Бъдещето на Европа е в ръцете на Гърция

Европейският съюз досега не е виждал нищо подобно на това, което става през последните осем години в Гърция: затворени банки, капиталов контрол, първата неплатежоспособност на развита страна към МВФ, рухване на спасителен план за милиарди евро, планове за референдум, който може да извади Гърция от единната валута, докарване на хората до просешка тояга. Ако залозите не бяха толкова големи, всички тези спешни срещи на върха и искания в последния момент щяха да изглеждат като фарс.

А всъщност това е трагедия, при която май е все по-вероятно да се стигне до изход, който всички страни заявяват, че не желаят – излизане на Гърция от еврозоната. Хаосът е доказателство, че напускането на еврозоната би било катастрофално за Гърция, не на последно място защото умерените изгоди от фалит и обезценяване ще избледнеят на фона на политическата и икономическата нестабилност.

За останалата част от Европа излизането на Гърция от еврозоната също крие добре отрепетирани рискове, особено от проваляща се държава в югоизточния край на континента. Но колкото по-отчаяна е драмата, толкова европейците изглеждат по-малко разтревожени. Те намират утеха във факта, че Гърция е уникално дисфункционална.Игричките и повтарящите се погрешни преценки отровиха преговорите. Мнозина сега стигат до заключението, че без Гърция еврозоната може всъщност да се окаже по-стабилна.

За жалост, това е грешка. Погледнете отвъд Гърция и ще видите, че заплахата от по-нататъшен конфликт в еврозоната е почти неизбежна. Излизане на Гърция би доказало, че еврото не е неотменимо, но никой няма да знае кое нарушаване на правилата ще води до изгонване. Нито ще реши проблемът с неизбежната поляризация между правителства длъжници и кредитори при спасителни планове. Ако единната валута не може да се справи с нуждата от реформа, тогава при тази криза или при следващата ще има още Гърции, още гафове и още тежки седмици. С течение на времето това ще съсипе еврото и самия ЕС.

Точно сега този довод е замъглен от правителството на крайнолявата гръцка партия СИРИЗА и абсурдния му референдум. Ако приемем, че в неделя ще има гласуване, на него гърците ще бъдат призовани да оценят плана на кредиторите за преструктуриране (който вече не стои като предложение) и техния анализ за дълговата устойчивост (за което е нужна диплома по икономика).

Министър-председателят Алексис Ципрас казва, че гласуване с „не“ ще засили позициите му пред кредиторите и по този начин ще помогне Гърция да остане в еврозоната. Европейските лидери отвръщат, че гласуване с „не“ всъщност е вот за напускане. При гласуване с „да“ Ципрас може да продължи да управлява или ако си тръгне, Гърция може отново да избере СИРИЗА, но и той, и партията водят кампания за гласуване с „не“. Положението не е розово за страната на Платон.

Но да се върнем в реалния свят, в който Гърция свършва парите. Европейската централна банка (ЕЦБ) отказва да даде на банките повече ликвидност и те са пред рухване. Ако Гърция не изпълни дължимото на 20 юли плащане по облигациите за 3,5 милиарда евро (3,9 милиарда долара) към ЕЦБ, ще се увеличи натискът за оттегляне дори на сегашната подкрепа. Правителството скоро ще започне да плаща сметките си с дългови разписки, които с течение на времето ще станат паралелна валута. С всяка стъпка нараства вероятността за излизане на Гърция от еврозоната.

Освен това, за да се върне към нормалното положение, Гърция ще има нужда от още повече благоразумие и умение, а липсата и на двете у Ципрас е част от причините страната да е в толкова безнадеждно положение.

Безполезността на Ципрас си е негова грешка. Но нито избирането през януари на СИРИЗА, тази сбирщина от левичари, нито водената от тях рискована политика бяха случайни. Гръцкият БВП се сви с една четвърт за пет години, безработицата е над 25 процента, а младежката безработица – над 50 процента. Донякъде вина имат икономиите, наложени от кредиторите, които, особено в началните години, се стремяха да свалят дефицита на Гърция твърде много за прекалено кратко време.

