Водещият на „Сървайвър“: Изтощих се. Не бих издържал като участниците

Не ми харесва как изглеждат телевизиите в България, казва актьорът Владимир Карамазов

Владимир Карамазов е водещ на втория сезон на шоуто „Сървайвър“. Актьорът обаче много държи образът му да не бъде свързван с телевизията, а с театъра. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и от 2002 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Ролите на 28 годишния актьор са над 30, за разлика от телевизионните му изяви, които го свързват единствено с предаването за пътешествия по Нова ТВ „Без багаж“. Владо казва, че сам избягва работата в телевизия, въпреки много предложения, които е получавал, защото за него телевизията е твърде комерсиално нещо.

– Преди „Сървайвър“ не беше много популярен за хората. Как искаш да те приемат?

– Аз искам хората да ме знаят като актьор. За мен най-голямото нещо в живота ми е театърът и той е на първо място, преди всичко. Засега е така и мисля, че цял живот ще е така. Преди не ме познаваха масово в България, защото аз съм се съсредоточавал към театъра, всичко останало, което съм правил, е било само леко отстрани, за разнообразие.

– Сам ли си се дърпал или просто не си имал предложения?

– Не, много ангажименти са ми предлагали, но на мен не са ми харесвали – да водя предавания по телевизията, публични изяви. Не съм ходил по партита, където се събират известни личности, а съм бил канен. Това нещо не ми харесва. За мен театърът е най-важното. Преди няколко дена ми беше първото представление за сезона и след него си казах: „Това е нещото, което искам да правя в живота“. „Сървайвър“ е едно от най-интересните ми приключения. Но това го направих, защото беше в свободното ми време.
Аз много харесвам „Сървайвър“, научи ме на много неща тази работа, но…

– И все пак, сигурно си се замислял, че ще си много популярен, след като станеш водещ на такова шоу като „Сървайвър“? Едва ли си се впуснал в това само заради приключението?

– Не, по никакъв начин начин не съм го направил, за да стана популярен. Дори, когато ми предложиха това нещо, аз доста си мислех. Защото съм от 7 години в театъра, направил съм доста неща тук и едно толкова комерсиално нещо, по принцип „Сървайвър“ не е комерсиално риалити, но става такова, след като се влагат толкова много пари от голяма медия, цялата тази реклама, истерията – това ме притесняваше ужасно много. Защото се страхувах едно такова нещо да не захлупи всичко онова, което съм правил години наред и хората да започнат да ме свързват със „Сървайвър“, а не с направеното от мен в театъра.
В крайна сметка помислих и си казах, че това нещо ще отмине, а театърът ще остане. А и „Сървайвър“ е нещото, което наистина харесвам и беше крайно време да спра да бягам от такива неща.
Да си призная честно цялата тази популярност и истерия малко ме изнервят, даже по-скоро ми е досадно. Забелязвам, че хората започват да се заглеждат в мен по улиците и това не е кой знае колко приятно. Цялата тази еуфория не ми харесва. Надявам се това нещо да премине.

– В интервю Евтим Милошев каза, че за теб телевизията е мръсна дума. Така ли е?

Водещият на „Сървайвър“ на Острова на оцеляващите. Снимка бТВ

(Смее се) – С него много сме спорили, но бих правил телевизия с Евтим, а и той се очертава като един от най-големите продуценти в България. Иначе телевизията ми е комерсиална нещо… Не ми харесва как изглежда телевизията в България. Макар, че аз се забърках в едно от най-комерсиалните неща (смее се). Но може би най-вече хората в телевизията ме спират, те са различни от моето мислене.

– На кастинга мислеше ли за това?

