Посланието, което Турция ще предаде на света

Серкан Демирташ

На 23 юни новият парламент на Турция ще се събере и депутатите ще положат клетва, за да започнат законодателната си работа официално. Ден по-късно, на 24 юни, президентът Реджеп Тайип Ердоган се очаква да връчи мандат на Ахмет Давутоглу, лидер на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

Така в сряда започва 45-дневното обратно броене, което ще завърши през първата седмица на август. Междувременно четирите политически партии ще се ангажират в много напрегнат преговорен процес за съставяне на коалиционно правителство, което официално ще сложи край на 13-годишното самостоятелно управление на ПСР.

За момента най-вероятните коалиции са ПСР – НРП (Народнорепубликанската партия) и ПСР – ПНД (Партията на националистическото действие). Вариантът за предсрочни избори също трябва да се предвиди сред възможностите, тъй като нито една от политическите партии не го изключи. Нека анализираме кой от тези сценарии може да се осъществи.

За коалиционно правителство на ПСР-НРП говорят основно фигури извън политиката, които внушават, че подобна широка коалиция на идеологически противоположни лагери би предложила по-добри шансове на Турция да се върне към нормалността в почти всички области, особено в икономиката и външната политика. Сред тези неполитически фигури са бизнес асоциации, международната общност и национални и международни медии.

Фактът, че и ПСР, и НРП са готови да подемат нова кампания за засилване на хармонизацията с Европейския съюз и да продължат мирния процес с кюрдите, е причината тази коалицията да бъде приветствана от мнозинството от либералите и интелектуалците.

Разбира се, това са рационални мисли, базирани на възможността подобна голяма коалиция също така да промени конституцията, тъй като общият брой депутати на двете партии превишава мнозинството от две трети, необходимо за тази цел.

Все пак, вероятността на тази опция изглежда вече отслабна, тъй като НРП въведе 14 принципа, на много от които ПСР трудно би могла да отговори. Представители на НРП изразиха намерението си да останат като основна опозиция вместо да си партнират с ПСР.

Това намерение стана по-конкретно, след като видяха сигнали за сближаване между ПСР и ПНД. Лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу направи изненадващ ход на 18 юни и предложи премиерския пост на лидера на ПНД Девлет Бахчели, за да го убеди за съставяне на коалиционно правителство, изключващо ПСР.

Представители на ПНД отхвърлиха предложението, а заместник-председателят Мевлют Каракая открито заяви, че следващото правителство трябва да бъде водено от ПСР, тъй като има 258 депутати и беше победител на изборите.

Въпреки че е рано да се каже, шансовете за широка коалиция ПСР-НРП намаляха. Вторият и най-вероятен сценарий е правителство на ПСР-ПНД.

Знае се, че електоратът на ПСР и ПНД е много сходен и такова правителство би функционирало по-хармонично, отколкото правителство на ПСР-НРП или НРП-ПНД. Все пак, правителство на ПСР-ПНД не би донесло допълнителни надежди за демократизация на страната, за даване на тласък на преговорите с ЕС или за коригиране на външната политика като цяло. Правителство, формирано от тези две партии, може да бъде обобщено като връщане на политиката на сигурност на Турция.

Знае се, че много депутати от ПНД предлагат военна интервенция в Сирия, за да бъде защитено тюркменското население и да се спре притока на сирийски бежанци, както и да се предотврати създаването на независима кюрдска единица до турската граница. Това съответства на предложението на ПСР за създаване на зони за сигурност в Сирия.

Това са някои вероятни последствия от едно правителство на ПСР-ПНД. Сигурно е, че Турция се нуждае от по-прогресивно правителство, за да отговори на нуждите на една страна, която се стреми да бъде една от 10-те най-големи икономики в света. Във всеки случай, съставът на новото правителство ще представлява едно много важно послание, което Турция ще предаде на своя народ, на региона и отвъд него.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.