Грекзитът може да и беше избегнат, но разделенията в Европа се увеличават
Макар споразумението за Гърция да позволи да се избегне открито разцепление, старомодната геополитика тегли дори отдавнашни членове на ЕС в различни посоки.
Когато европейските лидери се появиха след повече от 16 часа преговори, за да обявят споразумение, което ще задържи Гърция в еврозоната, изпъкнаха три неща. Първо, зачервените уморени очи на почти всички, които взимаха думата на пресконференцията, което бе разбираемо, тъй като се очакваше преговорите да траят няколко часа, а те продължиха цяла нощ.
Второто бе отсъствието от официалните пресконференции на човека, за когото може да се каже, че предизвика целия този проблем – гръцкия премиер Алексис Ципрас. Той разговаря с журналисти по-неофициално малко по-късно. Дотогава обаче беше станало ясно, че символите не лъжат.
Макар формулировките на споразумението да са много предпазливи, макар то да подлежи на гласуване от гръцкия парламент и въпреки че предложеният приватизационен фонд ще бъде в Гърция, а не в чужбина, както първоначално се предлагаше, то лишава Гърция от огромна част от суверенитета й. Може и да не е чак „преврат“, както бе наричано няколко пъти през нощта, но – освен ако гръцкият парламент не се заинати през следващите дни – Гърция вече не е господар на собствената си съдба.
А третото нещо, което направи впечатление, бе редовното използване от лидерите на ЕС на думите „доверие“ и – още по-показателно – „единодушие“. Нуждата от доверие беше лесно обяснима: в миналото най-вече Германия, но не само тя, много пъти се е чувствала измамена от Гърция и неуспеха й стриктно да изпълнява поетите задължения. Ангела Меркел твърдо бе решила това повече да не се случва и бе подложена на натиск и от общественото мнение, и от собствените си депутати да се върне с железни гаранции.
Наблягането на единодушието, включително от председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, бе още по-показателно. Официални и неофициални изказвания преди и по време на нощните преговори издадоха, че има разногласия, които отиваха далеч отвъд отколешния двубой между Берлин и Атина. Финландия, която обикновено предпочита мекия подход към дипломацията в ЕС, публично подкрепи твърдия подход на Германия. Същото направи и Словакия, друга обикновено кротка страна от еврозоната.
Далеч по-показателни обаче бяха разногласията, които се оказа, че има между Германия и Франция. До неделя вечерта Ангела Меркел и Франсоа Оланд почти геройски се стремяха да демонстрират единен фронт, посещавайки взаимно столиците си за подготвителни разговори преди почти всяка потенциално спорна дискусия в ЕС за Гърция. Като се има предвид, че Меркел е твърд десноцентрист и непоколебим привърженик на разумните разходи, а Оланд в много отношения е старомоден социалист с по-малко симпатии към драстичните икономии, винаги имаше място за различия кой на какво набляга, но двамата лидери осъзнаваха опасностите от разрив в сърцето на еврозоната и внимаваха да не ги проявяват.
С „единодушното“ споразумение от вчера сутринта изглежда, че опасността от открито разцепление в сърцето на Европа е била избегната, както и рискът от Грекзит. Напрежението обаче ще се запази, не само защото по принцип схващания за дълга в Северна и Южна Европа са толкова различни, но и защото в целия регион отново надига глава старомодната геополитика, теглейки дори отколешни членове на ЕС в противоположни посоки.
Южните страни са изправени пред кризата с бежанците, идващи от другата страна на Средиземно море, а Франция частично се е завърнала в Африка като „страничен продукт“ от хаоса в Либия.
Страните в Северна и особено Източна Европа отново се тревожат от Русия след събитията в Украйна, но страховете им не се споделят напълно от „новите“ европейци по на юг, които се безпокоят повече от икономическите си загуби от антируските санкции.
Страните от ЕС изведнъж започнаха да гледат на бъдещето по много начини – различни и разделящи. Засега обаче френско-германският съюз остава постоянен, а Съюзът, включително общата валута, остава непокътнат. В нощта на неделя срещу понеделник бе възможно, макар и мимолетно, да се усети какви опасности ни дебнат, ако този център не издържи.
Още по темата: Споразумението за Гърция – дипломатическа „катастрофа“, която тревожи Германия
Дебора Кол
Франс прес
Макар да изглежда, че Берлин е наложил основната част от изискванията си към Гърция, в Германия се надигат някои гласове, които твърдят, че този успех е „дипломатическа катастрофа“. А тя би могла да накърни авторитета, който страната бавно си възстанови.
„За един уикенд германското правителство унищожи десетилетия на дипломация“, заяви вчера с обвинителен тон седмичникът „Шпигел“ в електронното си издание, изразявайки съжаление за „каталога на ужасите“, чиято цел е „да унижи Гърция“.
Германският канцлер Ангела Меркел, наричана често „Кралицата на Европа“, и нейният финансов министър Волфганг Шойбле олицетворяваха целия уикенд твърдата линия, срещу която има негодувание в чужбина, но и в тяхната родина.
