24-метрова статуя на княз Владимир буни духовете в Москва

Франс прес

Проектът за паметник на княз Владимир. Снимка: от тв екрана

Все още опасан със скелета, гигантски бюст чака съдбата си насред хангар в покрайнините на Москва. Преди още да заеме своя пиедестал, статуята на княз Владимир породи огромни полемики в руската столица. Дотам, че бе поставена под въпрос.

С противоборстващи петиции, сблъсъци между опозиция и прокремълски активисти, раздори между рокерски банди бе посрещнат проектът, предвиждащ през септември бронзовият паметник с височина 24 метра и тегло 30 тона да бъде поставен на върха на хълм над Москва река.

Смята се, че през 10-и век, когато Москва не е съществувала, великият княз Владимир е приобщил към християнството Киевска Рус – държавата люлка на днешните Русия, Беларус и Украйна.

„Владимир е нашият баща основател“, настоява скулпторът – Салават Шчербаков, сравнявайки владетеля с Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн. „Това е фигура, в която народът, страната могат да намерят опора – нещо твърде важно в момента“, добавя авторът, застанал до творбата си.

Частите й още са разпилени; във вдигнатата ръка тепърва ще сложат разпятие. Монументът далеч няма да е най-високият в Москва – къде по-голяма е примерно оспорваната 98-метрова статуя на Петър Велики на брега на Москва река, изработена от грузинския скулптор Зураб Церетели в края на 90-те.

Критиците на проекта обаче са недоволни от мястото, отредено за него – с чудесен изглед към руската столица, но и с риск от свлачища според тях. И осъждат решението, взето по думите им без реално обсъждане в обществото.

Хиляди служители и студенти от Московския университет, чийто прочут небостъргач в сталински стил се извисява над площада, определен за новия паметник, изпратиха до Владимир Путин открито писмо с молба да спре проекта. Над 59 000 подписа събра тяхна петиция в интернет.

А в началото на юни демонстрация против проекта прерасна в сблъсъци с двайсетина рокери от прокремълското движение „Антимайдан“ и неколцина православни активисти.

Подготвителните работи ядосват и други мотоциклетисти, свикнали по залез слънце да се събират на това място, любимо на туристите и младоженските двойки.

„На кого е тоя паметник? – сумти сърдито Сергей Говинов, байкър с два златни кръста на врата. – Къде ще се събираме сега? Статуята ще заема много място, а не е притрябвала на никого.“ Дори човек от Руската православна църква – свещеник Андрей Кураев, прочут с реформистките си възгледи, разкритикува в своя блог предстоящата според него демонстрация на „официална святост“.

„Нямам спомен през последните години в Москва толкова хора да са подписали някоя петиция или да са писали писма“, заявява Елена Русакова – местна депутатка, обявила се против паметника.

Връзки с Украйна Подкрепен от православната църква и министерството на културата, проектът е роден в разгара на патриотични настроения, насърчавани от властите, които често говорят за героичното минало на Русия и за консерватизма, идещ от християнските й корени.

Изображението на княз от Киевска Рус напомня и за историческите връзки между Русия и Украйна, разделени днес от страшна бездна.

Православно младежко сдружение например успя да събере в Мрежата 67 000 подписа в подкрепа на статуята. Разходите за паметника по официални данни ще достигнат общо 94 милиона рубли (1,5 милиона евро), една пета от които идват от дарения.

Многоседмичните бурни дебати приключиха с ненадеен обрат: дружеството на военните историци, близко до правителството и до инициаторите на проекта, даде заден ход и поиска властите да потърсят ново място за монумента – от съображения за сигурност, но и заради пламналите спорове. Но според активистката Елена Русакова е твърде рано да се празнува победа – градската управа ще се произнесе през юли.

„Най-важното е, че гражданите искат тази скулптура“, уверява нейният създател Салават Шчербаков, съзрял сред критиките „идеологически“ мотиви. Тъй че авторът още не знае къде ще стои творбата му. Но е сигурен, че ще бъде избрано „добро място, достойно за един княз“.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.