Адвокат Васил Т. Василев: Има престъпни групи от съдии, прокурори, полицаи, бизнесмени и адвокати по места

Съдебни репортажи

Установен е съдебен феодализъм; Закони се приемат за удобство на някой съд, прокуратура, полиция

Адвокат Васил Т. Василев. Снимка: гласове

Васил Т. Василев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокат е от 1997 г., практикува в областта на наказателното право и процес. Съдружник е в Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници”. Преди вписването му като адвокат е бил ръководител на Пета районна прокуратура – София. Работил е и като журналист. Автор на книги, публицистични и научни статии.

– В първия мандат на ГЕРБ тогавашният вътрешен министър твърдеше, че законите се правят от адвокати, във втория управленски мандат на партията в парламента бе внесен и гласуван проект за изменение на НПК, създаден по идея на прокуратурата. Така ли се решават проблемите?

– Поначало е нелепа постановката дали адвокати пишат законопроекти, дали прокурори, дали съдии, дали някой от тях дава мнение. Важно е да го пишат грамотни юристи и тук проблемът не е дали един закон е писан от адвокати, прокурори или съдии, а колко струва. Ако говорим за последните изменения на НПК, вярно е, че основно те бяха инициирани от прокуратурата, но намериха радушен прием и в почти всички парламентарни групи. Инициативата не е определяща, лошото е, че сме изправени пред поредните изменения, които имат брутално популистки характер и то в ситуация, в която се говори неуморно за съдебна реформа. С тези изменения се увеличава възможността за безобразия, които и без това са отдавна и сериозно развити и са известни като „съдебен феодализъм“. Преди това обаче да анализираме едни числа. Сегашният НПК е нов, започна да действа от 2006 г. С обсъжданото изменение и допълнение промените в него вече са 30 на брой. Последното е от брой 42/2015 г. на „Държавен вестник“, а предпоследното – от брой 41/2015 г. на „Държавен вестник“. За да не е толкова проста работата, измененията от брой 41 влизат в сила след измененията от брой 42. Но сравнете друго. Първият ни НПК е от 1952 година и действа до 1975 година. Има 10 изменения. Вторият НПК е от 1975 година и е в сила до 2006 година. Той има 26 изменения за повече от 30 години, като до 1989 година промените са 4 за 14 години, а след това са 22. Ако погледнем периода след 1989 година, по процедурата, която трябва да служи за установяване и наказаване на извършители на престъпление, имаме 52 изменения.

– Законотворчество по бързата писта.

– Не, по неграмотната писта. Когато наказателното материално и процесуално право се променят по този начин, почти неуморно, това говори първо за липса на ясна концепция, разкрива и абсолютни произволни практики, насочва и към законодателство, което е абсолютно популистко. Последните изменения по линия на популизма бяха инспирирани от многобройните медийни публикации за това, че няколко лица, които вече са осъдени с влезли в сила присъди, не са в България. И прокуратурата, която години наред се занимава с демонстрации на борба с престъпността, направи тези предложения, които в значителна част бяха приети от Народното събрание. При тях има едно ожесточаване по отношение на мерките за неотлонение. Предвижда се възможност и задължение подписката да бъде контролирата от съответните органи на МВР. Направете една справка колко десетки хиляди подписки се взимат всяка година по дела и вижте какво се възлага за контрол на МВР, при положение, че се рекламира съкращаването на щатове в МВР. Има ли нужда тогава от откриване на нови щатове, колко струва това? Никой, когато се приемаше този законопроект, не направи тази сметка, а тя е част от изискването на Закона за нормативните актове.

По-нататък – при мярка домашен арест е предвидена възможност за електронно наблюдение по ред, предвиден в закона. Само че към момента няма закон, който да урежда електронното наблюдение при домашен арест. Значи това сме го приели, хвалим се, а всъщност лъжем хората какво реално може. Дни наред журналистите от сутрешните и следобедните блокове на електронните медии занимаваха България с виденията си за някакви гривни, които ту светят, ту пищят, но всичко е на хартия. И никой не пита – колко ще струват устройствата, които ще се поставят и колко струва системата за централизирано наблюдение, колко хора трябва да бъдат назначени, за да обезпечават това електронно наблюдение, дали изменението не е предопределяне на обществена поръчка за поредната пряко свързана с МВР фирма?

