Американски курсове за журналисти вбесяват Хавана

Асошиейтед прес

Просяк с „униформа“ на Че Гевара на площад в центъра на Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Около 30 кубинци седят в конферентна зала по няколко часа седмично и изучават основите на журналистиката: как се пише информация, как се измисля заглавие или се проверяват източниците.

От гледна точка на тяхното правителство обаче те участват в престъпна дейност. Проблемът не е само в това, че учат журналистика в страна, където медии се контролират от държавата, но и как и къде я учат: в американското представителство в Хавана, в строго охранявания аванпост на едно правителство, което от десетилетия се опитва да подкопае комунистическата власт в Куба.

Кубинците, които участват в курсовете по независима журналистика, водени от американски професори по видеовръзка, много добре знаят, че рискуват да бъдат преследвани или дори арестувани.

„Тези курсове са много добра възможност за нас, за тези, които нямат никакви средства, нямат работа, и не мисля, че в това има нещо лошо“, заявява Елейн Понхуан, 19-годишна, която посещава провежданите веднъж седмично курсове.

Обучението по журналистика, което се води безплатно, както и по-популярните, но не предизвикващи толкова спорове часове по английски и информационни технологии, беше подложено на остри критики в Куба. Това става в момент, когато се преговаря за възстановяване на пълни дипломатически отношения между Вашингтон и Хавана за първи път от повече от 50 години.

Кубински и американски представители казват, че са близо до възможността отново да отворят посолства. Преговорите се водят при заткири врата, но президентът Раул Кастро спомена специално образователните курсове, когато на 12 май отговаряше на въпрос за оставащите препятствия пред по-добри отношения.

Кубинците смятат курсовете за продължение на опитите на САЩ да подкопаят правителството на острова, което в миналото се правеше чрез програми, целящи да подкрепят независимото гражданско общество.

Представители на Държавния департамент на САЩ отказаха да обсъждат подробности за програмата по журналистика, тъй като не желаеха да пречат на деликатните преговори, започнали с историческото изявление за разведряване на Кастро и президента Барак Обама от 17 декември, но я защитиха в кратко изявление за Асошиейтед прес.

„САЩ продължават да работят за насърчаване на правото на свободно слово по света чрез двустранни ангажименти, програми за обществена дипломация и чрез многостранна дипломация“, заяви Държавният департамент. „Това включва подкрепа за независими журналисти по света, особено в затворени страни, където свободата на пресата е недостатъчна или независимите журналисти са под заплаха“.

Куба е записала контрола над медиите в страната в конституцията си и използва главните вестници и телевизии за разпространяване на официалната линия на комунистическата партия. Толерират се няколко независими блога и новинарски агенции онлайн, макар че някои, като сайта на известния дисидент Йоани Санчес „14имедио“, са блокирани на острова.

Интернет като цяло е без значение, защото достъпът до него по домовете е силно ограничен, а достъпът чрез правителствените центрове остава прекалено скъп, като най-ниската цена на час в момента е грубо 10 на сто от средната месечна заплата от 20 долара. Въпреки това тези, които се занимават с независима журналистика, рискуват да бъдат наречени „контрареволюционери“, обвинение което Понхуан отрича.

„Не се смятам за контрареволюционерка, напротив“, заявява тя в тясното си жилище в беден квартал на Хавана, където освен това е направила в дневната си безплатна обществена библиотека. „Просто искам страната да се промени към по-добро“.

Куба вече се е оплаквала от курсовете. През 2013 г. външното министерство изпрати протестна дипломатическа нота, последвана от критична статия в официоза „Гранма“, казва Джон Колфийлд, дипломат в оставка, оглавявал представителството на САЩ от 2011 г. до 2014 година. Той заяви, че курсистите са съобщавали, че са били бити, задържани, а техника е била открадната от агенти на силите за сигурност.

Въпреки това никога не е било проблем да се попълнят групите. „Очевидно някои студенти са информатори на правителството, но не ни пука“, казва Колфийлд. „Може да научат нещо“.

Курсовете наблягат на основите на журналистиката и не засягат политиката, заяви бившият дипломат. „Това е много открита, прозрачна програма. Това, което правехме, не беше идеологически мотивирано, освен предполагам от факта, че в нашата идеология се казва, че хората трябва да имат право свободно да изразяват мнението си“.

Участвалите в курсовете, в които преподават професори от Международния медиен център от Международния университет на Флорида, са съгласни, че няма очевидни опити за политизиране на материала. „Ако разговорът дори малко се доближи до политиката, преподавателят казва : „Стоп, стоп, стоп“, заявява Илдебранде Чавиано, бивш правителствен юрист, станал дисидент.

Но курсовете най-малкото показват различия с официалната политика, която гласи, че медиите трябва да са държавни органи.

„Те искат да напишат материал, който няма да мине в основните медии, чувстват, че това е тяхно право и те няма да позволят да ги сплашат“, казва за курсистите Мерседес Вигон, помощник-директор на Международния медиен център в Международния университет на Флорида.

Това със сигурност е вярно поне в случая на Понхуан. Тя казва, че не би проявила интерес към официално кубинско обучение по журналистика или работа в официална медия на острова, дори ако можеше да си намери такава. „Искам да бъда журналистка, но искам да бъда журналистка, която никой не цензурира“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.