Патриотарският кич и науката като декадентски предразсъдък

От редакционната поща

Недоучили студенти докараха полуграмотни мутри на власт

Колаж от неизвестен автор във Фейсбук по повод новия паметник на Самуил.

Светещите очи са най-малкият проблем на паметника на цар Самуил. Вероятно дори са единственото оригинално в т.нар. паметник.

Въпреки грандиозните приказки за паметниците като част от националната памет и гордост, те съвсем нямат еднозначна функция. Паметниците са част от историческата памет, която не е непременно винаги повод за гордост. Като че ли това е и драмата на онези, които не разбират защо не трябва да се събаря паметникът на Съветската армия.

В немския език има две понятия за паметник: Denkmal и Mahnmal, като второто е особен вид паметник, чиято цел е да напомня за исторически събития, част от историческата памет, които имат негативен характер и идните поколения трябва да ги помнят, за да не се стига до повторението им… Такъв например е и т.нар. Топография на терора в Берлин в непосредствена близост до части от неразрушената (целенасочено) стена.

Онова което ме притеснява (и сега отново в случая със Самуиловия монумент) е лепенето на етикети и раздаването на квалификации. Умници с православно-национален-антиглобалистки-хомофобски-антисемитски (разкрили “юдео-масонския заговор”) и пр. -ски отговорен (!) уклон, ми подмятат лафове от типа “алооо естетите!”
Демек – естест е равно на някакъв прогнил декадент пияница “псевдоинтелектуалец”, нерадееш за българщината…, родоотстъпник, харесваш Кандински или слушащ Оскар Питърсън, и невъзторгващ се от национални носии и хорца. Евала!

Докато се замеряме с етикети и „родолюбство”, „бат’ бойковците“ лека полека ни налагат тотална реставрация. За нула време се върнахме в късния соц – точно толкова мизерни и безпътни в съвремието си, и за това ни хранят с пасти (демек славни владетели).
От шкафа наскачаха караконджулите – Светлин Русев реди националната галерия, Вежди прославя рОдината с траките, Антон Дончев ни размахва назидателен пръст и „Време разделно“ е отново на екран.
Ааа, пардон – бат’ Бойко сбъдва „мечтата на Людмила Живкова”.

Еми, извинявайте, но Александър Хайтов е само поредният караконджул, изкочил от шкафа на ЦК. Да не би баща му Николай Хайтов да не е част от същата тая бутафория на късния соц?! И на него така звездите му говорили, че ей там е гробът на Левски. И това, че една камара учени (начело не с кого да е, а с акад. Николай Тодоров) са му обяснявали, че не е … Кои са те, че ще му казват?! Ей, готово – безродници!

Та, за това е много смешно ставащото … Паметникът е само щрих от цялото публично говорене и превръщането на ГЕРБ в безалтернативната реалност. Бащицата ни управлява, прави ни пътища, спортни зали, паметници … Придворните лакеи ни порицават, че сме задници.
Но май не е смешно …

Отказвам също така да приема понятия от типа „грантаджии“, налагащи се в последно време. Разбирам какво се има предвид. И аз още беснея на тъпанджиите и свиркаджиите под прозорците на Ректората, на част от недоучилите студенти – съвсем не ранобудни, които докараха полуграмотните мутри на власт. Но това също води до опасни последствия. Налагането на подобен метанаратив и раздаването на стигми води единствено до обезличаването на интелектуалния (колкото го има) елит до нивото на някакви полуидиоти, на които и това дето им се дава е много.

Защото какво представляват грантовете? Всъщност са заместител на дезертиралата държава (занимаваща се с патриотарски кич и некадърно изградени магистрали) от висшето образование и науката. И ако за т.нар. обучение се подхвърлят 300-400 евро на университетските професори, то науката е абсолютно ненужен декадентски предразсъдък…

––––
* Писмото е изпратено до е-вестник по електронната поща. Авторката е научен работник в университет в Западна Европа

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.