Телепатията е менте, обяви англичанин в София
Мисленето е халюцинация, но трябва да я поддържаме близо до реалността
Какво е телепатията – свръхестествена дарба или обикновена функция на слуха? Доктор Ян Шнуп, невробиолог в университета Оксфорд, изнесе лекция на тази тема в София по покана на Британския съвет. Още в началото на своята презентация д-р Шнуп обясни какво е неговото разбиране за телепатия – внушаване на дадена идея чрез звукови вълни. Той даде следния пример: „В момента аз си представям един син слон, който танцува на върха на една пирамида. Още щом го казвам на определени хора, те също си представят как един син слон танцува на върха на пирамида, защото чрез гласа си аз им внушавам тази идея”.
Какъв е механизмът на „телепатичния” акт? Когато някой говори, въздухът, който излиза от белите му дробове, избутва гласните струни и те започват да вибрират. При вибрацията се произвеждат звукови вълни, които се оформят в реч с движението на езика, на устните и така се образуват думи. Звуковите вълни се улавят от ухото, там нервните клетки ги предават на мозъчните клетки, мозъчните клетки ги обработват и така ние разбираме мисълта, която е изразена с реч, благодарение на гласните струни.
„Дори и да си затворите очите, благодарение на звуковите вълни вие можете да осъзнаете какво се случва наоколо – дали удрям парапета, дали се удрям по крака или удрям някой от присъстващите. От начина, по който звучи този удар, може да разберете какво се е случило”, казва доктор Шнуп.
Според него няма научни основания да се вярва, че съществува шесто чувство, при условия, че петте сетива, с които разполагаме, ни вършат достатъчно добра работа.
Хората мислят, че телепатия е да изпратиш по мисловен път информация на човек, който се намира далече от теб. Казват дори, че ако получателят на мисловното писмо е на другия край на света, съобщението не достига до него веднага, а с известно забавяне.
„Ако искам да говоря с някого на другия край на света, аз ще използвам своите телепатични сили на слуха и ще вдигна телефона. Тогава забавянето ще е половин секунда и мисля, че това е доста добро постижение“, казва доктор Шнуп. Според него, ако телепатията работеше добре чрез използване на някое различно сетиво от нашите 5, тогава природата нямаше ни даде съществуващите 5 сетива.
Един от присъстващите на лекцията опонира, че в модерната физика се говори за взаимна свързаност на квантовите частици, които си взаимодействат не чрез сигнали, а по телепатоподобен начин, посредством аналогия. Правели се и опити за квантова телепортация и за телепортиране на атоми.
„Поднасям извиненията си, но дълбоко не мога да се съглася с използването на други методи и средства за предаване на информация, освен сетивата – казва доктор Шнуп. – Въпреки сериозните опити, досега никой не е успял да телепортира дори 1 бит от информация, така че, ако някой ми предложи да си купя акции в компания, която ще се занимава с квантов пренос на информация, аз лично бих си спестил парите и вместо това бих си купил акции от телекомуникационна компания“, шегува се ученият.
По време на дискусията, един от присъстващите разказа, че когато Христофор Колумб акостирал на американска земя, никой не забелязал неговите кораби, защото ничие съзнание не знаело за тяхното съществуване и съответно мозъците на индианците са игнорирали този дразнител. Единствено шаманът, който бил упоен, реагирал на корабите и предал, че те съществуват.
„Ако вие сте индианец на плажа, трябва ли непременно да сте под въздействие на наркотични вещества, за да видите, че идват кораби? – попита д-р Шнуп и даде своето обяснение на феномена – Корабите на Христофор Колумб са били малки и не е изненадващо, че нормалните индианци са пропуснали този стимул. Той не е бил от особено значение за тях. Това, че упоеният шаман е имал параноя и е реагирал на опасност, също не е изненадващо. Но за да разберем нещо повече за този конкретен случай, трябва да направим възпроизвеждащи опити и да открием още много Америки и шамани под въздействие на наркотици“.
