Кървавите сблъсъци в Западна Украйна показват слабостта на правителството

Олександър Савошенко
Франс прес

Стрелба с гранатомети, опожарени полицейски автомобили, въоръжени ултранационалисти, укриващи се в планините: кървавите сблъсъци в украинско градче близо до границата с Европейския съюз отслабват прозападните власти в Киев, които и без друго се борят с кръвопролитния конфликт в източната част на страната.

На съвещание на „военновременния кабинет“, свикано два дни след кървавата престрелка между силите на реда и тежковъоръжени бойци от ултранационалистическото движение „Десен сектор“ в град Мукачево, на 50 км от словашката и унгарската граница, президентът Петро Порошенко поиска от силите на реда да разоръжат „незаконните въоръжени групи“, които „дестабилизират ситуацията на 1000 км от източния фронт“.

Кризата, шокирала украинската общественост, далеч не е решена. Войници на вътрешното министерство преследваха с бронирани автомобили ултранационалистите, които се скриха в планините заедно с бойното си оръжие и отказват да се предадат, пренебрегвайки президентското нареждане, установи на място фотограф на АФП.

Антиправителствени демонстрации и демонстрации в подкрепа на „Десен сектор“ бяха организирани в неделя в няколко големи украински града с открита заплаха да се блокират пътища, за да се попречи на пристигането на полицейски подкрепления в Мукачево.

Независимият политически анализатор Володимир Фесенко, според когото членовете на влиятелната военизирана организация“ са способни да отприщят въоръжен конфликт в страната“, определи това като шантаж.

„Изключително слаба държава“ „Имаме изключително слаба държава, чието функциониране може да бъде възпрепятствано от петнайсетина души“, каза пред АФП пожелал анонимност висш украински представител по въпросите на сигурността.

Ако един обикновен конфликт за контрабанда на цигари между регионални политически фигури може да е в основата на престрелката, това е показателно за проблемите, пред които е изправена Украйна.

„Сблъсъците в Мукачево свидетелстват за системна криза: липса на реформи, вездесъща корупция и безконтролен приток на оръжие“, подчертава Анатолий Октисюк, анализатор от Центъра за политически изследвания в Киев.

Използването на бойни оръжия пред прага на ЕС за уреждане на конфликт от такъв характер изглежда е лошо предзнаменование за евентуалното сближаване между Украйна и ЕС и за многократно отлаганото въвеждане на безвизов режим.

Към това се добавя проблемът за връщането към цивилния живот на доброволците, които се бият от повече от 15 месеца на страната на украинските войски срещу проруските сепаратисти в конфликт, взел над 6500 жертви.

„Понастоящем в Украйна има много въоръжени хора, които смятат себе си за герои и се опитват да вземат властта със силата на оръжието“, казва източникът, отговарящ за въпросите на сигурността.

„Десен сектор“, който претендира, че има 10 000 членове и няколкостотин бойци на изток, е единственото украинско военизирано формирование, което не се числи нито към вътрешното министерство, нито към това на отбраната.

Неговият водач Дмитро Ярош през октомври миналата година беше избран за депутат, а през април тази година стана съветник на Генералния щаб на украинските въоръжени сили в опит на властите да интегрират неговите милиции.

В понеделник той пристигна в Мукачево и заяви, че „работи с украинските служби за сигурност за стабилизиране на ситуацията“.

„Неконтролируемо“ движение „Десен сектор“ претендира, че е наследник на нееднозначно оценяваните украински националисти, които са се били известно време на страната на нацистите срещу „съветската окупация“ по време на Втората световна война. Затова руските обществени медии и жителите на проруските райони в Източна Украйна ги наричат „фашисти“.

Движението придоби голяма популярност сред демонстрантите на киевския Майдан, радикализирайки протеста, който три месеца по-късно прерасна в кървава баня, предизвикана от падането на проруския режим на Виктор Янукович.

Днес „Десен сектор“ на практика е неконтролируем. Ако конфликтът не бъде уреден по дипломатически път, за властта в Киев ще има рискове с непредвидими последици, смята експертът Анатолий Октисюк.

Последните събития напомнят друга битка за надмощие – през март, между президента Порошенко и Игор Коломойски, олигарх със съмнителни методи, който обаче като губернатор успя да спре сепаратистките пориви в района на Днепропетровск (граничещ с неспокойния район на изток), финансирайки доброволчески батальони.

Той беше уволнен след паравоенен тип операция, при която очевидно свързани с милиардера въоръжени мъже проникнаха в регионалните офиси на базирани в Киев държавни петролни компании, за чийто контрол той претендираше.

Още по темата: Украинските отряди за самоотбрана преследват вътрешния враг

Питър Ленард
Асошиейтед прес

Обикаляйки из щаба си, Тодор Паневски с ликуващ вид обявява, че другарите му от неговия отряд за самозащита са задържали симпатизант на проруските сепаратисти в този живописен пристанищен град.

„Ще му зададем няколко въпроса и после ще го предадем на службите за сигурност“, каза Паневски, внушително едър оперен певец на половин щат, преквалифицирал се в командир на въоръжен патриотичен доброволен отряд, борещ се срещу сепаратистките настроения в Одеса.

