Създава се шиитски съюз за борба с „Ислямска държава“
в. Независимая газета
Оглавил министерска делегация, иракският премиер Хайдер ал Абади направи еднодневно посещение в Техеран. Политици от двете страни обсъдиха регионалния дневен ред и мерки за борба срещу бойците на групировката „Ислямска държава“ (ИД). Според експерти нарастващата зависимост от чуждестранни държави накърнява суверенитета на Ирак.* * *
Ден преди срещата в Техеран Абади преговаря с Джеймс Клапър, шефа на националното разузнаване на САЩ. Иракският премиер търси помощ от международната общност, както сам заяви по-рано на форум на страните от коалицията, воюваща срещу „Ислямска държава“.
„ИД е провал за политиката на целия свят. Много се говори за помощ, но самата помощ е малко. Ние полагаме всички възможни усилия, но ИД не бе създадена в Ирак“, каза тогава иракският министър-председател. Неотдавнашната среща в Париж остана безрезултатна – не участваха нито Русия, нито Иран, така че Абади реши да се обърне към своя съсед в региона и съюзник в борбата с радикалните ислямисти.
Чакаше го топло посрещане – Абади бе приет от върховния лидер на Иран аятолах Хаменей и редица служители в администрацията. „Ислямската република Иран винаги е подкрепяла и правителството, и жителите на Ирак. Обявяваме се за мир, стабилност и развитие на тази страна“, заяви след разговорите първият вицепрезидент на Иран Есхак Джахангири. Той призова за „решимост и взаимодействие“ в борбата срещу ИД.
Самият Абади определи втората си визита в Техеран от година като доказателство за топлите отношения между страните, като изтъкна, че двете държави могат да се допълват взаимно. „Трябва да създадем единен антитерористичен фронт“, отбеляза иракският премиер.
В миналото Иран и Ирак бяха върли врагове – сунитското правителство на Саддам Хюсеин бе враждебно на Техеран, където след ислямската революция от 1979 г. властта се озова в ръцете на шиитското духовенство. Щом режимът на Хюсеин бе свален с подкрепата на американски войски, шиити поеха ред първи роли и в Ирак, където днес въртят държавното кормило. Действията срещу ИД в момента са съпроводени с редица трудности: тренирани от американски инструктори и въоръжени с американски оръжия, иракските войски излязоха неспособни да водят самостоятелна борба с радикалите от „халифата“ – видят ли атакуващи ислямисти, хукват да бягат.
Ракетните удари, нанасяни от ВВС на САЩ, не поправиха нещата: терористите се възползват от стремежа на командването да избягва жертви сред мирното население. Познатото от пропагандни клипове масово движение на автомобилни колони под черните знамена на джихада остана в миналото. Сега терористите се придвижват на малки групи под прикритието на нощта.
Редовната армия явно не може да реши проблема с ИД и правителството в Багдад по неволя се осланя на шиитски доброволчески батальони, подкрепяни от Иран. Така се събират много рискове наведнъж. Иракчаните сунити са изпълнени с недоверие към шиитите; „халифатът“ пък се е провъзгласил за бранител на цялото сунитско население от авторитарните светски правителства в Ориента и от шиитски Иран, затова често намира подкрепа сред обикновените сунити – огромното мнозинство хора в арабския свят. На този фон стремително расте влиянието на чуждестранни държави върху правителството на Ирак.
„Фактически днес местни силови центрове разкъсват Ирак на парчета; визитата на Абади в Техеран само потвърждава това“, коментира Александър Игнатенко, президент на Института за религия и политика. Експертът даде и друг пример за тази тенденция: кралят на Йордания Абдула Втори например заяви, че страната му е длъжна да защитава сунитите в Западен Ирак и Източна Сирия. Думите му срещнаха възторжен отклик сред старейшините на иракските племена, така че в Ирак може да бъдат изпратени йордански въоръжени сили.
„Борбата срещу ИД все повече се превръща в шиитско-сунитски конфликт, чиито участници се случва да забравят откъде тръгват нещата. Ето, йорданският крал дори не споменава „халифата“ – говори само, че шиитска опасност грози сунитите“, добави Игнатенко. По думите му, местните хора в Ирак виждат окупатори в бойците от шиитските милиции, които ги освобождават от игото на ИД. За това спомагат и антисунитските чистки, каквито правят понякога „освободителите“ шиити.
БТА