Както и се очаква – Швейцария пренебрегва драматичното поскъпване на франка

Чуждестранните скиори бяха обречени да страдат. Така както и швейцарската икономика, мислеха повечето хора, след като Швейцарската национална банка (ШНБ) внезапно реши през януари да развърже франка от еврото. В резултат той поскъпна спрямо единната валута с 30 % за броени минути и сега курсът му остава с около 15 % по-висок, отколкото бе преди обявяването на решението.

Това прави швейцарския износ по-скъп за чужденците, а чуждестранните стоки – по-евтини за швейцарците. В резултат би трябвало експортът да намалее чувствително, а туристите да спрат да идват – поводи за особено голямо безпокойство в една страна, където на нетния износ (износа минус вноса) се пада дял от 12 % от брутния вътрешен продукт (БВП).

Освен това, изглеждаше, че по всяка вероятност собствениците на магазини ще страдат по друга причина, тъй като повече швейцарци започнаха да пресичат границата, за да зареждат с евтини стоки в еврозоната.

Във винотека във Ферни-Волтер, френски град близо до границата, мениджърът казва, че поскъпването на швейцарския франк е било от полза за неговия бизнес. Швейцарски семейства започнали да прииждат на тълпи във Ферни-Волтер през януари, за да обменят франкове за евро и да се отдадат на шопинг гуляй. „Колите се редяха на опашка надолу по пътя“, спомня си той.

Загубата на бизнес дейности за сметка на еврозоната обаче изобщо не е толкова голяма, при условие че потребителските разходи в Швейцария са продължили да нарастват. И последиците за търговския обмен на страната не са така тежки, каквито бяха опасенията; въпреки че швейцарците са купили повече неща от чужбина, по-ниските цени означават, че разходите за внос са останали непроменени.

Междувременно износът за еврозоната – най-големия търговски партньор на Швейцария – не е намалял толкова, колкото би могло да се очаква, предвид поскъпването на франка. Това е така, защото Конфедерацията има значителна „ценова сила“ в голяма част от стоките, които изнася, включително луксозни часовници, банкови продукти и медикаменти (Няма кой знае колко добри заместители на нейните великолепни ски писти).

Във всеки случай еврозоната е от по-малко значение в сравнение с преди. През 2005 г. за нея са отивали 55 % от швейцарския износ; днес този дял е спаднал до 44 %. А и извън еврозоната нещата изглеждат по-добре. Износът за Великобритания и САЩ, спрямо чиито валути франкът поскъпна много по-малко, е нараснал през първото тримесечие на тази година на годишна основа.

Продажбите на други пазари, сред които Близкия изток, Индия и Южна Корея, също са се увеличили. Някои икономически сектори, като хотелиерството, страдат. Швейцарският износ обаче ще нарасне като цяло тази година с 1,5 % според швейцарския икономически институт KOF. Всичко това означава, че през първото тримесечие на годината нетният износ на страната е намалял реално само с 4 % на годишна основа. Търговският излишък на Швейцария остава близо до рекордни равнища.

Не всичко е добре: швейцарската икономика все още се нуждае от отрицателни лихвени проценти за предотвратяване на по-нататъшно поскъпване на франка. На последната си среща по паричната политика, на 18 юни, швейцарската централна банка ги остави на равнище от -0,75 %. И макар сега фирмите да могат да взимат кредити на практика без лихва, инвестициите остават слаби. Фактът, че не се строят нови заводи и хотели, в крайна сметка, трябва да даде своето отражение върху износа.

В Швейцария, обаче, „в крайна сметка“ може да означава след доста дълго време. През последните 30 години обменният курс на франка се е повишил с цели 130 %, но износът е нараснал с 200 % при отчитане на инфлацията. „Швейцарците просто са се научили да правят нещата по-добре“, както каза лаконично един чужденец в Женева.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.