитите страни непрекъснато се самоопределя наново. Сега, след изключването на Русия, въпросът за същността й отново е на дневен ред.
В началото бе кризата. Без войната „Йом Кипур“ в Близкия изток и последвалия шок на петролния пазар валутната система, основана на твърди курсове спрямо американския долар, не би се сринала и днес вероятно Г-7 изобщо не би съществувала.
През 1975 година световната икономическа криза навежда германския канцлер Хелмут Шмит и френския президент Валери Жискар Д’Естен на идеята да поканят на среща на върха най-силно развитите икономически държави. Целта е да бъде обсъдено състоянието на световната икономика и се потърсят начини за разрешаване на глобалните проблеми.
Размерът на групата е определен по-скоро случайно. Шмит и Жискар Д’Естен канят държавните и правителствени ръководители на САЩ, Великобритания и Япония на среща в замъка Рамбуйе край Париж. В този исторически момент това са петте държави с най-голям брутен вътрешен продукт в света.
Шестата реагира обидено. „Италия бе напълно шокирана, че не е била поканена“, разказва Жискар Д’Естен по-късно в интервю. Така че италианският президент Алдо Моро също получава покана за ексклузивния клуб на богатите и могъщите, който съществува вече 40 години.
През всички тези години събиранията на групата привличат огромно внимание – нещо, което което продължава и сега. Още през 1976 година „Групата на шестте“ става Г-7, тъй като САЩ настояват на срещата в Пуерто Рико да участва и Канада.
Този формат се запазва над 20 години. Годишните срещи на държавните и правителствени ръководители на страните с най-силни икономики отдавна се определят като световни срещи на върха. Първоначално на преден план в разговорите са валутната политика и икономическото положение, но скоро към тях се прибавят всевъзможни теми – използване на атомната енергия, войната, която Съветският съюз води в Афганистан, въоръжаването на НАТО, а по-късно – защитата на околната среда, борбата с климатичните промени или болестта СПИН.
От разговори край камината в началните години събитието постепенно се разраства до мега среща, на която биват канени все повече гости.
От средата на 80-те години на миналия век обаче проявата година след година привлича и десетки хиляди демонстранти. За тях групата е елитарен кръг, който иска да налага възгледите си на по-бедните държави.
През 2001 година в италианския град Генуа се стига до тежки сблъсъци между демонстранти и полиция. Ранените са стотици, а 23-годишен демонстрант е застрелян. Шокът от случилото се в Генуа кара държавните и правителствени ръководители да се оттеглят в отдалечени местности – голф клуб в шотландските планини, курорт на Балтийско море или хижа в канадските Скалисти планини.
В хижата в Кананаскис през 2002 година с „Добре дошъл в клуба“ е приветстван руският президент Владимир Путин, на чиято страна е обещано пълноправно членство.
След разпадането на Съветския съюз Русия бива включвана в консултациите стъпка по стъпка. В Скалистите планини е завършено превръщането на Г-7 в Г-8. От този момент Русия вече може и сама да свиква срещи на върха.
„Това решение отразява забележителната икономическа и демократична промяна, която се извърши в Русия през последните години, особено под ръководството на президента Владимир Путин“, се отбелязва в заключителната декларация от срещата през 2002 година.
Всъщност миналата година Путин трябваше за втори път да бъде домакин на форума след 2006 година (когато срещата е в Стрелна край Санкт Петербург – бел. прев.).
Това обаче не се случи. Заради анексирането на Крим миналата година останалите седем членки на групата преместиха проявата от руския черноморски курорт Сочи в Брюксел. Г-8 отново стана Г-7, а Путин засега остава отвън.
Как да се продължи сега? На 7 и 8 юни в баварския замък Елмау трябва да стане ясно дали без Путин все още има смисъл от Г-7. Според критично настроени експерти големи кризи като тази в Сирия могат да бъдат разрешени единствено в сътрудничество с Москва.
Освен това Г-7 е конкурирана от Г-20. От 2008 година се правят срещи на върха в този по-голям формат, в който освен най-развитите влизат и бързо развиващи се държави като Бразилия, Китай и Индия.
Според германския канцлер Ангела Меркел обаче форматът Г-7 все още отговаря на духа на времето. „Разговорите на подобни срещи на върха са по-открити и по-интензивни, отколкото биха могли да бъдат при обикновени срещи“, каза тя неотдавна за вестник „Зюддойче“.
БТА