В Либия джихадистката заплаха превзема крайбрежието
На 14 юни, за първи път след кампанията от въздушни удари на НАТО срещу силите на Муамар Кадафи през пролетта и лятото на 2011 г., САЩ нанесоха въздушен удар на либийска територия, като мишена беше алжирецът Мохтар Белмохтар, основател на групировката „Подписващите се с кръв“ („Ел Муагиин бидам“), произхождаща от „Ал Каида в ислямския Магреб“ (АКИМ). Белмохтар ръководеше групировката „Ал Мурабитун“.
Операцията беше насочена срещу бърлога на джихадистите в южния край на град Адждабия, на крайбрежието на Киренайка, Източна Либия. Пентагонът във Вашингтон, който потвърди атаката, днес все още не беше в състояние да потвърди смъртта на Мохтар Белмохтар. Той беше издирван като поръчител на нападението и последвалото вземане на заложници в газодобивния комплекс Ин Аменас (алжирска Сахара) през януари 2013 г., когато загинаха 37 чужденци, един алжирец и 29 похитители.
Джихадистки групировки се възползват от хаоса
Предполагаемото нахождение на Белмохтар във ферма в предградие на Адждабия на среща, в която са участвали също шефове на въоръжената салафитска групировка „Ансар аш Шария“, свидетелства за установяването по либийското крайбрежие на джихадистки организации, будещи нарастваща тревога както в съседните страни (Тунис и Египет), така и у Запада.
Докато в хаоса след свалянето на Кадафи джихадистката заплаха беше фокусирана по-скоро в сахарския юг на Либия – безконтролен район, където процъфтява всякакъв вид трафик по границите със Судан, Мали, Нигер и Чад, сега вниманието е насочено към северната част на Либия, към гранична брегова линия с дължина 1770 км.
Екстремистки групировки са установили там зони на влияние – понякога солидарни, понякога съперничещи си, възползвайки се от провала на прехода след падането на Кадафи. От избухването през юли-август 2014 г. на гражданската война между двата съперничещи си лагера в Триполи („Либийска зора“) и Тобрук-Байда (операция „Достойнство“) „Ислямска държава“ е групировката, която спечели най-много от околната бъркотия.
Укрепването на нейното убежище около град Сирт край „Петролния полумесец“, където са съсредоточени много терминали, прозвуча като сигнал за тревога, както за регионалните столици, така и за близка Европа. В териториалните придобивки на ИД обаче няма нищо необратимо.
Ударите, които тя претърпя в друго свое укрепление – източния град Дерна – в сблъсък с конкурентни джихадистки групировки, показват, че военно-политическото равновесие в Либия остава нестабилно.
Движение, произхождащо от революцията срещу Кадафи
Либийският джихадистки възход започна от революцията срещу Кадафи през 2011 г., когато, смесвайки се с други революционери, лишени от всякакви ислямистки цели – т.нар. „катиба“ (бойни части) изповядващи салафизма, успяха да установят свои бази.
Така в Либия се роди движението „Ансар аш Шария“. В периода след падането на Кадафи организацията се занимаваше главно с проповедническа дейност въз основа на благотворителни акции, целящи да й спечелят народната подкрепа. Главна нейна крепост е столицата на Източна Либия – Бенгази.
С времето ситуацията загрубя. Нападението срещу американското консулство на 11 септември 2012 г., което коства живота на посланика Кристофър Стивънс, отбеляза навлизането в режим на активизация на „Ансар аш Шария“, обвинена от противниците й, че е в основата на вълната от убийства на видни фигури на гражданското общество или висши представители на армията или полицията. Нагнетяването на напрежението достигна своя връх с навлизането в Бенгази през май 2014 г. на силите на генерал Халифа Хафтар – бивш приближен на Кадафи, станал дисидент в края на 80-те години на миналия век.
На първо време предприетата от генерал Хафтар операция „Достойнство“ ускори сформирането на „революционна“ коалиция – „Маджлис шура туар Бенгази“ („Консултативно събрание на революционерите от Бенгази“), включваща „Ансар аш Шария“ и други групи, възникнали при антикадафистката революция.
Така „Ансар аш Шария“ в Бенгази можеше да се надява да не бъде изолирана. С течение на времето обаче създадената първоначално от организацията обществена динамика се задъха в новия военизиран контекст. Смъртта в края на 2014 г. на нейния водач Мухамад аз Захауи й нанесе тежък удар. „Ансар аш Шария“ присъства не по-малко в други градове по крайбрежието: Сабрата, Триполи, Сирт, Адждабия, Дерна…
Относителен успех за „Ислямска държава“
Духът на новото време обаче е по-скоро в полза на „Ислямска държава“, стимулирана от победите си в Ирак и Сирия. През втората половина на 2014 г. много салафитски ядра, присъединили се към „Ансар аш Шария“, положиха клетва за вярност към ИД.
Точно такъв е случаят със Сирт – някогашното лично владение на Кадафи, където, според анализатори, се извършва кръстосване между групи от „Ансар аш Шария“ и някои бивши кадафисти по модела, вече наблюдаван в Ирак (ролята на изпадналите в немилост бивши баасисти в създаването на ИД).
В края на май ИД в Сирт отблъсна бригадите от Мисрата, обсадили града, и превзе летището, а после и една топлоелектрическа централа. Сега групировката заплашва открито да завземе със сила „Петролния полумесец“ и дори да навлезе по на юг, към басейна на Сирт, където се намират около 20 процента от петролните запаси на страната.
По на изток, в Дерна, недалеч от границата с Египет, обаче ИД търпи обратната съдба. Там „Ансар аш Шария“ не е полагала клетва за вярност към ИД в същите пропорции като в Сирт. Точно обратното, „Ансар аш Шария“ се съюзи с други групировки -„Бригада на мъчениците Абу Салим и Джаиш ал Ислами ал Либи – в рамките на съюз, наречен „Маджлис шура ал Муджахидин Дерна“ („Консултативно събрание на муджахидините от Дерна“).
За разлика от Бенгази, тази военно-политическа коалиция не се бие срещу ген. Хафтар. Наричана тук „Маджлис шура шахаб ал исбам („Консултативно събрание ислямската младеж“), тя по-скоро е изложена на съперничество с ИД. В последните дни двете групировки водят кървави боеве, които изглежда завършиха с поражение за ИД, обрат, който е в разрез с наблюдаваната от шест месеца тенденция. Дерна продължава да се контролира от групировки, които претендират, че представляват трансграничния джихад.
БТА