Защо източноевропейците са най-строги към Гърция

От всички страни в Европа източноевропейските са най-строги към Гърция. Балтийците, словаците и словенците преодоляха своите кризи с драстични икономии. Сега те не искат повече да плащат за една по-богата страна.

Когато става въпрос за Гърция, Далия Грибаускайте изглежда раздразнена от доста време. Тя е президент на Литва, а до 2009 г. беше европейски комисар за финансите и бюджета. Най-накрая тя намери в Брюксел съвсем ясни думи, след като Алексис Ципрас профуча край нея с усмивка на победител. Тя остро заяви по микрофона: „Беше ни обещано днес да получим нови предложения. Но за Гърция „днес“ все означава „маняна“. В Европа обаче тя не може все да казва „маняна“.

Едва ли някъде в еврозоната критиките срещу правителството на СИРИЗА и неговото поведение в преговорите са толкова сурови, колкото в източноевропейските страни членки на еврозоната Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения. През последния четвърт век те извършиха цели два пъти болезнени реформени процеси и днес се гордеят с постигнатото.

Още преди 25 години, когато бяха част от съветската половина на света, те споделиха тази съдба с всички, които принадлежаха към този блок: една колкото неефективна, толкова бюрократична и репресивна държава, непечеливша, тромава икономика, бедност, изолация.

Те се освободиха от това. Премахнаха агресивната държава, опростиха данъчната система и приватизираха предприятия. Това струваше работните места на стотици хиляди хора.

Но в началото на новото хилядолетие те пожънаха плодовете на тези усилия: Естония например се разви като средище на информационните технологии, Латвия и Литва станаха центрове на търговията между Русия и Скандинавия. Стабилният растеж на Словакия се основава на инвестиции в автомобилната промишленост – „Киа“ и „Фолксваген“ оценяват висококвалифицираната работна ръка и ниското заплащане. Словения още от времето на Югославия беше продуктивен център.

После обаче дойде икономическата криза от 2008 г., растежът само за няколко месеца премина в спад. В Естония например растежът преди това беше над двайсет процента, а през 2009 г. се сви до 14 процента.

И източноевропейците не се пестяха. „Предстои ни година, през която всеки ще бъде засегнат от икономическата криза“, заяви тогава президентът на Латвия Валдис Затлерс. Там, както и в други страни правителствата наложиха на своите народи намаляване на заплатите с до 40 процента плюс съкращения на работни места и орязване на разходите в социалната система.

Словакия отслаби защитата на заетостта, Словения осъществи важни банкови реформи. И никой не протестираше. „Още не сме свикнали толкова с благоденствието“, обясни веднъж търпеливостта на източноевропейците шефът на полската национална банка Марек Белка. Освен това преди няколко години те установиха от личен опит, че могат да преодолеят кризата с реформи, които си заслужават страданието.

Днес бюджетът на балтийците е един от най-здравите в ЕС, дългът на Естония е едва десет процента от нейния брутен вътрешен продукт. Безработицата намалява, икономиката расте.

Като членове на еврозоната източноевропейците дават своя принос за спасителния фонд Европейски стабилизационен механизъм и сега те трябва да отделят пари за спасяването на страна, в която средната заплата е почти двойно по-висока от тази в Латвия.

Тази перспектива се посреща с недоволство. „Четири месеца се опитвахме да уважаваме предизборните обещания на СИРИЗА“, каза словашкият финансов министър Петер Кажимир. „Когато някой обещава да сваля звезди и не може да изпълни това, не трябва да обвинява когото и да било другиго“, заяви той.

Словашкият премиер Роберт Фицо отдавна се оплаква. Той просто не може да обясни на своите сънародници защо трябва да плащат за пенсионерите в Гърция, след като пенсиите в Карпатите са наполовина по-ниски. При началото на преговорите тази седмица в Брюксел финансовият министър Кажимир каза, че евентуално орязване на дълга е „червена линия“ за Братислава.