Друг от присъстващите каза, че 50% от физическата същност на човека се състои от водородни атоми под формата на вода и органична маса. Същият бил и съставът на водорода около нас под формата на пространство. „Следователно, би трябвало да съществуват и други начини за предаване на информация – ако ние сме мехури от водород, които плуват в разтвор от водород, предаването на вълни трябва да е по-лесно по чисто химически съображения“, усъмни се участникът в дискусията.
Д-р Шнуп призна, че не е съвсем наясно със смисъла и значението на атомите и молекулите на водорода, но допусна, че е възможно да има и други начини за пренос на сигнали, които още не сме изучили и не можем да използваме.“Понякога човек може да извлече страхотни поуки, когато изучава животните – каза ученият. – Например, вече има доказателства, че гълъбите могат да усещат магнитните полета, а акулите – магнитните вълни, които други морски обитатели или хора създават при плуването си. Виждаме, че някои животни имат съвсем различни начини за предаване на вълни. Тъй като еволюцията е била наистина с много богато въображение, за да намира и експлоатира най-различни форми на енергия, няма да се учудя, ако в бъдеще открием, че някаква пеперуда например, има друг механизъм за усещане и предаване на информация“, допълни д-р Шнуп.
Той обясни, че мисленето е интелектуална халюцинация, при която се самовъзпроизвеждат образи в мозъка на човека: „Доказано е, че нервните клетки, които са ангажирани в слуха и зрението, участват също и когато си представяме или въобразяваме нещо, тоест – когато мислим. Нашето въображение е много важна част за нормалното възприятие на нещата.
Чуването чрез слуха е халюциниране под въздействието на стимулите, които нашият мозък получава. Например, когато се възпроизвежда звук, от който някакви части липсват, това може и да не се осъзнае от чуващия, защото той очаква звуците да бъдат на мястото си. Ако сричка от дума в дадено изречение бъде заменена с шум от околната среда, хората ще са убедени, че са чули цялата дума, въпреки че в нея е имало нещо пропуснато.
Доказано е също, че понякога хората възприемат звуци, които не чуват, защото едновременно със слушането, четат по устните. Ако се направи аудио-запис на човек, който казва „да-да-да” и същият човек бъде заснет с видеокамера как казва „ба-ба-ба”, а после звукът и картината се сглобят, зрителят ще си мисли, че човекът казва „ба-ба-ба“. Той вижда, че устните се затварят и въпреки че ушите му чуват, „да-да-да”, мозъкът му не го вярва и той възприема: „ба-ба-ба”. Това доказва, че през цялото време халюцинираме, допълва д-р Шнуп.
Цветовете, които виждаме около себе си например, били изцяло плод на въображението ни. Това станало известно, след като чрез физиката на светлината е доказано, че не съществува такова нещо като цвят. Според д-р Шнуп халюцинирането е в реда на нещата, ако човек не се отдалечава прекалено от реалния свят. „Тук на помощ ни идват петте сетива, които са ни дадени именно, за да държим халюцинациите си възможно най-близко до реалността“, заключава ученият.
Информацията, която приемаме от външния свят, много често е непълна и двусмислена, затова ние непрекъснато се опитваме да я допълним като използваме своето въображение, а понякога – и желанията си. Ето защо не трябва да оставяме силните ни вярвания да изкривяват възприятията ни, съветва д-р Шнуп.
След края на дискусията д-р Шнуп се съгласи да даде интервю за e-vestnik.
Д-р Ян Шнуп е роден в Мюнхен. Той е бакалавър по генетика и DPhil по физиология от Оксфорд от 1996 г. Заедно с проф. Андрю Кинг е съръководител на Групата за невронаука на слуха при Университета Оксфорд. Основните му научни интереси са към това как звуковата информация се представя и обработва в мозъчната кора.- Често се случва човек внезапно да се сети за някого и само след минута той да му се обади по телефона. Има и хора, на които им прилошава и се разтреперват, когато се случва нещо лошо с техен близък. Това случайности ли са според вас?– Доколкото знаем – да, това е случайно. Когато някой ти се обади, а пък си мислел за него преди минути, най-вероятно и много други пъти си мислел за някого, но той не ти се е обадил. Само че това не ти е направило впечатление и не го запомняш. Ако всеки път, когато си помислиш за някого, си го отбелязваш в бележник, след това може спокойно да видиш колко често мислиш за разни хора и да разбереш колко от тях ти се обаждат впоследствие. Ще откриеш колко често ти се обаждат случайно и ще разбереш, че става въпрос наистина за съвпадение.
