Латвия ще избира президент чрез спорно гласуване в парламента

Франс прес

Парламентът на Латвия се готви утре да избере нов президент на балтийската република, членка на НАТО и ЕС, в обстановка на безпокойство, породено от амбициите на съседна Русия, на която бе подчинена в рамките на Съветския съюз.

В надпреварата участват четирима кандидати, но за никой няма гаранция, че ще получи необходимите 51 процента от гласовете за заменяне на сегашния държавен глава Андрис Берзинш, тъй като 100-те латвийски депутати са разделени на няколко фракции. Самият Берзинш, който е на поста от 2011 г., не желае да се яви за нов мандат.

Проблемите, които създава за Латвия системата за непряко тайно гласуване породиха призиви, до момента безрезултатни, за избиране на президент с всеобщо гласоподаване. „Ставащото в парламента в деня на избора е същинска лотария.

В момента никой в Латвия не знае кой ще е следващият президент, така че следим гласуването като футболен мач“, заяви политологът от Латвийския университет Иварс Иябс. Президентът на Латвия е главнокомандващ въоръжените сили. Той назначава премиера и обнародва законите.

Фаворити са министърът на отбраната Раймондс Вейонис, кандидат на популисткия Съюз „Зелени и фермери“ и съдията от Европейския съд Егилс Левитс, кандидат на дясното Национално обединение.

Вейонис си е изгладил авторитет по въпросите на националната сигурност, а Левитс споменава сред приоритетите си „реформата на съдебната система, сигурността и социалните въпроси“.

Рига, която бе под окупацията на Москва до 1991 г., превърна сигурността си в основен приоритет след руското анексиране на Крим, което задейства всички алармени сигнали в страната миналата година.

Подобно на съседните Естония и Литва, Латвия поиска от НАТО постоянно присъствие на хиляди войници от алианса на своя земя за контриране на руската заплаха, но до момента не е получила отговор.

Другите двама кандидати за президент са бившата баскетболна звезда банкерът Мартинш Бондарс, подкрепян от малката про-бизнес партия Латвийско регионално обединение, и парламентарният ветеран Сергейс Долгополовс от партия „Съгласие“ на многобройното руско малцинство.

Тази партия на рускоезичните латвийци спечели парламентарните избори през октомври 2014 г., но не можа да състави коалиция, защото е изолирана на латвийската политическа сцена заради позициите си в подкрепа на Кремъл.

Тази ситуация позволи завръщането на власт на министър-председателката Лаймдота Страуюма начело на тристранна десноцентристка коалиция.

„Ако имах право на глас, щях да гласувам за Мартинш Бондарс. Той създава положителен облик на Латвия, а и връзките му със САЩ са важни“, каза избирателят Илзе Алскне, имайки предвид, че този кандидат се е дипломирал в Харвардския университет.

Сергейс Борисовс е кореняк руснак, но въпреки това не подкрепя Долгополовс. „Живея близо до границата (с Русия). Сигурността е най-важното нещо, устройва ме Вейонис или дори Левитс“, каза той.

На първи тур ще се гласува за четиримата кандидати. Този с най-малко гласове ще отпадне и на следващия тур ще се гласува за трима, а на по-следващия за двама.

Тъй като депутатите могат да се въздържат от гласуване или да напускат залата, далеч няма гаранция за резултат утре. Ако никой не спечели, целият процес ще се повтори десетина дни по-късно с нови кандидати.

Двумилионна Латвия, която е член на еврозоната от 2014 г., преживя много тежка икономическа криза в периода 2008-2009 г., но съумя да се справи с положението чрез драстични бюджетни икономии. Очаква се нейният БВП да нарасне с 2 процента тази година.

БТА