Още по темата: Кризата в Гърция вреди на по-бедните й балкански съседи

Бенет Колека
Ройтерс

Напечени от слънцето и в лошо настроение четирима албански берачи на плодове се връщат у дома след триседмична уговорена работа в Гърция, отпращайки такситата на граничния пункт, защото, казват те, не могат да си позволят цената им.

„Този път не ни платиха“, казва един от четиримата, 46-годишният Мустафа Кулоли от град Елбасан в централната част на Албания. „Беше ни казано, че ще получим нашите 200 евро, когато банките отворят“.

Дълговата криза в Гърция причинява проблеми на гърците, но ударната вълна се разпростира и в съседните й държави, които са икономически зависими от Гърция и, защото са по-бедни, са по-малко подготвени за последиците.

Потенциалното влияние върху държави като Албания, Косово, Сърбия, Македония и България вероятно ще бъде в дневния ред на германския канцлер Ангела Меркел – с централна роля в гръцката дългова драма, по време на посещението й в района, започнало в сряда. След като Гърция вече губи от привлекателността си като източник на приходи за албански работници, повечето от тях вместо към нея се насочват към Германия. 16 000 албанци са поискали убежище в Германия от януари до май, като 4900 са пристигнали само през май.

Кулоли и тримата му другари, които са преминали границата с Албания във вторник сутринта казват, че за да се приберат у дома ще се опитат да намерят безплатен транспорт или ще си купят билет за автобус.

През последните три седмици Кулоли и останалите са брали череши и праскови в села в Северна Гърция.

„Гърците нямат пари, те самите са в криза“, казва той. „Казаха ни да се върнем на работа след две седмици и ще получим парите си“.

Той и приятелите му работят в Гърция в последните осем години заедно с още около 600 000 албанци, които също работят сезонно в Гърция. Нещата са се влошавали след кризата от 2008 година, но никога не са били така лоши, както сега.

Икономиката на Албания е силно зависима от парите, изпращани от хората, работещи в Гърция. Тези пари подхранват потреблението в Албания и финансират строежа на нови домове.

По време на пика преди финансовата криза парите, изпращани в Албания от чужбина, предимно от албанци, работещи в Италия и Гърция, възлизаха на 11,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

След като парите от чужбина намаляха в последните седем години, и икономиката на Албания също се забави. Растежът спадна до 1,1 на сто през 2013 година, най-ниско равнище през последните 16 години.

На границата някои предприемчиви албанци са намерили светъл лъч в проблемите на Гърция.

Митнически служители казват, че са виждали хора да преминават в Албания с трактори втора ръка, вероятно закупени от закъсали гърци на силно занижени цени.

Макар че за повечето албанци затварянето на гръцките банки вече втора седмица и перспективата Гърция да излезе от еврозоната влошава допълнително и без това лошата ситуация.

Друга група връщащи се берачи на череши казват, че са имали повече късмет; човекът, който ги е наел на работа, им е платил. Но според тях вече няма работа оттук нататък в Гърция. Страната е стигнала „до нулата“, казва един от тях.

Карайки кола, натъпкана със стока, 32-годишният Фреди Хиска – албански художник и декоратор, живеещ в гръцкия пристанищен град Солун казва, че едва печели по 500 евро месечно напоследък, а преди това е изкарвал между 1500 и 2000 евро.

„В последните пет години сериозно усещаме кризата“, казва той.

Много от албанците, завръщайки се у дома казват обаче, че ще продължат да ходят в Гърция, защото дори и нещата там да са лоши, те все още са по-добре, отколкото в родината им.

В Албания брутният вътрешен продукт на глава от населението миналата година беше около 4 619,2 долара, докато в Гърция, въпреки проблемите там, той е бил четири пъти по-голям – 21 682 долара, според Световната банка.

„Сега сме обвързани с Гърция, нашите деца ходят на училище там“, казва художникът Хиска. „Ще опитаме да устоим“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.