Перспектива за нестабилност на хоризонта в Турция

Като избраха парламент, в който никоя партия няма мнозинство, турските избиратели подкастриха амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган да получи нови правомощия на избори, приветствани като триумф на турската демокрация.

Макар че противниците на Ердоган празнуваха в понеделник, резултатът очерта перспектива за нестабилност в Турция, чиито политически партии търсят възможности да съставят коалиции. Залогът, казват анализаторите, са зациклилият мирен процес с кюрдското малцинство на Турция, срещу който възразява крайнодясна партия, която би могла да има решителна роля във формирането на новото правителство, и вече разклатената икономика.

Ердоган остава влиятелен с лоялен държавен апарат, изграден през последните над десет години, и мандат, който продължава до 2019 г. Но сега той може да се окаже изправен пред перспективата премиерът да е от партия, различна от неговата собствена, вероятно най-тревожната възможност, която може да доведе до политическа безизходица и борба за власт между Ердоган и парламента.

Заедно трите опозиционни партии имат достатъчно места в парламента да формират управляваща коалиция, а лидерите и на трите казват, че няма да се съгласят да участват в правителство с водената от Ердоган Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Дори и така, много анализатори пренебрегват това, заявявайки, че е възможно да се появи някакъв вид коалиция, която би включвала една отслабена ПСР, която вече няма да може да управлява еднопартийно.

Най-вероятната коалиция, според анализаторите, е между ПСР и крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД), която се справи добре на изборите. Такава коалиция може да застраши напредъка, постигнат в последните години по отношение на малцинствените права, особено кюрдското.

Ердоган сложи край на десетилетната бунтовническа война, като започна мирен процес с кюрдските бунтовници, независимо че в последните месеци той е зациклил. Споразумение с националистите, предвид съпротивата им към всякакви отстъпки за кюрдите, вероятно ще спре мирния процес и ще създаде риск от подновяване на насилието.

Съществува и вариант партиите да не успеят да формират правителство през следващите 45 дни, което ще предостави на Ердоган възможността да свика нови избори. Възможно е обаче заявеното нежелание на опозиционните партии да се присъединят към коалиция с ПСР да е просто поза, казват някои експерти, и те да маневрират, за да измъкнат възможно най-доброто споразумение.

„Възможно е да има известна политическа нестабилност, но това е част от правилата на играта“, казва Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и външнополитически изследвания, изследователски институт в Истанбул. „Аз обаче като цяло не смятам, че такъв период на нестабилност ще се проточи, основно защото опозиционните партии са жадни за власт“.

Изправени пред несигурно политическо бъдеще, много турци в понеделник празнуваха първия голям изборен неуспех на техния могъщ президент.

Много турски избиратели, включително отдавнашни поддръжници на Ердоган, изглежда най-накрая се наситиха на грубия стил на своя президент. Ердоган действаше по добре познатия сценарий по време на предизборната кампания, използвайки езика на исляма, за да набира подкрепа сред религиозния си електорат, и осъждайки критичните гласове като врагове на държавата.

Като президент Ердоган не участва на изборите. Но поражението (на ПСР) с почти пълна сигурност възпрепятства амбицията му да продължи с плановете за нова конституция и да консолидира властта в президентство с изпълнителна власт.

В ранните години на управлението на Ердоган турската икономика процъфтя, набожните обществени маси се сдобиха с власт, правата на малцинствата се подобриха и страната направи важни стъпки към членството в ЕС. Турция беше давана от западните лидери като пример за демокрация в ислямския свят, от който арабските държави, обхванати от вълнения, биха могли да взимат напътствия.

Революциите от Арабската пролет обаче замъглиха звездата на Турция. Няколко страни, в които Турция се опита да формира събитията, като Сирия и Либия, рухнаха в гражданска война, а президентът ислямист, който тя подкрепи в Египет, Мохамед Морси, беше свален от армията.

Междувременно вътрешната политика на страната стана все по-нестабилна с масови протести и корупционен скандал, засегнал високопоставени служители, докато властта на Ердоган все повече нарастваше. Турция се превърна не в пример за подражание, а в история, служеща за назидание.

За някои изборите в неделя бяха потвърждение, че Турция все още има процъфтяваща демократическа култура въпреки проблемите от последните години.

„Това е триумф на демокрацията“, заяви Керем Йоктем, преподавател в университета Грац в Австрия. „Турците не правят революции“, добави той.

Йоктем вижда паралели между изборите в неделя и два други важни вота от миналото на Турция. През 1950 г.

гласоподавателите изтласкаха встрани партията на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на съвременна Турция. А през 1983 г., три години след военен преврат, избирателите отхвърлиха партията, подкрепяна от генералите – изумителен резултат за онова време.

„Винаги, когато електоратът в Турция, е имал избор между определена диктатура и демократичен процес, е избирал демократичната алтернатива“, казва той.

Партията на Ердоган беше победена до голяма степен защото светските турци, защитниците на околната среда, жените и градските интелектуалци – водещите кръгове при антиправителствените протести през 2013 г. – се сплотиха в подкрепа на Демократичната партия на народите (ДПН), преобладаващо кюрдска партия.

Някога тази партия се окачествяваше единствено с усилията за кюрдските права, но на тези избори тя успя да разшири електората си достатъчно, за да прескочи изборния праг – 10 на сто от гласовете, и да се квалифицира за представителство в парламента. Печелейки близо 13 на сто на изборите в неделя, партията надмина очакванията и стана главната причина ПСР да загуби парламентарното си мнозинство.

Въпреки това Ердоган остава президент и ще може да упражнява значителна власт чрез мрежата от връзки, която е изградил след десетилетие на власт като премиер, а после и президент.

БТА