Диктатура или политическа гибел на Ердоган предвещават турските избори
Когато миналия месец президентът Реджеп Тайип Ердоган обвини вестник „Хюриет“, че го заплашва със смъртна присъда заради подбор на заглавие, мнозина сметнаха това за параноя.
Бърз преглед на неотдавнашното минало на Турция, белязано от преврати, заговори и екзекуции обаче показва, че страховете на Ердоган не са чак толкова ирационални. Достатъчно е да се спомене дори само съдбата на неговия вдъхновител Аднан Мендерес – министър-председател, управлявал Турция от 1950 г. до военния преврат през 1960 г. и обесен година по-късно от военната хунта.
„Светът е в шок: Смъртна присъда за президент, избран с 52 процента от гласовете“, гласеше заглавието на публикация за произнесената миналия месец смъртна присъда на бившия президент на Египет Мохамед Морси, чиито „Мюсюлмански братя“ са в тесни връзки с управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Ердоган, който подобно на Морси през 2012 г. събра 52 процента подкрепа на президентските избори миналата година, изтълкува заглавието като намек към самия него.
Но докато календарът отброява последните дни преди парламентарните избори в Турция – решаващи за политическата съдба на сегашния държавен глава, Ердоган става все по-мнителен, по-нетърпим към критичните гласове и по-нападателен към опозицията. Турските медии изобилстват от новини за заведени за обида на президента съдебни дела, голяма част срещу журналисти, за полицейски акции или за отстраняване от длъжност на служители на държавни институции, заподозрени за връзки с мрежа от заговорници, целяща да го свали от власт, и с нападки, с които той взима на прицел опозиционните партии, независимо че като надпартийна фигура няма право да участва в предизборната кампания.
Всичко това е знак за огромното значение, което президентът придава на предстоящите избори, разглеждани от мнозина като референдум за или против превръщането на Турция в президентска република или най-малкото за или против Ердоган.
„Някои се опасяват, че това може да са последните избори на Турция преди диктатура“, каза пред „Гардиън“ Дженгиз Чандар, водещ политически анализатор. Според него „президентската система вече е налице“ в Турция, но остава въпросът дали Ердоган „ще успее да я узакони или не“.
Президентът не крие своята амбиция да спечели достатъчно мнозинство за управляващата Партия на справедливостта и развтието (ПСР), което да му даде възможност да промени конституцията и да въведе президентска система. За да успее да изпълни тази цел, ПСР трябва да спечели най-малко 330 депутатски места. Това ще й позволи да извърши конституционни промени, дори и да няма подкрепа от опозицията, но ще задължи правителството да организира референдум, на който те ще трябва да получат всенародна подкрепа.
Още по-малко вероятен, според социологическите проучвания, е сценарият управляващата ПСР да спечели 367 от 550-те места в Меджлиса. Такова супер мнозинство би й предоставило достатъчно власт, за да приеме измененията на основния закон чрез парламентарна процедура без нужда от референдум и да въведе президентска система. В повечето предизборни сондажи подкрепата за ПСР се движи между 43 и 47 процента, което значи, че тя може би няма да бъде принудена да състави коалиционно правителство.
Изместен от премиерския пост от своя някогашен външен министър Ахмет Давутоглу, след като беше на път да приключи последния си, трети мандат като министър-председател, Ердоган бе принуден да се задоволи с президентския пост, който в парламентарна Турция има предимно представителни функции.
Държавният глава обаче даде да се разбере, че според него изборът му на президентския пост чрез преки избори през август м.г. – първите в историята на републиката, му предоставя повече права и без конституционални промени в парламентарната система.
Той създаде правителство в сянка към президентската институция и няколко пъти досега свиква заседания на министерския съвет под своето председателство в огромния си нов президентски комплекс с 1150 стаи в покрайнините на столицата.
„Всички знаехме и без да го има на хартия, че той е човекът, който единствен има изпълнителни функции и най-големи правомощия“, заяви коментаторката на в. „Радикал“ Езги Башаран по повод създаването на 12 дирекции в структурата на президентството, които на практика дублират министерствата и създават впечатление за кабинет в сянка.
Жаден за повече власт, Ердоган открито споделя, че би желал да разшири и де юре своите правомощия чрез конституционни промени и да даде изпълнителна власт на президентската институция по модела на САЩ или Франция. Някои обаче се опасяват, че една турска президентска система би приличала повече на тези в Латинска Америка. Според критиците му това би позволило на авторитарния Ердоган да получи още по-голяма власт.
Идеята среща и вътрешна опозиция в управляващата партия, макар че малцина дръзват открито да се обявят срещу нея, както направи неговият предшественик на президентския пост Абдуллах Гюл, също един от основателите на управляващата ПСР.
Съвместно проучване на турския университет Коч и университета на Охайо в САЩ показва, че въвеждането на президентска система на управление събира слаба подкрепа в Турция. Само 25 на сто от гражданите искат „могъщ“ президент, който ще има правомощия да разпуска парламента или да анулира избори, докато 65 на сто от турците се обявяват против тази идея.
Днес призракът на Мендерес още броди в Турция, призоваван при различни поводи от президента Ердоган и неговите сътрудници и симпатизанти. Премиерът консерватор, свален с военен преврат през 1960 г., е запомнен освен с всичко останало, и с толерантността си към консервативния и религиозен начин на живот след години на рестрикции.
