Кой трябва да иска оставката на Понта

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

От няколко дни гледаме безпомощно един политически цирк, предизвикан от новото качество на премиера Виктор Понта като наказателно преследван. Повод, чрез който може да видим колко много ни липсва прозорливото и обективно мислене, което да различи лъжата от истината и пропагандата от реалните факти в обвиненията, които заляха обществената сцена.

От една страна имаме премиер, официално заподозрян в корупционни дела, който упорито отказва да подаде оставка и използва партията като оръжие срещу една държавна институция, новия враг – Националната дирекция за борба с корупцията. От друга страна имаме опозиция, която е също толкова дискредитирана и която излъчва хаотични послания, опозиция, която реагира като хиена в очакване на голяма политическа плячка.

Пресата, с малки изключения, се превърна в трибуна за едната или другата страна, а електоратът е по-объркан отвсякога, лишен от ориентир и присъства безучастно на гротески спектакъл, в който се използват на воля тежки думи, лишени от смисъл като „диктатура“, „държавен преврат“, „атака срещу правосъдието“. Няма вече уважавани личности, които ясно да се противопоставят на излезлите от контрол политици. Практически, вече нищо няма значение.

Премиерът на страната има нахалството да прави публична кампания срещу Националната дирекция за борба с корупцията, обвинявайки институцията, че се е превърнала в политическо оръжие, но без дори да представи и едно малко доказателство в подкрепа на тези сериозни обвинения.

Този, който дискредитира с такава лекота и хвърля в нищото държавни институции, не е някакъв си човечец, които изгражда политическото си мнение от информации втора ръка по телевизора, а самият министър-председател на Румъния, важен представител на тези държавни институции.

Понта оправда решението си да не подава оставка като премиер, твърдейки че действията на прокурорите срещу него били политически координирани. Да отправяш подобни сериозни обвинения в качеството си на министър-председател без да предоставиш и най-малкото доказателство в подкрепа на теорията си е жест на безотговорност и политическа мерзост.

Не може да успееш чрез манипулации, чрез дискредитиране на държавните съдебни институции само, за да спасиш политическата си кожа. Всъщност цялата политическа класа е виновна за създаването на този мит, малко или повече верен, за обвързаността между службите, политиците и представителите на съдебната система.

Никой не желае да изясни тези задкулисни връзки, дали съществуват и как работят, защото веднъж щом този мит бъде разбулен, манипулациите за съдебната система в медиите ще изчезнат. На ниво спекулации всеки сценарий се превръща във възможен.

От друга страна липсата на алтернатива, на нови личности, непокварени от слабостите на сегашната политическа класа, прави средата по-нетърпима и лишена от надежда, както никога досега. Да стигнеш дотам да се примиряваш и да не искаш оставката на Понта е реакция, която за съжаление, ще задържа безкрайно това положение.

Пасивността не е решение. Без активен, претенциозен електорат, който санкционира излезлите от контрол политици, без протести, без критично общество, което силно да подкрепя смяната на политическата класа, никой няма да посмее да пристъпи на тази вече омърсена сцена. Понта и всички като него трябва да си ходят. Но за да се случи това по-бързо, самите румънци трябва да пожелаят това, а не опозицията в страната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.