Хърватия – петрол или туризъм?

Ройтерс

Когато Хърватия обяви през 2013 г., че ще организира търг за извършване на проучвания за петрол и газ в нейните чисти адриатически води, правителството спомена за въглеводородните богатства на Норвегия, за да привлече на своя страна многото опоненти на плана.

Ако не е опасно за Норвегия или Шотландия, не би трябвало да е опасно и за нас, каза през април премиерът Зоран Миланович, защитавайки усилията, за които се надява, че ще може да помогнат за връщането на икономическите успехи след шест години рецесия.

Миланович говори във връзка с общественото безпокойство, че проектът е високорискова инициатива, която може завинаги да промени начина на живот на над 1000-та хърватски острова, да окаже негативно влияние на печелившата туристическа индустрия и да навреди на околната среда.

С очакванията за подписване на договори с пет избрани концесионери до юли обаче, съпротивата на местните и международни природозащитници, политици и дори поп звезди, изразена в кампанията „SOS за Адриатика“, само се увеличава.

Би могло да е добре, ако това означава работни места на платформите, допусна Иван Доминис, който държи туристически яхти на малко пристанище на остров Дуги оток, близо до място, на което се планират сондажи.

Макар че петролните платформи трябва да бъдат разположени на най-малко 10 километра от континента и на 6 километра от всеки остров, Доминис е притеснен.

Това не означава, че ще се случи катастрофа, но е достатъчен само един инцидент. Всички ние живеем тук от туризъм и риболов. Един разлив и ние никога няма да можем да изчистим петрола от морето, добави той.

Дуги оток се намира близо до хърватския национален парк Корнати, морски рай от кристално чисти води с десетки малки скалисти острови, и граничи с един от 10-те планирани района за проучвания за петрол и газ. Друг район е близо до известния средновековен град Дубровник.

Туризмът на места като тези подобри имиджа на Хърватия, откакто страната с население 4,3 милиона души се отцепи от Югославия през 1991 г. През 2014-та – година, след като Хърватия стана най-новият член на Европейския съюз, 12 милиона посетители генерираха около 7 милиарда евро приходи, или около 17 процента от БВП.

Това обаче не е достатъчно да поддържа растежа на икономиката. БВП се сви с 13 процента от 2009 г., увеличавайки безработицата до почти 20 процента.

Правителството се надява, че потенциалът от петрол и газ на страната може да обърне тази тенденция: първоначалните проучвания показват особено големи количества на природен газ в северната част на хърватската Адриатика, където вече се сондира, и на петрол на юг.

През януари Хърватия издаде десет лиценза за проучвания за петрол и газ: седем на консорциум на базираната в Хюстън компания Маратон ойл и австрийската ОМВ, два на ИНА – съвместна компания на Хърватия и унгарския МОЛ, и един на консорциум, съставен от италианската компания ЕНИ и базираната в Лондон Медойлгаз.

Хърватия произвежда около 600 хиляди тона петрол годишно, едва 20 процента от нуждите й и около 2 милиарда куб м. газ, или 66 процента от ежегодната консумация. Правителството вярва, че може да произвежда повече, макар че колко точно ще стане ясно, след като започнат проучванията през следващите три години, а експлоатация не се очаква преди 2019 г.

Подобни планове има в съседните Черна гора и Албания. Италия изпомпва петрол и газ от морското дъно от десетилетия – през 2014 г. Италия е добила 521,742 тона суров петрол от Адриатическо море или 69 процента от общия й офшорен добив.

Министърът на икономиката Иван Върдоляк каза пред Ройтерс, че правителството залага на около 1 милиард евро инвестиции и няколко хиляди работни места през първите три до пет години.

Договорите с избраните компании вероятно ще бъдат подписани до юли, посочи Върдоляк. Миланович каза, че Хърватия има „патриотичен дълг“ да определи какви ресурси има на свое разположение.

Проектът също съответства на амбициите на Хърватия да стане енергийна сила в региона с планове, които също са в ход, за изграждане на терминал за втечнен газ на остров Кърк.

Хърватия все още не е решила дали иска да развива индустрия или да живее от нейните природни красоти, каза Игор Деканич, професор в Загребския университет, който подкрепя проекта.

Реалистично погледнато смятам, че нивото на опасност е ниско и ако някакви количества въглеводороди са намерени, ползите ще надвишат рисковете, каза той.

Критиците изглеждат решени да блокират начинанието, без значение какви могат да са икономическите приходи. Хърватската опозиционна зелена партия Орах (Орех), планира да се обърне към правителството този месец с искания за ново проучване, свързано с околната среда, и за публичен дебат, подкрепен от основната опозиционна Хърватска демократична общност.

Грийнпийс и други екогрупи също се надяват да предизвикат свикване на референдум срещу сондажите, макар че правителствен план за промяна на правилата за събиране на необходимите 400 хиляди подписа вероятно ще създадат сериозни пречки за успеха им.

Маратон ойл посочи пред Ройтерс, че планира да говори с хърватските жители и политици, за да успокои страховете им. Показахме нашия ангажимент за опазване на околната среда по време на нашите операции и при работата в Мексиканския залив, Северно море, в крайбрежните зони на Западна Африка, Аляска и други райони, се казва в изявление, изпратено в имейл.

Лидерът на Орах Мирела Холи каза, че Адриатическо море не може да бъде сравнявано със Северно море или Мексиканския залив. Адриатическо море е плитко и затворено море. Само една катастрофа тук и ние можем да забравим за цялата икономика в крайбрежия регион, каза тя.

Един от най-популярните хърватски изпълнители – Оливер Драгойевич, каза през март, че се чувства длъжен да говори срещу плана. Обичаме морето си, обичаме да се хвалим с него, да не го унищожаваме. Ние сме страна на туризма, не на петрола, добави той.

БТА