Споразумение с Иран ще направи Гвардейците на Ислямската революция по-богати

Луи Шарбоно
Ройтерс

Елитните революционни гвардейци в Иран се справят доста добре със заобикалянето на международните санкции и вероятно за тях ще настъпят още по-добри времена, ако тази седмица във Виена бъде постигнато споразумение за иранската ядрена програма, в съответствие с което режимът на ограничителни мерки отпадне.

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) е създаден по време на Ислямската революция през 1979 г. от аятолах Рухола Хумейни и е нещо повече просто от военна сила.

Той е и индустриална империя с политическо влияние, което се разрасна неимоверно през последното десетилетие, като се облагодетелстваше от благоразположението на експрезидента Махмуд Ахмадинеджад, самият той бивш гвардеец, а в по-ново време и от възможностите, създадени от западните санкции.

Западен дипломат, който следи внимателно Иран, каза пред Ройтерс, че годишните приходи на корпуса от всичките му бизнес дейности в последно време се оценяват на около 10-12 милиарда долара.

Иранските власти отказват да разкрият пазарния дял на военното подразделение, но 12 млрд. долара биха се равнявали на около една шеста от обявения брутен вътрешен продукт на Иран при сегашните обменни курсове.

„Те контролират важни компании и браншове в Иран като туризма, транспорта, енергетиката, строителството, телекомуникациите и интернет“, каза представител на властите в Техеран, пожелал да запази анонимност. „Отмяната на санкциите ще даде тласък на икономиката, ще им помогне да спечелят още пари“.

Точно корпусът, който е безпрекословно верен на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, смаза студентските протести през 1999 г. и заглуши прореформаторските демонстрации след спорното преизбиране на Ахмадинеджад през 2009 г. Именно тогава свързана с КГИР фирма закупи държавната телекомуникационна компания за около 8 млрд. долара.

Скоро след това САЩ и Европейският съюз наложиха нови санкции на петролния и финансовия сектор в Иран в опит да принудят Техеран да ограничи ядрената си програма, за която твърди, че е мирна, но според Вашингтон и ЕС може да се използва за производство на ядрено оръжие.

Когато тези санкции започнаха да дават отражение, именно корпусът бе поканен да поеме бизнеса на европейските петролни компании, които бяха принудени да се изтеглят.

„Правителството ги възнагради с договори за огромни поръчки без търг. Техни подставени фирми бяха избрани за победители в повечето търгове“, каза пожелал анонимност ръководител на консултантска компания в петролния сектор.

КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА

Строителното подразделение на корпуса „Хатам ал Анбия“, за което се смята, че е най-голямата иранска компания, разработва части от огромното газово находище Южен Парс и има договор на стойност 1,2 млрд. долара за строителство на линия на техеранското метро, както и контракт за 1,3 млрд. долара за изграждане на тръбопровод до Пакистан.

КГИР обаче се ползва и с други значителни предимства пред конкуренцията, които ще са още по-полезни, когато санкциите отпаднат. „По-ниските банкови разходи за застраховка, превоз и комисиони също така ще позволят на гвардейците свободно да внасят резервни части, оборудване и технологии от международни компании“, посочи западният дипломат.

Ирански търговец в една от страните от Персийския залив, който има бизнес с някои от свързаните с корпуса фирми, каза, че контролът на гвардейците върху терминалите на иранските летища и пристанища им помага да внасят и изнасят стоки без да плащат мита.

По-голямата част от бизнеса на КГИР се извършва чрез подставени компании, много от които дори и формално не са негова собственост, както и от физически лица и свързани с него фирми. „От няколко години корпусът купува малки и средни компании в Иран и ги използва като подставени компании“, каза търговецът.

За да правят бизнес в Иран, чуждестранните компании се нуждаят от ирански партньор, което при мащабни проекти често пъти означава фирми под контрола на КГИР.

По думите на анализатора Хамид Фарахвашиан за много от тези подставени фирми изобщо не се знае „и ще бъдат използвани, когато санкциите бъдат отменени, за да работят с чуждестранните компании“.

А това може, например, да позволи на западните петролни компании, които Иран иска да примами обратно, да правят бизнес с „Хатам ал Анбия“. Тази компания е определена от Вашингтон като „разпространител на оръжия за масово унищожение“ и има поне 812 филиала. „(Чуждестранните) компании трябва да внимават, когато подписват договори, защото няма да знаят кой в действителност стои зад тези (ирански) компании“, каза западният дипломат.

За разлика от други части от твърдолинейния ирански управляващ елит командирите на корпуса публично подкрепиха принципа за споразумение по ядрения въпрос, което така или иначе би било невъзможно без одобрението на Хаменей.

ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ

„Върхушката подкрепя споразумението. Хаменей подкрепи преговорите. Затова корпусът, който е лоялен към лидера, не може да се (обяви против сделка)“, каза анализаторът Саид Лейлаз.

Корпусът обаче си има и свои основателни причини да приветства евентуалното споразумение, освен възможността за икономически растеж и договорите с чуждестранни фирми, които сега се редят на опашка да инвестират в Иран.

Въпреки всичките умения на КГИР да заобикаля санкциите, например като търгува чрез трети страни, някои от ограничителните мерки започнаха да стават непреодолими. „Свързаните с корпуса компании не разполагат с технологиите, знанията и уменията, за да изпълнят тези проекти“, каза пожелал анонимност бивш представител на иранските власти.

„По същество заради санкциите постепенно дори за КГИР започна да става невъзможно да прави пари. Именно затова те подкрепят отмяната на санкциите – ще печелят чрез подизпълнителите си, когато настъпи икономически разцвет“. Това обаче не означава, че в корпуса съвсем няма безпокойство от перспективите за отваряне на икономиката.

Прагматичният президент на Иран Хасан Рохани вече постигна в доста голяма степен икономическото съживяване, за което краят на санкциите открива добри перспективи, и се стреми да стимулира разрастването на един истински частен сектор, който в момента остава изцяло в сянката на контролираните от държавата фирми.

Някои прореформаторски настроени политици обвиниха свързаните с КГИР компании в лошо управление и ги разкритикуваха за забавяния. „Корпусът не е монолитен. Някои се чувстват заплашени от споразумението, което може да отвори иранската икономика и да ги принуди да се съревновават с големите международни компании“, каза Карим Саджапур от Фонда за подпомагане на международния мир „Карнеги“ във Вашингтон.

Засега обаче няма почти никакви признаци на отслабване на политическата подкрепа, на която корпусът се радва. Иранските лидери публично хвалят ролята му в управлението на петролната индустрия.

Ахмадинеджад си отиде, но други бивши гвардейци са на важни позиции, включително Али Шамхани, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност, и председателят на парламента Али Лариджани.

„Подемът на икономиката ще засили политическото и икономическото влияние на КГИР, защото ще засили твърдолинейната върхушка“, каза изпълнителен директор от иранския петролен сектор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.