В крайна сметка Гърция започна отново да отбелязва растеж, но кризата подкопа доверието във върхушката. СИРИЗА дойде на власт с илюзията, че гърците могат едновременно да сложат край на затрудненията си и да бъдат добре приети в еврозоната. Ципрас мислеше, че има сили да се пазари, а когато те започнаха да се изпаряват, той започна да изглежда все по-непостоянен.

Последният час

Погрешната му преценка е породена от напрежението, което се крие в основата на проекта за еврото. Ципрас смяташе, че кредиторите непременно ще отстъпят, защото са решени да запазят единството на еврозоната. Но кредиторите не биха могли да бъдат изнудвани да поддържат до безкрай неизпълнение на дълга, защото са категорични, че в системата трябва да има дисциплина. Ципрас преговаряше като суверенен лидер с демократичен мандат; но северноевропейските лидери също представляват избиратели и никога не са се обвързвали със система от безусловно отпускане на големи парични суми.

Рискованата политика и кризата са неизбежни при подобна система. А те са подсилвани от това, че еврозоната разчита на спасителни планове според случая, което политизира всяко решение. Те противопоставят едната страна в конфликта на другата, подхранвайки презрение сред кредиторите и недоволство сред длъжниците. Те превръщат мъдри политики в отстъпки, които не бива да бъдат правени до последния момент.

Нищо чудно, че процесът се проваля: в един критичен момент над 20 преговарящи страни, всички от които с възможност да налагат вето, работеха, водени от различен дневен ред, и се пазаряха, подложени на натиск. Същото затъване е напълно възможно при бъдеща криза: сриването на политиката и икономиката, когато исканията за опрощаване от държави длъжници като Италия и Португалия, да кажем, се сблъскват с исканията за икономии от Германия и Финландия.

Точно сега гърците имат нужда от нов министър-председател. Отношенията с шикалкавещия Ципрас са съсипани: ако той остане на власт, те ще се мъчат да запазят еврото. В по-дългосрочен план еврозоната има нужда от укрепване. За да има стабилна валута, е необходимо да бъде направен компромис с фискалния суверенитет.

С цел да се защитят от низходящи тенденции, членовете на еврозоната трябва да създадат автоматични механизми – като колективно осигуряване за безработица, които да наливат допълнителни средства в страните в рецесия. Вместо спасителни планове зоната на единната валута има нужда от повече съвместни усилия за поемане на риска и отговорността – някаква форма на „еврооблигации“ или съвместно гарантиран суверенен дълг, което да се управлява от по-задължаващи фискални правила от сегашните.

Блокът знае, че има нужда от промяна. Той върви към банков съюз; петима от неговите лидери издадоха документ за това как да се засили еврото, включително схема за гарантиране на депозитите. Но техните предложения са умерени, защото правителствата са тормозени от настроени срещу ЕС популисти, а гражданите им не са приели еврото с очакването да се отказват от доста повече суверенитет. Поуката от бедствието с Гърция е, че европейците трябва незабавно да се изправят пред противоречията на еврото или да понесат последиците при по-пагубни обстоятелства.

Още по темата: Какво се задава за Гърция след референдума

Ройтерс

Планът на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас да проведе референдум в неделя относно исканията на кретидорите за мерки за икономии станаха причина за провал на преговорите, принудиха Гърция да затваря банки и поставиха под съмнение бъдещето й в еврозоната.