Критиците му го обвиняват, че използва религията за политически цели, че проявява нетърпимост към критичните гласове, нарушава принципа за независимост на съдебната система и поставя под въпрос разделението на властите. Година след военния преврат, сложил край на десетгодишното му управление, той бе осъден и екзекутиран на малък остров в Мраморно море.
Няма причини да се търсят прилики със сега действащите лица и събития. Аналогиите със съвременна Турция, в която няма място за военни преврати, са излишни. Още в първите години от издигането на власт на ПСР Ердоган се погрижи да „извади зъбите“ на турските паши, ограничавайки властта на армията чрез различни стъпки, включващи реформиране на Съвета за национална сигурност, законови изменения и арести на генерали. Най-големият символ на победата на Ердоган над армията стана осъждането на доживотен затвор миналата година на двамата лидери на най-кръвопролитния преврат в историята на Турция, този от септември 1980 г.
Дали обаче изборите не предвещават началото на политическата гибел на Ердоган, чиято амбиция за все по-голяма власт изглежда безпокои дори някои от приближените му?
Още по темата: Давутоглу в сянката на своя предшественик
Фуля Йозеркан
Франс прес
„Провал е немислим“. В навечерието на парламентарните избори в неделя турският премиер Ахмет Давутоглу е убеден, че неговата партия ще спечели нова победа въпреки критиките, трудностите и обременяващата сянка на неговия предшественик.
„Хипотезата за провал на ПСР /Партията на справедливостта и развитието/ е немислима“, заявява Давутоглу в интервю за АФП седмица преди изборите, дадено в Кайсери /Централна Турция/ между две спирки в предизборния му маратон. „Никоя друга партия не може да ни оспори първото място“, се хвали той. „В действителност ние нямаме истински конкурент“, добавя той.
След 13-годишно властване над страната, неговата ислямо-консервативна партия се сочи като фаворит в парламентарните избори на 7 юни, изпреварвайки с голяма преднина своите противници. Но за първи път от 2002 г. насам тя се представя отслабена пред избирателите заради износването от управлението, сапдът в икономиката и постоянните критики срещу авторитарния й уклон.
Критики, които Давутоглу моментално отхвърля. „Ние нямаме никакво безпокойство“, подчертава той. „ПСР ще продължи по пътя на успеха, каквото и да стане“, уверява той.
56-годишният бивш министър на външните работи пое ръководството на правителството и на ПСР преди по-малко от година, след като бе определен за наследник от безспорния силен човек на страната Реджеп Тайип Ердоган.
Издигането на този най-доверен сред доверените на президента предизвика скептични реакции в средите на партията. Как този университетски преподавател с очила и мустаци ще поеме щафетата от силно харизматичния „Тайип“? Изпълнен с решимост, Давутоглу се впусна в битката за парламентарните избори по същия начин като своя предшественик.
Подпомогнат от безупречната организация и неограничените средства на ПСР, той кръстосва страната от седмици в поредица от митинги. Всеки ден държи речи пред десетки хиляди привърженици, повтаряйки до прегракване лозунга на партията: „те говорят, ние действаме“.
„Когато /бях министър/, аз говорех пред 50 или 100 души в ООН, но тук, пред стотоци хиляди хора, гласът ми трябва да достигне до всички“, казва премиерът.
Тези усилия изглежда не са убедили Ердоган. От няколко седмици държавният глава решително застана начело на кампанията на ПСР, като увеличи публичните си изяви въпреки критиците, които крещят за нарушаване на конституцията, като припомнят, че той е задължен да спазва стог неутралитет.
Във всяка реч Ердоган призовава страната да предостави на неговата партия убедителна победа /най-малко 330 от 550 депутатски места/, необходима за реформиране на основния закон, което би прехвърлило на президента основната част от изпълнителната власт. И би му позволило така да запази контрола върху управлението на страната.
Някои, дори в средите на ПСР, видяха в това излизане на сцената на президента отричане на Давутоглу. Самият Давутоглу, принуден да защитава една реформа, която ще го лиши от основната част от неговите пълномощия, уверява, че не се е обидил от това.
„Нашият президент се среща с народа, както желае, и изразява своето мение“, изтъква Давутоглу. „Това не нарушава нашата собствена кампания“, допълва той.
Избирателите на управляващата партия също не откриват в това тема за полемика, очаровани да видят своя герой да се появява отново на сцената. „Нашият премиер е искрен, той има своите идеи. Но Ердоган е несравним идол“, казва един от тях, 19-годишният Гюлхаш Байкул, дошъл да подкрепи ПСР в Кайсери.
Въпреки усилията на Ердоган и Давутоглу, социологическите проучвания, публикувани в последната права преди изборите, навеждат на мисълта, че ПСР няма да успее да спечели депутатските места, необходими за постигане на преход към президентско управление.
Според много социологически проучвания основната прокюрдска партия, Демократичната партия на народите, се очаква да премине 10-процентния изборен праг на национално ниво, да вземе десетки депутатски места и така да лиши управляващата партия от квалифицирано мнозинство.
Премиерът отказва да споменава тази хипотеза, както и да разкрие цел в цифри за изборите в неделя. „Моята цел е да спечеля“, припомня той. „Винаги съм казвал, че ако не се класираме на първо място, ще подам оставка, никой друг партиен лидер не се осмели да поеме този ангажимент“, отбелязва Давутоглу.
БТА