Труден избор за бежанците – да останат в Русия или да се надяват на връщане в Украйна
Франс прес
С плажа, сенчестите градини и живописните си общежития, Детски оздравителен лагер „Пионер“ в Южна Русия прилича на всеки друг ваканционен лагер. Но от една година почиващите там са заменени с украински бежанци.
Намиращият се в селището Приморка лагер на брега на Азовско море, който преди бе огласян от детски глъч, сега е приютил стотина бежанци, които постоянно идват и си отиват.
Една от тях, на име Марина Балацкая, от седем месеца гледа как трите й деца растат само на 50 км от родния си дом. Източна Украйна е съвсем наблизо. Наблизо са обаче и нестихващите боеве между проруските сепаратисти и украинските войници.
„Разбира се, че искаме да се върнем у дома“, разказва за АФП Марина, чиято сестра е останала в Украйна. „Искам да се върна у дома, децата ми също. Каквото и да става там, това си е нашият дом“.
Трийсет и пет годишната жена сама се грижи за децата си. Всеки ден слуша с недоумение информациите и слуховете, които руските телевизии предават за ситуацията в Украйна с тревожна и добре изпипана реторика.
„Не мога да се върна, защото украинците контролират селото ми“, обяснява тя. „Дойдох в Русия, за да намеря подслон. Ако се върна, ще гледат на мен като враг на народа“.
ДА СЕ ПРЕМЕСТИШ В СИБИР
От началото на боевете през април 2014 г. общо над 260 000 души са напуснали Украйна и са се установили в Ростовска област в Южна Русия, посочват местните власти.
Въпреки че много от тях се надяват да се върнат в Украйна, няколко хиляди са се записали за правителствена програма, която им предлага да започнат нов живот в Русия.
Цели семейства са поставени пред тежка дилема – да изградят наново живота си в страна, която не е тяхната, или да изчакат, докато стане възможно да се върнат по родните си места с риск да ги заварят разрушени от войната.
Галина е избрала да остане в Русия със съпруга си и с една от дъщерите си. Но за голямо разочарование на тази пенсионираната учителка, по-малката й сестра е решила да замине с мъжа си в Сибир, на повече от 5000 км от семейството си. „Казах им да не го правят, но отидоха в крайна сметка“, разказва тя в стаята си, която дели с другите членове на семейството си.
Последните новини, които е получила от дъщеря си, не са добри: отново живеели в бежански лагер, а зет й се мъчел да свърже двата края, работейки като водопроводчик.
ИЛИ ДА СЕ ВЪРНЕШ В УКРАЙНА
Други бежанци са успели да си стъпят на краката в Русия. Например, 51-годишният Роман Боброников, който работи от няколко месеца в птицекомбинат на около 60 км от границата. Въпреки че сега е счетоводител, а в Украйна е бил директор на подобно предприятие, Роман смята, че е късметлия – заплатата му стига да си плати наема на къщата, в която живее с жена си и 26-годишната им дъщеря.
„Какво ме очаква в Украйна, ако се върна? Пенсия? Дори родителите ми вече не получават такава“, казва той. „Тъкмо започнах да попълвам документите за получаване на руско гражданство за цялото семейство и с малко късмет това ще стане до година-година и половина“. Роман е взел своето решение, но други продължават да се надяват, че може един ден да се върнат в родината си.
Една от тях е Ксения Канашина, на 33 години, чийто съпруг се бие в редиците на проруските сепаратисти. Тя казва, че е готова да се върне в Украйна при първа възможност, въпреки че режимът на прекратяване на огъня често е нарушаван и от двете страни. „Войната няма да трае вечно“, надява се тя. „В даден момент ще приключи и ще можем да се приберем“.
БТА