Реформата на Рашидов вкарва и Смолянския театър във „филм на ужаса“
Поредното скандално писмо до Министъра на Културата Вежди Рашидов сигнализира, че театралната общност започва да се пробужда, независимо от страха, че може да бъде „наказана“ с одит и компромати „отгоре“.
В писмото (приложено по-долу) от Смолянския театър, представляван от неговия директор Крум Филипов, се описва състоянието, до което е доведен Родопският театър, като „сюжет за филм на ужаса“, сюжет, в който се намират 90% от театрите извън столицата.
Смолянският театър остава емблема за хаотичните действия, които съпровождаха т.нар. Реформа на Вежди Рашидов от 2010 г. През 2010 година е слят с Пловдивския театър, което доведе до неговото обезличаване и обезлюдяване. Респективно беше напълно закрит през 2013, а след шумната реакция на смолянската общественост, бе отново открит през април 2014 г.
Още в началото на Рашидовата Реформа през 2010 г., на среща с директорите на провинциални театри, която се състоя в Театър София, се прокрадваше тезата, че театрите в провинцията са много и ненужни, и по-добре да бъдат затворени. Преди пет години, обаче, все още имаше съпротива срещу подобно унищожително за провинцията действие. Защото нали не забравяме, че всеки затворен културен институт обрича на декултуризация населението.
А най-важното, което се пропуска да се отбележи от реформаторите около Вежди Рашидов е, че културата на една нация е колективен феномен, който се основава върху обща памет (език, традиции, история) и общи житейски правила. Разрушаването на културата, пише Цв. Тодоров („Страхът от варварите“), се нарича „декултурация“: „това е положението на човешко същество, изгубило своята наследствена култура, без да е придобило друга, и изправено пред риска да бъде доведено въпреки желанието му до невъзможността да общува, сиреч до варварството“.
Обезкултуряването, особено в територии със смесено и предимно бедно население, ще доведе не просто до оварваряване на местното население, а до превръщането му в тълпа, с която няма да имаме никакви общи културни кодове, обща памет, общ език. Тогава как ще се наричаме всички ние българи?
Не ме напуска чувството, че тази системно провеждана политика от страна на МК през последните 5 години към фалиране на провинциалните театри, чрез въвеждането на нефункционираща и агресивна Методика, е една тенденциозна политика по обезлюдяването и опростачването на България.
Описаните от Родопския театър условия, в които са принудени да работят 25 човека на щат, са близки до нощен кошмар на културтрегер от Бурунди и Руанда (да ме простят африканците за сравнението). Токът, който е обещан от Общината на Смолян, се пуска само от 9 – 11 часа, а от месец нямат нито телефони, нито интернет, нито заплати, нито аванс.
След 17.00 общинарката си тръгва и реквизитът и гардеробът им е заключен, защото е в помещение на Общината, имат право само на една репетиционна за творческа дейност, а за апартаментите за актьори и гостуващи, и дърводелския цех все още плащат наем на Пловдивския театър, защото МК „забравя“ да ги върне на Смолянския. Започват без осветителна и озвучителна техника, без офис техника, без обучен технически персонал. Намират пари чрез спонсорите защото…
Още в началото на последното откриване на театъра през април 2014 е заложен капан от МК, като според Методиката субсидия се дава след продадени билети, но театърът по план ще отвори врати за публика след половин година. В случая Смолянският театър още в началото започва на загуба.
Един очевиден нонсенс или умишлен капан на Методиката, с който се изнудваха много от директорите на театри, защото субсидия се дава на тримесечие, а летният сезон е най-тежък за един театър, защото излиза в лятна ваканция и няма приход, а му предстои есенен сезон с премиери.
Завареният ужас се разрешава временно чрез Смолянската общественост, като съвместно с театъра успяват да съберат чрез спонсорство 16 000 лв., за да поставят начало на репертоара си от цели четири премиери, с приоритетно избрана българска драматургия. Създават и детски репертоар, за да върнат малката публика в театъра. Получават национална награда ИКАР, поканени са на множество български фестивали и са селектирани за участие в един от най-престижните международни фестивали „EX PONTO“ в Словения.
През януари 2015 г. на среща в Министерство на Културата с Министъра Вежди Рашидов, зам. м. Боил Банов, Христо Мутафчиев (председател на САБ) и др. са дадени обещания за стабилизиране на театъра, от които нито едно не се реализира.
Ето кои са те: един автобус с товарно отделение, за да могат да не ползват частни превозвачи при турнета; най-после прехвърляне на собствеността, която при сливането им с Пловдивския театър е отишла в техни ръце и сега им плащат наем; промяна на статута на театъра в драматично-куклен, за да може да увеличат субсидията за продаден билет.
Март месец театърът е покосен от наводненията и бедствията заляли Смолян. Щетите са на стойност 12 000 лв., а по съвет на Христо Мутафчиев искат помощ от Общината. Междувременно градът замира и представленията падат, което знаете вече – отразява се върху субсидията, определена от Методиката.
С други думи заради бедствието театърът отново е наказан и то от собственото си министерство. Общината също мълчи. А театърът започва да работи при 5 градуса температура и осветление от акумулатори. Независимо от това излизат с премиера в края на месеца.
Едновременно с това Смолянската Община (ГЕРБ) започва нечестна конкуренция с непослушния театър и кани всички възможни театрални „мечки“ с дати, които да съвпадат с техните премиери и спектакли. За малък град, при това с най-бедното българско население, според статистиката, това е удар под кръста за театъра.
От Общината, вече обогатени с натрапената от самия Вежди Рашидов теза, че културната институция „български театър“ е тържище, изричат: „Това е пазар и ти гориш… !“ Едновременно с това, независимо че има решение на Общината да ползват безвъзмездна ел. енергия в петте административни кабинета в театъра, от Общината ги карат да я плащат.
Представихте ли си вече нощния кошмар на културтрегера от Бурунда и Руанда? Трябва ли да припомня, че актьорските заплати са онези български заплати, най-близки до минималната работна у нас. Всичко това се случва в България в 2015 г. Българският театър в провинцията е поставен на колене, наказван от собественото си министерство и удавян от „мечешките“ халтури, канени от Общината.
Ще си позволя да Ви припомня, че Културата е колективен феномен и всяка територия, системно лишавана от култура, се превръща в ерозирала площ, върху която един ден ще растят само бурени. В историята на човешката цивилизация това означава едно – връщане назад, деградиране, оварваряване и обезлюдяване на територии.
На това, което ни предстои в следващите 20 години, според мен, вече е поставено начало, началото на края, а именно – унищожаването на общите ни културни кодове и общ културен език. Някога, след 20 години, там ще растят напълно непознати за нас и неразбиращи нас хора, а липсата на разбиране, знаем, води до едно – до насилие. Струва ми се важно да не забравяме, че всяка унищожена културна институция е стъпало към този край.
Подкрепете Смолянския театър!
От Блог за театър на Гергана Пирозова. Виж тук и отвореното писмо