Одеса се намира на над 500 км на запад от фронтовата линия в Източна Украйна, където правителствените войски са затънали във война на изтощение срещу подкрепяните от Русия сепаратисти.

Според Паневски властите не си вършат работата и това налага намесата на отреди като неговия. „Борбата срещу сепаратизма би трябвало да е работа на силите за сигурност, които са напълно корумпирани и компрометирани“, посочи той.

Неговата организация се състои от 300 активни доброволци, но той каза, че може да привлече още стотици в случай на масови безредици. Ядрото от твърди членове на отряда се събира за тренировъчни стрелби в лагер край Одеса през уикенда.

Правният статут на подобни отреди за самоотбрана е неясен и някои в града предполагат, че те могат да тръгнат на сблъсък с властите, които проявяват нервност от присъствието на безконтролни въоръжени банди.

Самият Паневски допуска, че дейността на неговия отряд явно навлиза на юридически спорна територия. Докато ни развеждаше из щаба на своята групировка, той ни показа едно тъмно и влажно подземно помещение, където според него понякога държат задържани хора. Запитан настойчиво къде се намира заловеният проруски активист, Паневски се смути и каза, че човекът скоро ще бъде освободен. После побърза да да смени темата, като нареди на подчинените си да организират примамка с купуване на дрога, за да заловят дребен наркопласьор. Така и не стана ясно дали заподозреният агитатор сепаратист наистина е задържан.

Одеса също имаше вълнения. През май миналата година в града се стигна до кръвопролитие и сблъсъците между привърженици на единна Украйна и проруските сепаратисти взеха 48 жертви.

Повечето от тези хора загинаха, когато проруска група бе блокирана в профсъюзна сграда , която после беше подпалена.

Тези събития почти незабавно оказаха смразяващ ефект върху активността на хората с проруски настроения. Тези, които се осмеляват да ги изразяват публично, се опасяват, че с това може да привлекло вниманието на властите. „Когато някой казва, че е проруски настроен, а другите са проукраински настроени, имам усещането, че искат да ми отнемат украинското гражданство“, каза Морис Ибрахим, водеща фигура в антиправителственото движение „Куликово поле“ в Одеса. То се нарича така по името на градския площад, където неговите активисти обикновено се събират.

Произходът на Ибрахим е нагледна илюстрация на еклектичната смес от интереси, които защитава движението, борещо се Украйна да развива по-близки отношения с Русия, отколкото със Запада.

Той напуснал родния си Ливан по време на гражданската война там в средата на 1980-те години, за да учи в Одеса, и останал там. Станал украински гражданин преди 10 г.

За Ибрахим привързаността към проруския лагер произтича от радикално левите му политически възгледи. За други в неговото движение това е просто емоционален въпрос на етнически връзки с Русия, на езикови права и на насаденото убеждение – енергично налагано от кремълските медии, че украинското правителство преследва крайнодесни политически цели.

Повечето жители на Одеса говорят на руски – общия език, обединяващ града, известен с богатата си и дълга история на етническа пъстрота. Гръмките украински националистически послания много дразнят онези одесити, които се гордеят с характерната си идентичност.

Мнозина виждат ръката на Москва зад голяма част от свързаните с насилие беди, стоварили се върху Украйна през последната година. През април украинската служба за сигурност съобщи, че е задържала 10 души, заподозрени в подготовка на серия от експлозии в града. У групата било намерено оборудване за правене на бомби, огнестрелно оръжие и бронежилетки.

Според властите дейността на заподозрените се координирала от руските спецслужби, макар че не бяха представени доказателства за това. Одеският регионален клон на службата за сигурност каза пред АП, че не може да разкрие информация за хора, срещу които има повдигнати обвинения в сепаратистка дейност, но уточни, че няма арестувани руски граждани.

Ибрахим и други мислещи като него активисти отрекоха членове на „Куликово поле“ да имат някаква връзка с подривни действия. „Такива взривове най-вероятно са работа на солови играчи, – каза Ибрахим. – Те си мислят, че вършат нещо, което по някакъв начин е от полза за нас, а всъщност само ни вредят.“

Когато не патрулират по улиците или се опитват да ловят дребни престъпници, украинските „патриотични“ групи също служат и за сплашване на по-ниско ниво на антиправителствените проруски групи. Миналата седмица на пресконференция в Одеса, дадена от адвоката на арестуван активист на „Куликово поле“, масово нахлуха мускулести мъже, които непрекъснато апострофираха оратора и се кикотеха. Един от забелязаните в залата бе водеща фигура в организацията на Паневски.

Според Надежда Мелниченко, репортер на базирания в Одеса новинарски сайт „Таймер“, чиято редакционна линия е силно критична към сегашното правителство, подобен тормоз на дребно е масова практика.

„Никой от тях не идва тук за някаква физическа саморазправа, но самата поява на добре сложени млади хора има известен сплашващ ефект“, каза тя пред залата, където се проведе пресконференцията.

Паневски твърди, че когато страната води война срещу нещо, което повечето украинци наричат външна агресия – идваща от Русия, няма място за излишна деликатност към тези, които са смятани за заплаха. „Много важно е да бдим за всяко късче земя, за всеки милиметър от Украйна. Не можем да позволим на никого да хули или да разрушава нашите национални ценности“, каза той.

БТА