Сътрудниците на тайната полиция при комунизма – в Интернет
Близо две десетилетия след падането на комунизма бившите подвластни на Москва европейски държави използват Интернет, за да дадат достъп на обществеността до досиетата на службите за сигурност, помагали на режимите да се задържат на власт. Във вторник институцията, отговорна за досиетата на тайната полиция от епохата на комунизма в Полша, започна да публикува документи за високопоставени официални лица, включително президента Лех Качински и неговия брат близнак, премиера Ярослав Качински.
Материалът на специалния сайт на Института за национална памет (ИПН) едва ли шокира някого. Той просто потвърди, че заради антикомунистическата си дейност от 70-те и 80-те години на миналия век и двамата Качински са били шпионирани и тормозени от полската Служба за сигурност.
Възможността да се надникне в архивите на тази служба обаче беше толкова привлекателна, че поляците се втурнаха към сайта на ИПН. На него може да се намерят данни за хора, които са били шпиони, жертви или и двете.
Институтът започна да публикува досиетата на братята Качински и други официални лица като говорителите на горната и долната камара на парламента, висшите служители на прокуратурата, съдиите от конституционния и върховния съд. Това беше сторено по силата на нов закон, който влезе в сила по-рано тази година.
Братята Качински дойдоха на власт след изборите през 2005 година и основна част от политиката им беше да разкрият истината за комунистическото минало на страната. Те положиха усилия да увеличат броя на хората, обхванати от правилата на лустрацията, от 30 хиляди на 700 хиляди. През май голяма част от законите, които се опитаха да прокарат, бяха отхвърлени от конституционния съд на Полша. Това се отнася и за текстовете, според които хората, в частност журналисти и представители на академичните среди, трябваше да попълват декларации за дейността си от времето на комунизма. Правилата за огласяване в Интернет на данни, свързани с високопоставени официални лица, обаче останаха в сила.
В България, според приет миналия декември закон, имената на всички обществени фигури, работили за тайните служби преди разпускането им през юли 1991 година, трябва да бъдат публикувани в Интернет. По-рано този месец, комисията, отговорна за архивите на българската Държавна сигурност публикува имената на 141 бивши и настоящи официални лица, сътрудничили на службата, включително президента Георги Първанов.
Чехия беше пионер в публикуването онлайн (а и на хартия) на имена на хора, сътрудничили с тайните служби. През май 2003 година тя публикува изчерпателен списък на десетки хиляди хора, работили с Държавната сигурност на бившата Чехословакия.
През ноември 2004 година Словакия последва примера й.
Използването на Интернет, за да се ориентира обществеността в архивите не е лишено от рискове. Много историци отбелязват, че досиетата на службите за сигурност не разкриват цялата истина, защото тайната полиция често ги е подправяла и е включвала в списъците на активни сътрудници хора, които просто са били следени. Сътрудничеството, принудително или доброволно, е било масово и наследството му продължава да трови политиката в региона. Обвиненията във връзки с тайните служби в миналото, независимо дали могат да бъдат доказани или не, са лесен начин за дискредитиране на съперници.
През 1990 година, за да избегне някои от ефектите на дискредитирането и за да не се повторят провалените опити да бъдат изолирани от властта бившите нацисти след Втората световна война, Германия реши да изгони от властта сътрудниците на Щази от бившата Източна Германия. Берлин обаче се въздържа от предоставянето на неограничен достъп до архивите, на хартия или онлайн. Всяко лице може да получи достъп до досиета, в които се съдържа името му, а журналистите и историците имат право да работят с тях. Въпреки че медиите разкриха много от имената на публичните личности, свързани със Щази, пълен списък не беше публикуван.
Унгария обаче се разграничи от общата тенденция. Тя не отвори архивите си, а след като миналите им връзки с тайната полиция излязоха наяве, от бившите сътрудници (включително министър-председателят от 2002 до 2004 година Петер Медеши) не се търси отговорност.