Германия по-скоро би изпратила хуманитарна помощ, отколкото да опрости дълговете на Гърция
Може би германският лидер искаше да успокои Гърция, когато обеща спешна помощ от храни и лекарства. За мнозина в изпадналата в затруднено положение средиземноморска страна, това обаче прозвуча повече като заплаха.
Твърдият курс, възприет към Гърция от водещата икономическа сила в Европа, най-малкото се засилва в дните, откакто гръцките избиратели решително отхвърлиха по-строги икономии, изпращайки шокови вълни по целия континент.
Сега Германия отказва да отстъпи по въпроса за съкращаване на планината от дългове на Гърция, макар лидерите на левицата тук – и Международния валутен фонд – да настояват, че без подобно намаляване не може да има жизнеспособна сделка. Тази твърда позиция идва от една държаща на правилата държава, в която дори езикът заговорничи срещу борбите на Гърция: германците използват една и съща дума за „дълг“ и „вина“.
„Разбира се, че ние не искаме да изоставим гърците, но те не трябва да бъдат член на еврозоната, за да получават помощ“, каза депутатът Кристиан фон Щетен от Християндемократическия съюз на германската канцлерка Ангела Меркел, обобщавайки мнението, което все повече преобладава в германската столица.
„Ако от самото начало имаше санкции за неизпълнение на правилата, нямаше да имаме този проблем“, каза Фон Щетен. Той отбеляза, че Гърция не е единственият член на включващата 19 държави еврозона, оплел се в гъстата мрежа от правила, които управляват вземането на заеми и разходите във валутния съюз.
Засилващият се германски гняв след гръцкия референдум в неделя е голямо предизвикателство за Меркел, която като най-могъщия лидер в еврозоната трябва да опази единството между капризните членове и в същото време да съхрани позициите си у дома. Тя не иска да бъде обвинявана за едно внезапно излизане на Гърция от еврозоната, но ако отстъпи твърде много, това може да й струва доста във вътрешен план.
Франция и други започват да се разграничават, като призовават за смекчена сделка след референдума. Избирателите на Меркел обаче не променят мнението си. Нито пък политическите й съюзници.
„Днес имаме нужда от Железния канцлер: никакви нови милиарди за Гърция!“ гласеше във вторник заглавието на първата страница на таблоида „Билд“ – вестника с най-голям тираж в Германия. То беше придружено от картинка, на която Меркел беше изобразена с островърх шлем като носения от лидера от 19-и век Ото фон Бисмарк, завладял Европа, за да изгради Германската империя.
„Много хора в правителството се придвижват към позицията „Нека да се отървем от тях независимо от всичко“, заяви старши сътрудникът по политическите въпроси в Европейския съвет за външни отношения в Берлин Зебастиан Дулин.
Много германци казват, че без строги правила, които да управляват европейските държави, 63-годишният проект за интегриране на континента бързо би се разпаднал. Те се аргументират, че ако се отстъпи пред популистите в Гърция, това би окуражило други като тях на места като Испания и Италия и скоро може да последва вълна от политически и икономически катаклизми в Европа.
Меркел многократно отхвърля предложенията по спасителния план за Гърция, които настояват за облекчаване на дълга. В момент, когато гръцкият банков сектор върви към рухване, Меркел отново заяви във вторник преди среща на лидерите от еврозоната, че не вижда каквато и да било основа за преговори.
Твърдият подход добре се съчетава с отношението на Германия в по-широк план към правилата и предсказуемостта. Германия е държава, в която пешеходците рядко нарушават правилата за пътното движение дори когато по улиците няма коли и в която повечето станции на метрото използват система без въртящи се прегради, при която се разчита на честността.
Придържането към правилата е толкова важна черта на живота, че много германци казват, че по-скоро биха изпратили хуманитарна помощ, ако Гърция фалира, отколкото да простят дълговете й и да рискуват да бъде нарушено съглашението, че когато бъдат взети назаем пари, те трябва да се върнат.
До въвеждането на еврото фалиралите лица в Германия можеха да заличат своите дългове само след 30 години. Страната е на едно от последните места по използване на кредитни карти в Европа и дори множество големи магазини там приемат само пари в брой.
Този максималистичен подход към Гърция обаче може да се окаже по-скъп за германските данъкоплатци, защото, ако фалира, изпитващата затруднения страна не би могла да изплати дела на Германия в европейските спасителни заеми, който възлиза на 88 милиарда долара. Едно намаляване на дълга би съкратило съвсем малко огромните задължения на Гърция.
Много германски лидери обаче категорично са против компромис. „Влизането на Гърция в еврозоната беше много наивно от днешна гледна точка“, каза германският вицеканцлер Зигмар Габриел пред информационното списание „Щерн“ във вторник. Габриел е също така лидер на левоцентристката социалдемократическа партия.
„Няма полза, ако само съкратим дълга без коренни промени в Гърция“, заяви Габриел. В понеделник той каза, че е необходимо страните от ЕС да започнат да подготвят хуманитарна помощ за Гърция. Габриел направи изказването от централата на своята партия в Берлин, където все още се веят червени знамена, а портрети на Карл Маркс красят стените на кабинетите. Подобни партии в други страни отдавна подкрепят разходи за стимулиране на икономиката и се борят против икономиите, така че неговата позиция е емблематична за острите различия в германските дебати.
Ако Гърция напусне еврозоната, помощта определено ще бъде нужна. Гърция внася голяма част от хранителните си продукти и почти всичките си лекарства. Без работеща банкова система или със силно обезценена нова валута гърците ще се мъчат да плащат за продукти от основна необходимост, а цените на вносните стоки биха се покачили рязко. След само малко повече от седмица на капиталов контрол, който не позволява на гърците да пращат плащания извън страната, започва да се появява недостиг на основни продукти.
Някои критици казват, че нежеланието на Германия за смекчаване на дълговите задължения на Гърция пренебрегва собствената й история. В дадено наскоро интервю за германския вестник „Цайт“ икономистът Томас Пикети посочи преструктурирането на дълга на Германия след Втората световна война. Тази сделка, направена при различни обстоятелства, заличи около половината дългове на Германия към други страни, включително Гърция.
Докато основните продукти по рафтовете на гръцките супермаркети намаляват, Меркел играе сложна акробатика, при която може да загуби много, ако заеме твърда позиция по въпроса за оставането на Гърция в еврозоната – независимо дали за или против. Нейното наследство би пострадало, ако бъде сметнато, че тя изхвърля гърците от общата валута. Но ако Меркел се застъпи за облекчаване на дълга, избирателите може да я накажат у дома.
Нейният още по-безкомпромисен финансов министър Волфганг Шойбле вече започва да я изпреварва по популярност в социологическите проучвания. Меркел „иска да не бъде този, който да реши това“, каза Щефан Корнелиус, автор на биография на канцлерката. Той също така написа публикувана във вторник статия, в която заяви, че е време Гърция да напусне еврозоната. „(Меркел) иска гръцкото правителство да реши. Тя определи правилата и иска Гърция или да ги спазва, или да напусне“, добави Корнелиус.
БТА