После – при забрана за напускане на пределите на страната се предвижда възможност в определи ситуации да бъде отнет документът за самоличност и да бъде издаден временен документ.

– Т.нар. заместващи документи.

– Само че с една голяма уговорка – този текст не влиза в сила, докато не бъде приет съответният закон. Тоест пак демонстрираме пред обществото, че правим нещо, а то не действа. И отново остава въпросът колко струва това нововъведение.

– Споменахте думата ожесточение, но след като това са кухи норми…

– Ожесточението най-вече е свързано с мярката за неотклонение „задържане под стража“. Дава се възможност при ефективни присъди съдилищата, произнасяйки се по мярката, ако приемат, че има и опасност за укриване, да изменят мярката – предполага се в задържане по стража. Тази възможност е предвидена и за първоинстанционния, и за въззивния съд, като за случаи, когато предвиденото наказание е 10 години или по-тежко, се приема, че има законова презумпция за опасност подсъдимият да се укрие, освен ако от доказателствата по делото не следва друго. За общественото мнение се създава представа, че вече има грижа да не се повтарят случаите с избягалите в странство. Мълчи се, че и към настоящия момент, когато е била налице опасност подсъдимият да се укрие, съдът пак е имал възможност да го задържи под стража. За обществото се създава впечатление, че въпреки липсата на влязла в сила присъда, подсъдимият веднага може да бъде задържан. И над родината настава успокоение. Само че нека видим какво става в закона. Вземането на такава мярка за неотклонение, включително и от апелативния съд, подлежи на обжалване. И ВКС вече ще започне да гледа като въззивна инстанция мерки за неотклонение, а съдът по същество, който е постановил осъдителна присъда, няма да има възможност да работи върху мотивите си, защото делото ще е в горната инстанция по мярката за неотклонение.

– Един ваш колега каза, че това на практика „чупи“ НПК.

– Това съществено променя статута на ВКС като касационен съд. Но има нещо друго – за да се обезпечи възможността за задържане на подсъдимия, се предвиди задължителното му присъствие в съдебно заседание пред въззивната инстанция при обвинение за тежко престъпление. Досега той можеше да не присъства. Авторите на проекта и тези, които го приеха, смятат, че като се въведе задължителното явяване на подсъдимия, ще се уреди въпросът с възможността подсъдимият да бъде задържан. Ако някой подсъдим има опасения за резултата по дело, той преди въззивната инстанция, даже да е оправдан, може да напусне пределите на страната. Но какво се получава с изискването за задължително присъствие на подсъдимия? На практика въззивните дела ще продължат много повече във времето, отколкото сега. По този начин ще се даде възможност, когато не се явява подсъдимият, да се отлагат делата, за да се изясни къде е този човек и да се обезпечи евентуално явяването му. При положение, че сега като държава търсим избягали с влезли в сила присъди, сега ще издирваме лица, които още нямат влезли в сила присъди.

Има и още – ще възникне спор и ще се появят аргументи, че е невъзможно задочното производство в тези случаи пред въззивната инстанция. Задочното производство е уредено в първа инстанция. Вярно е, че при въззивното производство има препращане към първоинстанционното производство, но само „когато няма особени правила“. При положение, че във въззивното производство имаме по-нова уредба стои въпросът дали законодателят, ако е искал да уреди задочно производство пред въззивната инстанция, не е трябвало да го направи. Във всички случаи, ако подсъдимият по обвинение за тежко престъпление не се яви пред въззивната инстанция, възможността производството да продължи дълго време е реална. А реализирането на замисъла да бъде задържан под стража след прочитане на осъдителна присъда обективно е невъзможно.
Във връзка с това изискване за явяване на подсъдимия във втора инстанция, особено при делата с възможно наказание над 10 години, трябва да се знае, че в огромния брой от случаите тези лица са задържани. За заседанията, при лично участие на подсъдимия, лицата се конвоират. Повече от двадесет години извън вниманието на медиите и на правозащитните организации са кошмарните условия при конвоирането на задържаните, там ситуацията е много по-трагична откъм нечовешко и унизително отнасяне, отколкото в затворите.

– При самото конвоиране?