– За мое щастие се открихме с Евтим Милошев. Първоначално бях скептично настроен към цялата гилдия, но Евтим се оказа един страхотен човек, с когото сме на една вълна. Той ме насърчаваше във всичко, даде ми свобода.
След кастинга разбрах, че той е бил направен заради мен, но успоредно с мен са викнали и други актьори да ги пробват. Интересното беше, че в деня на кастинга аз имах премиера на „Идеалният мъж“. Бях казал, че до 21,30 мога да отида на кастинга, но представлението се забави, от екипа ми звъннаха и казаха, че не могат да ме чакат дълго, защото са наели студиото за определено време. Аз – с костюма от представлението, с прическата отидох на този кастинг и тъй като премиерата мина ужасно добре, бях в еуфория, в екстаз и на кастинга се представих наистина добре. Евтим Милошев и Любо Нейков ми дадоха много задачи, и аз май ги впечатлих.
– На работа ли беше на острова на „Сървайвър“ или го усещаше като приключение?

– Аз бях доста подготвен. Само по себе си това беше много трудна работа и смятам, че малко хора биха могли да се справят. Според мен човек трябва наистина много да харесва формата, за да бъде мотивиран. А аз съм фен на формата. Искал съм да участвам, а пък да бъда водещ – никога не ми е минавало през акъла.
Едно такова нещо е ужасно трудно – всеки ден се случваха неща, които не бяха предвидени и трябва да се реагира на момента. Ученето на толкова много текст също беше трудно.

– От екипа те хвалят, че си бил много дисциплиниран?

– Бях много дисциплиниран , защото аз съм човек, който примерно не може да пие цяла нощ и на другия ден да съм в кондиция. А и там климатът много ме уморяваше, ученето на текст също. Аз след снимки отивах да си уча текста, след това заспивах, на другия ден пак ставах, преговарях текста, после пак снимки. Защото за разлика от миналата година, тази всеки ден имаше снимки. И това го направихме, за да се случват повече интересни неща.

Водещият на риалитито пристига на мястото на игрите с лодка. Снимка бТВ

Срещнах се с аржентици, с които работехме по време на снимките. Екипът им беше снимал много „Сървайвър“-и в различни страни и те казаха, че има два начина да се работи с водещия – със слушалка, в която да му се говори всичко и той да повтаря текста, а другият е водещият да бъде част от нещата, учейки текстовете, да импровизира. Ние искахме да работим по втория начин, въпреки че е много по-трудно. Текстовете са много, нещата ставаха ден за ден. Нямаше как да науча текстовете за три дни напред, защото ние ги нямахме, ние не знаехме какво може да се случи.
Снимахме и с израелци, и при тях видях, колко е неприятно да се правят хиляди дубли на водещия. А участниците стояха и чакаха той да си направи дублите, което превръща „Сървайвър“ в продукция, а не в риалити шоу. Това нещо убива тръпката на участниците, че участват в риалити и започват да се държат по различен начин. Ние искахме да избегнем това и исках да правя само по един дубъл пред тях. Сега всичко, което се вижда на екрана е правено с един дубъл, и не се е изгубил спонтанният, жив контакт с участниците. На тях наистина им беше създадено впечатление, че са част от риалити.

– Не е ли спорно да се нарече едно такова шоу „риалити“ – всичко вече се е случило?

– Да, така е, но именно това е задачата на екипа, който трябва по най-добрия начин да създаде впечатление на участниците, че това е „риалити“. Защото екипът може въобще да не се съобразява с тях и да се направи една хубаво изглеждаща продукция. Тогава пък тяхната реакция няма да бъде естествена. Израелците караха участниците си да се радват по 5 пъти на победа, което е ужасно. Не може след като са спечелили и се радват, да се иска от тях да се правят на щастливи още 3 пъти.
Хубавото при нас беше, че всички мислехме така, заедно със сценаристите – Емо Спахийски, Христина, Жоро Стайков, те винаги ме питаха, когато кажех, че нещо не ми харесва, веднага падаше.

– Парите ли са основната мотивация за участниците?

