70 години след подписването на Устава на ООН идеалите остават недостижими

ДПА

Обединените нации отбелязват тази година 70-ата годишнина от създаването си, започвайки с честване утре на годишнината от подписването на техния основополагащ документ, но кризите по света са сериозно напомняне за провалите на световната организация.

Подписан на 25 юни 1945 г. в Сан Франциско, Калифорния, Уставът на ООН е създаден „да предпази бъдещите поколения от бича на войната“, превръщайки поддържането на международния мир и сигурност в главен приоритет на организацията.

При все това, 70 години след подписването на историческия документ, ООН не успява да изпълни това свое предназначение в няколко посоки, най-наскоро в Сирия и Украйна, до голяма степен поради политическото блокиране сред петте страни постоянни членове на Съвета за сигурност, ползващи се с право на вето.

„Смятам, че проблемът произтича от използването на ветото или заплахата за използването му в Съвета за сигурност“, казва заместник генералният секретар на ООН Ян Елиасон.

„Според мен, най-общо казано, фактът, че Съветът за сигурност не съумява да изработи формула за Сирия вече навреди на самия него и на ООН“.

Пол Кенеди, преподавател по история в университета в Йейл и специалист по международни отношения, е съгласен с оценката на Елиасон, отбелязвайки, че ООН е постигнала основополагащите си идеали в „много слаба степен“.

„Националните правителства и националните интереси са главната причина ефективността на ООН да е толкова ограничена“, казва Кенеди.

Той подчертава, че идеята на ветото е то да бъде използвано като много селективен инструмент от петте световни сили – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, когато жизнените им национални интереси са заплашени. Вместо това обаче то се е превърнало в политически инструмент, който често пречи на Съвета да действа.

„Катастрофи се случват, тъй като големите хора в големите правителства не виждат необходимост да се действа или са против предприемането на действия“, посочва Кенеди.

„Мерките за сигурност на световната организация се провалиха точно защото големите сили отказаха да действат. Така че кой се е провалил? Провалиха се правителствата на големите сили“, допълва той.

Макар ветото да не е споменато изрично в Устава на ООН, документът призовава за единодушие сред постоянните членове на съвета, което беше нововъведение по отношение на предшественика на ООН – Обществото на народите, но по-късно отпадна, тъй като големите сили не го подкрепиха.

„Уставът на ООН е съчетание от идеализъм и реализъм“, казва Алан Хенриксън, преподавател по история на дипломацията и директор на Дипломатическите изследвания във висшето училище за право и дипломация „Флетчър“ към университета Тъфтс.

„Голямата промяна беше да се признае, че консенсус между великите сили е крайно необходим“, отбеляза той.

Макар ветото да бе замислено да мотивира великите сили да използват ООН като платформа за диалог и инструмент за прекратяване на конфликти, нееднократното му използване в случаи, когато не са засегнати жизнените интереси на постоянните членове, често правеха Съвета безсилен.

Илюстрация на тази парализа е израелско-палестинският въпрос, който е в дневния ред на ООН от възникването на организацията.

Държавата Израел беше създадена през 1947 г. с резолюция 181 на Общото събрание на ООН, която призоваваше също за създаване и на палестинска държава.

Палестинската държава обаче така и не стана факт, главно заради многото случаи на наложено вето от САЩ, който е съюзник на Израел.

Палестинският посланик в ООН Рияд Мансур, каза, че е „уникално“ от страна на ООН да се заеме с палестинския въпрос, наложен на световната организация от Великобритания, която в края на 1948 г. трябваше да завърши дадения й от Обществото на народите мандат и това официално да сложи край на господството й в района.

„Един от най-големите провали на ООН, е че се зае с решаването на ситуацията в Палестина в навечерието на изтичането на британския мандат, а 70 години по-късно още не може да я приключи“, каза Мансур.

Той отбеляза, че ООН е трябвало да отхвърли искането на Великобритания да реши въпроса и е трябвало да призове Великобритания да даде независимост на палестинците, както стана с повечето територии, получили независимост след колониалното управление.

Друг голям провал на съвета беше геноцидът в Руанда през 1994 година. Въпреки че на място имаше сили за наблюдение на ООН, войниците на ООН не получиха достатъчна подкрепа от Съвета да спрат избиването на около 800 000 тутси от умерените хуту.

„Ако 400 тежковъоръжени войници бяха отишли, клането щеше да бъде спряно“, каза Кенеди. „Това беше провал на самия връх на организацията“, добави той.

Въпреки че ООН не изпълни правомощията си за мира и сигурността, независимите от Съвета за сигурност агенции на ООН постигнаха много в глобалното развитие, помощ и в създаването на международни ръководни насоки.

Приетите през 2000 г. от ООН цели за развитие на хилядолетието призоваха правителствата да изпълнят глобалните отправни точки за развитието до 2015 година. Подобни цели бяха набелязани и за следващите 15 години.

Насоките, които Хенриксън нарече „пътни правила“, включват международните стандарти в авиацията, здравеопазването, бежанците и атомната енергия. ООН играе централна роля и в съгласуването на усилията за постигане на споразумение за смекчаване на промените в климата.

„Различни агенции заслужават сериозно потупване по рамото, извървяха доста дълъг път в сравнение с положението отпреди 20 или 70 години“, каза Кенеди.

БТА