Със смъртната присъда на Морси мечтата за ислямистки Египет увяхва

Протест на привържениците на сваления президент Мохамед Морси в Кайро. Снимка: ЕПА/БТА

След като стана първият свободно избран президент на Египет през 2012 г., ислямистът Мохамед Морси се надяваше, че неговото движение „Мюсюлмански братя“ ще се възроди след десетилетни битки с египетската държава и ще промени страната.

Само след година на президентския пост обаче, Морси беше свален от армията след масови протести и бе хвърлен в затвора. Последната точка на неговото падане от власт дойде вчера, когато египетски съдия го осъди на смърт.

Облечен в син затворнически костюм, затворен в метална съдебна клетка, ислямистът слушаше спокойно, докато съдия Шаабан ел Шами четеше присъдата по делото, отнасящо се до масово бягство от затвора през 2011 г. Заедно с Морси смъртни присъди по същото дело чуха и други петима лидери на „Братството“. Бившият президент получи и 25-годишна присъда по дело за сговор с чуждестранни групировки.

Морси изглеждаше спокоен, усмихваше се, махаше с ръка на адвокатите, докато останалите подсъдими викаха :“Долу, долу военното управление!“, след като присъдите бяха прочетени. Назначеният от съда защитник на Морси каза, че ще обжалва смъртната присъда.

Решението (на съда) е пореден удар срещу лидерите на „Мюсюлманските братя“ и повишава вероятността тяхното младежко крило да се вдигне на оръжие срещу властите, скъсвайки с продължителната традиция на ненасилие, която движението си приписва.

Морси, обвиняван от критиците си в злоупотреба с власт и в лошо управление на икономиката, докато бе начело на страната, се оказа подсъдим в поредица процеси в рамките на неотслабваща кампания за натиск над ислямистите.

По последното дело експрезидентът и останалите обвиняеми, включително главният лидер на „Братята“ Мохамед Бадия, бяха признати за виновни в убийство и отвличане на полицаи, нападения срещу полицейски обекти и в бягство от затвора по време на въстанието от 2011 г. срещу дългогодишния лидер на страната Хосни Мубарак. Съдът осъди също лидера на „Братята“ Хайрат аш Шатер и двама други на смърт за сговор с чуждестранни военни групировки.

Голямата амбиция на Морси да сложи началото на „възраждане на Египет на ислямска основа“ бързо претърпя крах, след като командващият армията Абдел Фатах ас Сиси го свали през 2013 г.

Сиси, който вече е избран президент, непрекъснато заклеймява „Братята“ като терористична групировка, представляваща екзистенциална заплаха за Египет. Това негово послание се посреща добре от много египтяни, чието желание за стабилност ги накара да си затварят очите за репресиите на Сиси срещу Морси и неговите поддръжници.

63-годишният Морси казва, че не признава склъпените съдебни процеси, смятайки ги за част от военния преврат, потъпкал свободите, извоювани с въстанието през 2011 г., което сложи край на 30-годишното управление на Мубарак.

След задържането му през 2013 г. той е показван само откъслечно на телевизионни кадри от съдебните заседания. Всички други лидери на най-старата ислямистка групировка в Близкия изток са също зад решетките.

След като дълго бе главната опозиционна сила в Египет, до 2011 г. „Братята“ не си представяха, че може да дойде ден да управляват страната. Има хора, според които самото решение да се кандидатства за президентския пост е било погрешно.

„Братята“ действаха успешно в нелегалност, но изпита сериозни проблеми, когато се сблъска с желанията на около 90 млн. египтяни за по-добри обществени услуги и работни места. Така Морси бе свален след само една година на най-високия държавен пост от бившия шеф на разузнаването на Мубарак – Сиси, който обеща „пътна карта“ към демокрация.

Плъзналите слухове, че Морси възнамерява да отстъпи част или целия египетски Синайски полуостров на радикалната палестинска групировка Хамас, допълнително засилиха подозренията срещу него.

След падането му от власт в средата на 2013 г. стотици негови поддръжници бяха застреляни в лагер на протеста в Кайро, а хиляди други бяха задържани. Това попари надеждите на задържаните лидери на „Братството“, че прояви на масово недоволство може да принудят армията да сдаде властта.

Едногодишното президентство на Морси бе единственият период на гражданско управление на Египет след свалянето на монархията през 1952 г.

Египетските власти оправдаха действията си срещу протестиращите с аргумента, че им е била дадена възможност да се разпръснат мирно, и обвиняват екстремисти от „Братята“ за насилието. Правителството твърди, че всички подсъдими получават справедлив процес с независими съдии.

„Братята“ още твърдят, че се борят да си върнат властта по мирен начин. Но заради опасенията от арести движението може да си позволи да организира само малки и краткотрайни протести.

Няма признаци от която и да е от двете страни за компромис. Ако обаче бъде изпълнена смъртна присъда срещу фигури като Морси и Бадия, това ще ги направи мъченици и може да се превърне в бумеранг срещу властите, като даде нов импулс на активистите на „Братята“, успели да избягнат ареста.

Западни дипломати казват, че високопоставени египетски представители признават в частни разговори, че екзекутирането на Морси би било рисковано и е малко вероятно да се изпълнят присъдите.

Морси е син на селянин и има докторат от Университета на Южна Калифорния в САЩ. Той влезе на късен етап в кандидат-президентската кампания през 2012 г., след като предпочитаният кандидат на „Братята“ Шатер бе дисквалифициран по процедурни причини.

„Братята“ натрупаха масова подкрепа чрез благотворителна дейност и имаше време, когато членовете на движението имаха силни позиции сред професии като правото, медицината и инженерството. То успяваше да оцелее при поредица от репресивни кампании на автократи в Египет – родното място на политическия ислям.

Но някои от по-младите му привърженици вече не се равняват по лидерите му. Това повишава риска те да загубят търпение и да се вдигнат на оръжие подобно на екстремистите, базирани на Синайския полуостров, които вече убиха стотици полицаи и войници след падането на Морси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.