– При много от тях – не. Половината от тях са се нуждаели от нещо такова в живота, от някакво много силно събитие, което да ги раздруса и да ги накара да се почувстват наистина живи.
Много хора не го разбират това да се измъчиш като куче – и за какво? Но има много хора, на които им трябва точно такова нещо. Една моя приятелка ми каза, че би участвала, защото иска да види нещо различно от ежедневието, дали може да живее като хората едно време. Аз самият, след като видях какво е, мисля, че не мога да издържа. Най-малкото заради тези дребни неща в ежедневието, от които не мога да се откажа – тоалетна, хигиена.

– Участниците къде ходеха до тоалетна?

– Изкопаха си някакви дупки. Без тоалетна хартия, нищо. Хигиената беше много зле. Те получиха някакви възпаления, въобще – зле.

– На теб кое ти беше най-трудно?

Всичко, целият мащаб…

– Изглеждаш изморен…

– Да, много, това ми е проблем, от който се плаша. Мен ме чака един много тежък сезон, а пък аз не си починах, натоварих се много. Онзи ден имах представление и след него ми падна гласът – а все пак това е първото представление за сезона и се притеснявам. Дано намеря сили в себе си, все пак съм на 28 години. Но наистина „Сървайвър“ ме изтощи.

– Хобито ти е да пътуваш, къде си бил?

– Да, много съм пътувал – Пакистан, Малайзия, Индонезия, Камбоджа, Индия. През сезона, когато се чувствам много изморен, ровя се в Интернет, избирам си една дестинация и я проучвам месеци наред – къде, какво, що, кое колко струва, какви са хотелите.

В повечето случаи пътувам сам. Защото аз съм свободна единица, каквото преценя, това правя, а повечето ми приятели са ангажирани.

– Къде беше последния път преди „Сървайвър“?

Владо Карамазов. Снимка: Архив Народен театър „Иван Вазов“

– Бях в Америка – в Сан Франциско и Калифорния, беше жестоко, обиколихме с Юлиян (б. а. – Вергов) и със Захари (б. а. – Бахаров) цяла Калифорния. От тук си направихме план, подготвихме се и изпълнихме всичко. Сега като се сетя – просто няма такова нещо. Ние отидохме на турне с „Ромео и Жулиета“ в Санта Барбара, имахме 5 свободни дни преди това и нашият план беше страшен (смее се). Кацнахме в Лос Анджелис, оттам ни закараха на около 150 км в Санта Барбара, преспахме 2 часа, поръчахме си такси, отидохме до летището в Санта Барбара, наехме си кола, с която отидохме до Лос Анджелис. Разгледахме целия град, след това с колата отидохме до Лас Вегас, където преспахме в хотел, след това наехме друга кола и пътувахме до Гранд Каньон – което е на около 1000 километра. След като се върнахме в Лас Вегас си взехме самолет до Сан Франциско, оттам пак с кола до Сан Диего (смее се), беше лудница. Не спахме, но видяхме цяла Калифорния. На връщане бяхме два дни в Париж…

– Къде ти се пътува сега?

– В Южна Америка – в Перу, в Бразилия, в Аржентина. С хората, с които снимахме „Сървайвър“ станахме много добри приятели, имам им адресите и специална покана от тях. Аржентинците се оказаха едно към едно като нас. Не можахме да повярваме, станахме толкова близки, че ревахме всички на раздяла.

– В театъра какво ти предстои в новия сезон?

– Много се радвам, че ще възстановим едно представление – „С любовта шега не бива“ на Мариус (Куркински) на голяма сцена в „Народния театър“. Хубаво е, че ми останаха представления, в които играя само главната роля, но как ще ги издържа, не знам. Започваме постепенно да ги възстановяваме. На 15 октомври започваме репетиция на една пиеса на камерна сцена „Празникът на Бакхус“ – изцяло в приятелски екип, режисьорът ми е много добър приятел, играем с Юлиян Вергов и Теодора Духовникова.
След това на голяма сцена продължавам със „Слуга на двама господари“, след това в Сатирата с Коко Азарян. Имам много творчески планове, дано да ги осъществя (смее се).

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.