Когато говорим за безпокойството на хората по отношение на техни близки, отново мисля, че говорим за случаи, които запомняме. Струва ми се, че има хора, които непрекъснато се притесняват. Ако си майка на дете, което по цял ден кара колело из града, естествено е непрекъснато да се тревожиш за него. Да се надяваме, че никога няма да се случи, но ако детето ти случайно падне от колелото, тогава ще си кажеш – знаех си, че така ще стане.
– Казахте, че загубата на слуха ни лишава от телепатия. Правени ли са опити върху глухи хора?
– Има един много жесток нагледен пример, който ни се предоставя от самата природа. Почти всички хора, които живеят достатъчно дълго, накрая оглушават. Ако погледнете лицата на много възрастните хора по време на семейни тържества, ще забележите колко са натъжени те. Когато всички се веселят и разговарят, те са изолирани, защото вече нищо не чуват. Ако тези хора имаха телепатични способности, това би им позволило да участват в обмяната на семейна информация и щяха да бъдат много по-щастливи.
– Как си обяснявате от научна гледна точка интуицията, щом телепатията е въздействие на един индивид върху друг чрез говор и слух?
– Мисля, че интуицията е по-скоро творчески акт, в който използваме въображението си, за да направим възможно най-добрите заключения, които произхождат от наличната информация и наличните доказателства. Хората със силно развита интуиция всъщност са добри наблюдатели на другите хора и на ситуациите от обкръжаващата ги среда. Нашите сетива възприемат много повече информация, отколкото осъзнаваме, така че хората, които имат по-концентрирано внимание, правят по-добри изводи. Те не са в състояние винаги да обяснят защо правят дадени заключения. Причината е, че това е един подсъзнателен процес, но в крайна сметка той е също така дълбоко аналитичен и протича в техния мозък.
– Смятате ли, че хората с повече опит може да бъдат определени като по-интуитивни?
– Да, но трябва да умеят да използват по най-добрия начин собствения си опит. Много е трудно да се разбере как човек без никакъв опит може да има изобщо интуиция. Хората с най-добра интуиция са тези, които най-добре оползотворяват собствения си опит.
– Хората, които са си близки, особено влюбените, твърдят, че си влияят един на друг от разстояние мисловно. Какво мислите за това?
– Много приятно звучи, нали? Обаче мисля, че по-скоро това се дължи на взаимно привличане и общи спомени. Нека ви дам следния пример – ако поставите един часовник на земята и втори часовник на луната, ще видите, че и двата показват едно и също време. Може би ще си помислите, че те би трябвало да са свързани, но всъщност те просто извършват едни и същи хармонични движения, както двама влюбени, които са създадени един за друг.
– Когато човек се прозява и наоколо има други хора, те се заразяват от него и също започват да се прозяват. По какъв начин той им въздейства да го последват?
– Ние само имаме експерименти, които доказват, че това се случва, но дори не знаем защо се прозяваме. Не разбираме причината за прозявката. Още по-трудно е да се разбере защо с прозявката си повлияваме другите.
– Кои са последните научни предизвикателства в областта, в която работите?
– В науката за слуха, която аз изучавам, има фантастични открития за кохлеарните импланти, при които се използват електроди. Те се имплантират в ухото на глухи хора и възстановят техния слух. Колегите, които работят върху двигателната система, сега се опитват да разработят подобни идеи, за да помогнат на парализирани хора. Целта е тези хора със силата на мисълта си да контролират роботи, които да извършват определени действия вместо тях. Така, вместо да лежат парализирани през цялото време, те ще могат да взаимодействат с околната среда.