Мерси боку от Борисов в Баку
Когато миналата година в София беше задържан по руска поръчка руският критик на Путин Николай Кобляков, правозащитници и български институции го защитиха. В крайна сметка той беше освободен и си замина за Париж, където живее и развива бизнеса си, свързан с благотворителност.
Друг подобен случай, но с гражданин на Азербайджан, се разви пак на българска почва по доста различен начин.
БНР съобщи маргинализираната новина на 21 май чрез интервю с Атанас Чобанов: Бившият политзатворник и опозиционен журналист от Азербайджан Емин Ахмедбеков е потърсил със семейството си убежище в България, но то му е било отказано, съобщи сайтът bivol.bg.
До нас историята достигна чрез главния редактор на телевизия „Часът на Азербайджан“ Ганимад Захид, който е един от 100-те герои на информацията на „Репортери без граници“ и живее в Париж. Той ни потърси и ни разказа кой е Емин Ахмедбеков, каза в предаването „Преди всички“ Атанас Чобанов от bivol.bg.
Той обясни, че преди година и половина Ахмедбеков пристига в България, на път за Германия. Задържан е у нас заедно със семейството си, тъй като е с нередовни документи и е подал молба за убежище, на която е получил отказ. /…/ Аргументът е, че в Азербайджан не го грози опасност от политическо преследване, което е нонсенс, защото той излиза от затвора. Той е бил задържан и осъден по фабрикувани обвинения и е лежал две години в затвора заедно с Ганимад Захид.
Според Атанас Чобанов въпреки, че управляващите в Азербайджан извеждат на преден план лъскавата страна, зад кулисите се случват неща, които са характерни за диктатурата. Той каза, че Ахмедбеков е в България и ще оспори пред съда решението за отказ на убежище.”
Юридическите тънкости по случая с азербайджанеца сигурно имат значение за отказа, който е получил. Но най-вероятно на везните на българската Темида е натежало нещо друго с мирис на въглеводороди и съответните петродолари. Или някой вярва, че режимът в богатия на газ и петрол, и ухажван от всички български управници поне от десетилетие насам Азербайджан, е по-малко репресивен от режима на още по-богатата на същите суровини Русия?
Защо в случая с Кобляков, поръчан коварно за задържане на летище София от Московската прокуратура (решила да задейства стар свой сигнал до Интерпол тъкмо в българската столица, а не в Париж) България можеше да прояви съчувствие и съдейства за неговото освобождаване въпреки руския натиск, а натискът на Азербайджан се оказва по ефективен за българско решение в обратната посока? Може би защото Николай е и френски гражданин (който дори беше подал заявление за отказ от руско гражданство), докато Ахмедбеков е “само” гражданин на Азербайджан?
Всеки българин, който си задава този въпрос, трябва да помни, че и по адрес на българите тегне подобно потенциално отношение като към “някакъв си българин”, зад когото не стои могъща сила, като Франция.
На българския информационен хоризонт Азербайджан блести единствено като алтернатива на руския монопол във вноса на природен газ у нас- алтернатива, за каквато от години настоява Брюксел, за да бъде отслабен руският шантаж срещу най-слабото звено в европейската обща енергийна стратегия. Залогът в този смисъл е голям, но май отново сме престарали в ухажването.
В момента българският премиер Бойко Борисов е единствения лидер на страна от ЕС, който лично уважи организираните в азербайджанската столица Баку първи Европейски игри. Как мислите, защо никой негов колега от Европа не направи същото? Нима в другите европейски столица не харесват мириса на природен газ и петродолари? Или дават знак, че не искат да легитимират един репресивен режим?
Въпросите са риторични. За Борисов, на когото руската агенция ИТАР – ТАСС косвено се подигра със съобщението, че “нито един европейски лидер не присъства в Баку”, човешките права са пренебрежимо малка величина.
Впрочем от българската делегация почти се похвалиха, че за малко Борисов и аха да се срещне в Баку с Путин. Обаче самодържецът явно му е отказал този бонус, за който Борисов се натиска още от миналата есен, когато в навечерието на изборите изрази самоуверено намерението си без да бъде канен да “вземе самолета” и да отиде в Москва да се разбере с Путин за “Южен поток”.. Ей така, по мъжки като на мачле!
А дали истинската причина за пътуването на нашия премиер до Азербайджан не е било тъкмо напразната надежда да блесне в прожекторите на световните медии чрез среща с Путин, това вероятно няма да узнаем.
Нищо чудно “братушките” му да са му подложили същата динена кора, върху която изпързаляха и приятеля му Георги Първанов през април 2009 г., когато до последно се очакваше Путин да пристигне на енергийния форум, организиран от българския президент в София, но в крайна сметка кремълският властелин не благоволи да се появи на българска земя и унизи своя верен, но малотраен политически продукт на Балканите.
Поучен от този шамар, Борисов благоразумно се въздържа да “обещава” без явно съгласие от Москва своя среща с Путин в Баку и ще си остане с разходката за зрелището по повод откриването на игрите .- и с препоръката към азербайджанския президент Илхан Алиев (за която има официално българско правителствено съобщение) да задейства проекта ТАП, от който да се възползва и България.
За такива велики дела Борисов не може да бъде спрян от някакви си човешки права. Той е свикнал да гони “голямата цел”, заради която е в Баку. Че и мерси боку в Баку ще рече (в превод от конграчулейшънс)!