Резултатът от вота на референдума остава неясен, но без значение дали гърците ще изберат „да“ или „не“, очаква се страната да се изправи пред нов период на несигурност и политически сътресения. Ето основните евентуални сценарии след референдума:

„ДА“ НА УСЛОВИЯТА ЗА СПАСИТЕЛНА ПРОГРАМА

Лявото правителство на Гърция открито призовава гърците да гласуват с „не“. Би било политическо самоубийство за Ципрас да прилага програма, която той многократно окачестви като „унизителна“ за страната му и на която яростно се противопоставяше. Ципрас ясно заяви, че ще се оттегли в случай, че преобладава гласуването с „да“, казвайки по телевизията тази седмица: „Ако гърците искат да имат унизен министър-председател, има много такива наоколо. Няма да съм аз“.

Ако Ципрас подаде оставка, нормално е страната да отиде на предсрочни избори – вероятно през септември. Но като се имат предвид предстоящите по-късно този месец плащания на Атина към международните кредитори, то вероятно президентът ще формира многопартийно служебно правителство на „националното единство“, за да продължи преговорите с международните кредитори и да запази Гърция стабилна до провеждането на изборите.

Създаването на такова правителство няма да е лесна задача. Проевропейските партии като центристката То потами, лявоцентриската ПАСОК и консервативната Нова демокрация дадоха знак, че желаят да участват в такова правителство. Но заедно те имат само 106 места в 300-местния парламент.

Това означава, че СИРИЗА и по-малкият й коалиционен партньор – дясната партия Независими гърци, ще трябва да подкрепят или да се присъединят към това правителство. Това правителство вероятно ще се ръководи от технократ; бившият министър-председател Костас Караманлис прави редки публични изявления, призовавайки гърците да гласуват с „да“ в неделя, което поражда спекулации, че той може да е кандидат за поста.

Национално правителство на спасението няма да е прецедент в Атина. Последният път Гърция повдигна въпроса за референдум през 2011, когато бившият министър-председател Георгиос Папандреу искаше провеждането му, но беше остранен от власт, а правителство на технократи, подкрепяно от основните партии, го замести до провеждане на избори на следващата година.

Някои представители на СИРИЗА казват, че в случай на гласуване с „да“, самият Ципрас трябва да избере дали да остане и да опита да продължи преговорите с кредиторите при условие, че страната ще произведе избори щом се стабилизира финансово до септември.

Основните фигури в еврозоната открито говорят в подкрепа на гласуване с „да“ на референдума. Канцлерът Ангела Меркел даде знак, че е готова да преговаря по трета спасителна програма с Гърция, макар немски представители да остават скептични дали ще дойде ново правителство и дали ще има договорена трета спасителна програма до 20 юли, когато трябва да бъде направено решаващото плащане към Европейската централна банка.

ГЛАСУВАНЕ С „НЕ“ НА РЕФЕРЕНДУМА

Представители на гръцкото правителство казват, че гласуване с „не“ на референдума ще помогне на гръцката страна в преговорите с кредиторите, което водещите фигури в еврозоната, в това число председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, отричат.

Правителството на Гърция казва, че веднага ще поднови преговорите с кредиторите. Но европейските представители са на мнение, че ще е много трудно да се постигне съгласие по нова спасителна програма, защото гласуване с „не“ ще бъде интерпретирано като отказ от обвързване с кредиторите. Водещите фигури в еврозоната предупреждават, че гласуването с „не“ ще е знак за отхвърляне на еврото и ще затвори вратата за по-нататъшна помощ от кредиторите, оставяйки Гърция в непозната територия и изолирана в рамките на еврозоната.

Гърция вероятно няма да успее да плати огромното си задължение към ЕЦБ на 20 юли и финансовата й криза ще се задълбочи рязко, като банките вероятно няма да отворят. ЕЦБ вероятно ще замрази или изтегли спешното подпомагане на гръцките банки, което ще засили натиска върху Ципрас. Това може да принуди Ципрас да подаде оставка, за да даде път на правителство на националното единство. Държавата може също да избере да въведе паралелна валута или да издава дългови разписки – Ай Оу Ю (I owe you – IOUs) – от англ. език „аз ти/Ви дължа“), за да се закрепи временно, като начало на „Грексит“.

БТА