Кавказки джихад: Русия и „Ислямска държава“

След терористичен акт в Дагестан. Снимка: от тв екрана

През октомври 1832 г. руски войници обсаждат планинското село Гимри в Дагестан, за да заловят Гази Мухамад, първия имам на Кавказкия имамат, отказал да се подчинява на руската власт.

Той е убит, но неговият последовател имам Шамил успява да се измъкне от руските байонети и се спасява. От този момент Гимри става символ на неподчинението и бастион на ислямското управление.

През есента на 2014 г. руски войници отново обсаждат селото. Този път се опитват да заловят родения в Гимри Магомед Сулейманов, провъзгласен за емир на свързаната с Ал Каида бунтовническа групировка „Кавказко емирство“, създадена през 2007 година. Войниците плячкосват съседно селище, прогонват населението му от около 1000 жители и ограбват къщите им.

Сулейманов бяга, но Гимри остава обкръжено от руски военни; в селото се допускат единствено местни жители. Руската армия изглежда още води тази война на вчерашния ден.

Докато тя все още се опитва да залови Сулейманов, неговото бунтовническо движение изглежда залязва. „Кавказко емирство“ е мъртво“, каза Абдурахим Магомедов, възрастен салафитски лидер от село Новосаситли. „То не бе ефективно“.

На мястото на „Кавказко емирство“ дойде нещо още по-лошо – „Ислямска държава“ (ИД). До 2000 млади мъже от Чечения и Дагестан може да се сражават за ИД по информация на руски експерти по сигурността. Няколко командири от „Ислямско емирство“ се заклеха във вярност на лидера на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади.

ИД привлича младите мъже, защото изглежда силна и успешна, каза Абас Махмудов, бивш член на шурата, ислямския съвет, на Чечения и Дагестан. Други твърдят, че да се биеш в Сирия е по-малко опасно, отколкото у дома – дори да бъде убит някой млад джихадист, неговите убийци няма да могат да заплашват семейството му в Дагестан или Чечения. Махмудов е против „Ислямска държава“, но синът му неотдавна бил убит, докато се биел в редиците на групировката в Сирия. Опитах да го спра, но той бе примамен от приятелите си и от видените кадри в интернет – особено тези със зверствата на режима на Асад“, каза той.

Махмудов е озадачен как синът му, който има криминално досие, е получил руски задграничен паспорт, какъвто му е необходим да пътува в чужбина – дори след като той предупредил властите за намеренията на своя син. Още по-неясно е как Надир Медетов – радикален проповедник, поставен под домашен арест в Дагестан – е успял да стигне до Близкия изток, където се закле във вярност на „Ислямска държава“.

В дадено наскоро интервю секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев каза, че е невъзможно да бъде спрян притокът на нови членове на „Ислямска държава“. Тези думи, излезли от устата на представител на службите за сигурност, които запечатаха целия регион преди Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., звучат неискрено.

Повечето интервюирани за тази статия, които са имали контакт с отишлите в Сирия, намекват, че руските служби са им съдействали. „Със сигурност не се опитват да ги спрат“, каза Магомедрасул Садуев, главен имам на централната джамия в столицата на Дагестан Махачкала.

Официално Русия подкрепя режима на Башар Асад и смята „Ислямска държава“ за незаконна. Неотдавна тя забрани със закон участието на свои граждани във въоръжени конфликти в чужбина, ако целите им „противоречат на интересите на Руската федерация“. (Последното уточнение вероятно цели да разграничи бойците на „Ислямска държава“ от руснаците, биещи се в Източна Украйна). Въпреки това Русия може би се надява, че като даде на джихадистите да напуснат територията й, ще се отърве от тях.

Бунтовническата активност в Северен Кавказ със сигурност е намаляла. Шансовете членове на „Ислямска държава“ да се завърнат са малки – Русия строго контролира границите си. Ахмет Ярликапов – експерт по Дагестан в Руската академия на науките – обаче казва, че тази тактика е недалновидна. Самата Русия е изложена на голяма заплаха от „Ислямска държава“ – неотдавна групировката обяви цялата територия на Кавказ за своя провинция.

През последните две години регионалните командири на „Кавказко емирство“ обещаха да не нападат цивилни и да не използват жени за камикадзета. Преминавайки на страната на „Ислямска държава“ обаче, може да им се наложи да прибягват до тези методи, каза Ярликапов.

Като предпазна мярка властите увеличават натиска върху всеки, който практикува салафизъм. Икрамудин Алиев бил отстранен от поста координатор на прокремълско младежко движение в Дагестан, защото си пуснал брада. Според него властите се опитват да закрият салафитската му джамия, като подхвърлят оръжия и наркотици на проповедници в нея.

Зияутдин Увайсов – млад салафитски имам, който не одобрява „Ислямска държава“ – твърди, че вместо хора като него да бъдат оставени да си вършат работата – да обучават мюсюлманите – властите ги радикализират и тласкат към „Ислямска държава“ или към местни бунтовнически движения.

Публикуван наскоро доклад на „Хюман райтс уоч“ посочи, че е широко разпространено използването на незаконни способи за оказване на натиск. Държавата може да прибягва до сила, но едва ли е в състояние да предложи социални услуги или правосъдие.

Редакторът на независимия вестник „Черновик“ Магди Камалов казва, че Русия упражнява предимно декоративна власт в Дагестан. „Виждаме как все повече хора идват при нас в търсене на справедливост“, каза Садуев, имамът на най-голямата джамия в Махачкала, който принадлежи към подкрепяния от властите суфитски орден.

Само преди няколко години лидерите на салафитите и суфитите в Дагестан бяха на ръба на религиозен конфликт. Сега те се обединяват, изправени пред двойна заплаха – вербуването на хора от „Ислямска държава“ и беззаконието на руската власт. „Кавказко емирство“ може и да изпуска региона от хватката си, но руската държава също губи своето влияние.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.