Италия иска повече „бамбини“

Всъщност те са толкова разтревожени, че министерството на здравеопазването призова да се въведе Ден на плодовитостта за запознаване на двойките с проблемите, свързани с късната бременност. Първият такъв ден е планиран през май 2016 г., след което се очаква той да се превърне в ежегодно национално събитие.

Министърът на здравеопазването Беатриче Лоренцин призовава за промяна в мисленето по отношение на тенденцията за късно забременяване, но тя смята също, че жените трябва да получават повече подкрепа, когато имат деца.

„През изминалите 10 години широко се разпространи идеята, че можеш да имаш деца и на по-късна възраст“, казва Лоренцин, която на 43 години съвсем наскоро стана за първи път майка на близнаци. „Не е там работата. Периодът на плодовитост не е безкраен“, каза тя.

Статистическите данни подчертават тенденция за късно забременяване, която допринася за намаляване на равнището на раждаемостта като цяло.

Децата раждат бебета по-късно, поради което раждат и по-малко деца, като на една жена се падат средно 1,4 деца – едно от най-ниските равнища в ЕС.

„Има няколко причини за това, едновременно културни и икономически“, казва пред ДПА преподавателят по демография в университета в Падуа Джанпиеро далла Дзуана. „В Италия родителите искат да осигурят всичко на децата си – стабилна работа, кола, собствен дом. Ако нямате тези неща, изчаквате с децата“, обяснява той.

Освен това хората продължават да отлагат създаването на деца заради икономическата криза. „Ако работното им място е несигурно, много хора не пристъпват към създаване на семейство“, отбелязва Дзуана.

Интересно е, че във връзка с дискусията някои гледат със завист към условията в Германия. Там равнището на раждаемостта също будеше загриженост, което накара управляващите да осигурят по-съществена финансова помощ за родители, деца и институции за дневни грижи.

„Тук държавата почти не подпомага семействата“, казва Присила Галони, станала майка на 39 години. „Получаваш или символична сума, или никаква“. Нейният работодател я уволнил, след като родила сина си. „Тук се случва често жените да изгубят работата си, след като родят. Местата с почасова работа у нас не са много“, отбелязва тя. Галони е създала уебсайта familywelcome.org, който помага със съвети, за да се облекчи животът на децата в големи градове като Рим или Милано.

Италия изразходва едва 1,4 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за подпомагане на семействата – доста под средната стойност в ЕС. Във Франция, където жените оглавяват списъка на ЕС по плодовитост, за тези разходи се заделят 3 процента от БВП.

Съвсем наскоро, след много и разгорещени спорове, италианското правителство въведе „бонус бебе“ от 80 евро на месец за семейства с годишен доход под 24 000 евро. Помощта обаче е само за първите три години.

Преподавателят по демография Далла Дзуана казва, че не „мисли много за детски надбавки като тези в Германия“. Според него обаче Италия би трябвало да създаде по-гъвката система в подкрепа на децата. „Например дневни бавачки. На практика при нас няма такива“, казва той.

Едно от всеки три италианчета бива отглеждано от баба си и дядо си. В големите градове като Рим са в ход инициативи за прилагане на германската система за дневни детегледачки. Подобни инициативи обаче са само капка в морето.

Дневните ясли за деца под 3 години, в зависимост от областта, са рядкост и са скъпи. Ако „нонна и нонно“ (баба и дядо) не живеят в същия град, хората не могат да си позволят детегледачка, така че ако има дете, жената е принудена да си остане в къщи. Или пък продължава да отлага решението да има деца, докато в крайна сметка не се откаже изобщо от тази идея.

В коментари за в. „Кориере дела сера“ здравният министър Лоренцин казва, че Италия би могла да направи много повече за подпомагане на работещите майки. „Промяна в културата ни би било нещо добро. Яслите се изпразват. Не е редно веднага след като са родили, жените да са принудени да се върнат на работа с лошо чувство отвътре и без право на гъвкаво работно време“, заявява тя.

БТА