– Да, поради липса на средства, битови условия и каквото се сетите, в момента това е една нечовешка процедура. Благодарение на тази процедура много хора с тежки присъди отказваха да се явят пред въззивната инстация, а и пред ВКС. Сега такъв отказ за въззивното производство няма правно значение и държавата, въпреки че самият осъден не желае да се яви пред съда, ще бъде принудена да прави разноски, които също никой не е изчислил, за задължителното конвоиране. Промените в НПК по мерките за неоклонение бяха инспирирани от задоволяване на общественото мнение и резултатът на законодателите е обичайният – едно мислихме, друго стана, трето е каквото трябваше да се направи.

– Какво друго е съществено при последните изменения и допълнения на НПК?

– Промени се нормативната уредба във връзка с възобновяването на наказателни дела. Досега, когато беше допустимо, то се разглеждаше при всички случаи от ВКС. Сега в случаите, когато ще се гледат влезли в сила съдебни актове на ниво районни или окръжни съдилища, се предвиди, че компетентният съд е съответният апелативен съд. Какъв е проблемът? Едно от нещата, за които се мълчи в България, но от което страдат много хора, е наличието на съдебен феодализъм. Той се свежда до това, че по места има добре структурирани престъпни групи, в които влизат съдии, прокурори, служители на полицията и посредници – местно изявени бизнесмени и адвокати. Когато делата приключват на местно ниво, съдебният феодализъм е непреодолим и непобедим. Започна се преди години. Представители на ВКС, мислейки как да намалят работата на върховната инстанция, уредиха чрез политическите си благодетели възможността делата, които приключват със замяна на наказателната отговорност с административна санкция, да не подлежат на касационно разглеждане. Става въпрос за немалък брой дела, за различен вид престъпления и за санкция от 1000 до 5000 лева глоба, която в най-бедната държава на Европейския съюз е доста сериозна. Да не говорим, че хората имат и чест и достойнство и че въобще нещата не се свеждат само и единствено до глобата. Друга хипотеза. При присъди, които влизат в сила след произнасяве на районен и окръжен съд, например при минимален размер на наказанието лишаване от свобода – три месеца, наказанието е приведено в изпълнение и изтърпяно докато делото по реда на възобновяването достигне до ВКС.Това беше първата крачка към нормативното обезпечаване на съдебния феодализъм.

Сега дори и възобновяването няма да стигне в значителен брой случаи до Върховния касационен съд. Всички дела, които на първа инстанция се разглеждат от районен съд – по някои възможната санкция достига до 15 години лишаване от свобода /вж.напр. член 195, ал. 2 от НК/, не говорим за административна глоба от 1 000 до 5 000 лева, остават за решаване в съдебния феод. Съдебният феодализъм, който на някои места царува вече повече от 20 години, получи нови възможности за развитие и изява. И всичко това при прокламиране на политическа воля за съдебна реформа.

Да не говорим, че цялата тази схема за възобновяване на наказателни дела и преди, и още повече сега, лишава ВКС от възможността да изпълни конституционното си задължение да „осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“ /член 124 от Конституцията/.

– Тоест какво се получава – ВКС ще гледа мерки за неотклонение, но няма да уеднаквява практиката?

– По огромен брой текстове от Наказателния кодекс точно така се получава. И това е абсолютно нелепо, “нелепо” – като културен изказ за случващото се.

– Как си представяте мотивите на вносителите точно на тези промени?

– Не зная какви са истинските мотиви, но у нас е крайно време да се знае, че законодателството не се приема, за да е удобно на някоя съдебна инстанция, на някоя прокуратурата или на полицията. То трябва да обслужва правилното протичане на обществените отношения, да е израз на грижа към хората. Това, че ВКС е натоварен, не е аргумент той да не изпълнява конституционните си задължения по установяване на обща практика по делата. Държавата може да реши този проблем по друг начин – с повече състави във ВКС, с декриминализация, защото има нужда и от това. Но не по този начин. Тук тревожното е, че разрастването на феодализма идва при дългогодишна практика и пълно безхаберие на държавата към тези прояви. А и как да е друго, когато съдебният феодализъм се олицетворява все от „пазители на закона“.

Виж цялото интервю в Съдебни репортажи

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.