Селското стопанство в Русия отчита известен растеж на фона на ембаргото и рецесията
ДПА
Не беше толкова отдавна, когато руските магазини и ресторанти бяха пълни с плодове от европейската реколта. След това дойдоха санкциите и ембаргото като последици от украинската криза.
Резултатът? Селското стопанство в Русия отчита известен растеж. Въпросът сега е дали този растеж ще бъде помрачен от пълзящата слабост на руската икономика. От спора на Русия със Запада около украинския конфликт има поне един печеливш: руската селскостопанска промишленост.
Като се има предвид, че за оборота си руските магазини за хранителни стоки и ресторанти преди разчитаха силно на вноса, то това се превърна в предизвикателство, след като дойде руската забрана върху западния внос като ответна мярка на санкциите срещу политиката на Русия в Украйна и вносът на всичко от френско сирене до канадски бекон стана предизвикателство.
Това означава, че секторът наложително трябва да разчита повече на местните производители, спомагайки за разрастване на руската земеделска промишленост, точно когато националната икономиката се бори с рецесия.
Миналия месец президентът Владимир Путин похвали ембаргото, че е принудило страната да увеличи значително усилията за импортозаместване.
На международния икономически форум в Санкт Петербург Путин приветства развитието на селскостопанския сектор, като изтъкна засиленото местно производство на храни, засегнати от ембаргото.
„Млекопроизводството се повиши с 3,6 % през януари-април 2015 година. (…) Производството на масло нарасна с 8,7 %, на сирене – с малко над 29 %, на риба и рибни продукти – с 6 %, а на месо – с 12-13 %“, отбеляза Путин на форума. Той обаче предупреди, че Русия трябва да се научи как да произвежда качество, конкурентни продукти, които ще се търсят не само в Русия, но и на световните пазари.
Мнението му споделя и руският ресторантьор Дмитрий Левицки. „Наистина се надявам, че когато ембаргото бъде вдигнато, местните ни производители ще бъдат много по-подготвени за конкуренцията, отколкото преди“, казва Левицки, съсобственик на популярната верига барове и ресторанти Darling, I’ll Call You Later.
Левицки като цяло се отнася положително към ембаргото въпреки първоначалния шок в ресторантьорския сектор. Ресторантьорите и местните производители на храни си сътрудничат в много по-голям мащаб, движейки селскостопанското развитие, посочва той.
Ирина Авруцкая, консултант на ресторанти, оглавила маркетинга и стратегиите на Papa John’s и TGI Fridays в Русия отбелязва, че ресторантьорите са успели да се приспособят към ембаргото за няколко месеца след въвеждането му през август 2014 година.
„Най-голям бе ударът върху стандартизираните международни вериги, много от които изпитаха затруднения в намирането на заместващи съставки за емблематични ястия“, допълва Авруцкая, която неотдавна издаде книгата „Битка за госта: стратегия и тактика на ресторантския маркетинг“.
Валентино Бонтемпи, ръководещ първокласен италиански ресторант и пицария в Москва, е съгласен, че му е отнело няколко месеца да проучи заместители и да коригира менюто си.
По думите му някои от съставките местно производство са по-скъпи от внасяните преди от Европа. Ембаргото е стимул за Русия да изгради селскостопанската си промишленост, но това е процес, който според него ще отнеме много години. „Нуждаят се от инвеститори и оборудване“, допълва той. „Моментът е страхотен за продавачите на такова оборудване“, коментира италианецът.
Федералното правителство инвестира усилено в земеделието. Миналата година то отпусна 187 милиарда рубли (3,3 милиарда долара) за сектора. Тази година сумата достигна 200 милиарда рубли, писа миналия месец в. „Комерсант“.
И все пак постигането на растеж ще бъде трудно. Миналата година земеделската промишленост отчете растеж от 3,7 %, според данни на министерството на селското стопанство. Това равнище може да потъне до 0,4-1,4 % тази година на фона на прогнозите, че цялостната икономика ще се свие с около 3 %.
„Всички водещи сектори са по-зле от миналата година, освен селското стопанство“, посочва Игор Николаев, икономист и преподавател в престижното руско Висше училище по икономика.
„Това отчасти е свързано с ембаргото, което точно в момента има положителен ефект, но в дългосрочен план няма да е така“, допълва Николаев. „Това отнема конкуренцията, така че няма мотивация, която да повиши качеството“, коментира икономистът.
Миналата седмица правителството удължи с още една година ембаргото върху плодове, зеленчуци, рибата, т. нар. червено месо (телешко, говеждо овнешко – бел. прев.), птиче месо и млечни продукти в отговор на продължаването на санкциите от Европейския съюз. Ембаргото засяга ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия.
На форума в Санкт Петербург Путин призна, че икономиката на Русия се свива, но подчерта, че страната е успяла да избегне дълбока криза, до която можеше да доведе обезценяването на националната валута около края на миналата година.
Левицки, собственикът на барове и ресторанти, казва, че сривът на рублата е бил основен фактор, принудил ресторантьорите да намерят местно произвеждани заместители на храните, попаднали под обсега на ембаргото.
„Първоначално тенденцията бе забранените продукти да не бъдат заменени чрез местни производители, а чрез държави, незасегнати от ембаргото. Само че заради спадът в курса на рублата вносът стана твърде скъп и неконкурентен“, разказва Левицки.
„Като цяло хранителното ембарго и поевтиняването на рублата изиграха много положителна роля в развиването на нашия вътрешен пазар“, заключава ресторантьорът.
БТА