„Тънка е линията между спасяването и наказването на Гърция. Тази нощ тази линия изчезна“, със съжаление написа в Туитър Матиас Мюлер фон Блуменкрон от консервативния вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
Според „Зюддойче цайтунг“, баварския вестник на лявоцентристите, „Меркел е успяла да съживи образа на една грозна, алчна и безсърдечна Германия, който току -що бе започнал да избледнява“.
„Всеки цент от помощта за Гърция, който германците се опитаха да спестят, ще трябва да се удвои или утрои през идните години и да се похарчи за подобряване на този образ“, с безпокойство коментира всекидневникът.
Двама германски артисти, преди още да се споменало за идеята на Берлин от събота за временен Грекзит, осмиваха националния егоизъм във видео, озаглавено „Нашите ценни германски евра““.
Техните герои, двама германци, тънещи в показен лукс, разменят мнение по телефона за вижданията си по Гърция, които са взети само от писаното в германския печат.
„Ние, германците, ще трябва да можем да кажем дали искаме да продължим да плащаме!“, заявява първият преди другият да отговори: „Продайте си островите, вие безпарични гърци (…) и Акропола също!“ „Това лято, ние германците имаме исторически шанс – поне веднъж да не се държим като тъпанари“, гласи финалната фраза на скеча, гледан над един милион пъти в YouTube.
Липса на съпричастност Преди две години изследване на Би Би Си, установи, че Германия е най-популярната страна в света, радваща се на положителен имидж, съчетавайки икономическия успех със социалното съзнание и дипломацията. Именно това бяха посочили 59% от анкетираните.
Само че според Йошка Фишер, бившия министър на външните работи на Германия, гръцката криза е разпалила национализма в страната и г-жа Меркел не е успяла да убеди германците да видят по-далече от портфейла си.
Канцлерът консерватор, който ще отпразнува през ноември шест години на власт и се ползва с подкрепата на близо 70 % от германците, „не се аргументира, нито действа като политик, а като счетоводител“, заяви с обвинителен тон Фишер. „Пропиляхме огромна част от симпатията (към Германия) с катастрофално общуване“, отбелязва г-жа Констанце Щелценмюлер, германски анализатор от Брукингс инститюшън (Brookings Institution), анализаторска група, чиято централа на намира във Вашингтон.
Според нея германската линия на поведение в случая показва липса на съпричастност и би била приета по-добре, ако имаше признание, „че обикновените гърци наистина са страдали повече от другите в Европа“, обяснява тя.
„Ако някой бе обявил пред обществеността професионално германската позиция, може би на нас нямаше да гледат толкова неприятно“, допълва историкът и журналист Нилс Минкмар в Туитър.
Според г-жа Щелценмюлер преговорите в Брюксел „са причинили големи щети“, най-вече на „имиджа на една безобидна голяма сила“, който Германия се опитваше да си изгради.
По време на тези „невероятно грозни“ преговори Ангела Меркел сякаш се обръщаше към собственото си мнозинство, отправяйки към останалата част на Европа ултиматум, който „или трябва да се приеме, или да отхвърли“, отбелязва Щелценмюлер.
Дори обаче с по-изтънчена дипломация, отбелязва анализаторката, безпрецедентният сегашен статут на Германия излага страната на критики. „Това е цената на властта“, подчертава Щелценмюлер.
Цунами връхлетя правителствената коалиция в Гърция
в. Катимерини
Правителството в Атина върви по движещ се пясък на фона на жестокото, но наложително споразумение с кредиторите. Премиерът Алексис Ципрас е призван да реши трудното уравнение, което сега стои пред него.
Правителствени представители признават три неща: първо, че при гласуването на мерките за икономии утре в парламента, „изтичането“ на гласове ще достигне или ще надмине 40, второ, че лидерът на коалиционния партньор „Независими гърци“ Панос Каменос изглежда подкрепя споразумението, но е неизвестно дали неговата парламентарна група ще го последва, и трето, подводна скала представлява председателката на парламента Зои Констандопулу, която твърдо се е заела да не подава оставка.
След завръщането си от Брюксел премиерът Ципрас проведе поредица от срещи с правителствени и парламентарни представители. Налице са основателни индикации обаче, че премиерът твърдо е ориентиран към това първо в парламента да бъдат гласувани исканите мерки от кредиторите с подкрепата на партиите от опозицията Нова демокрация, ПАСОК и Потами, и след това да се заеме с вътрешнополитически въпроси, с ремонта на кабинета и с председателката на парламента, гласувала „въздържал се“ миналата седмица, когато законодателният орган упълномощи Ципрас да договори споразумение с кредиторите.
За правителството непосредствен приоритет е до утре да внесе в парламента исканите от кредиторите мерки, за да се даде ход на процедурите по стартиране на преговорите по новата спасителна програма и новия заем за страната, а също и да могат да бъдат покрити преките финансови нужди на държавата и банковата система да заработи.
Очаква се промените в правителството да бъдат първият ход, който Ципрас ще предприеме. Ремонтът стана наложителен след сътресенията, провокирани от споразумението с кредиторите, и след подадената оставка от заместник-министъра по европейските въпроси Никос Хундис, който предстои да смени в Брюксел евродепутата Манолис Глезос.
Хундис е единият от 15-те, гласували с „да“ на споразумението с кредиторите миналата събота, но след това той обяви, че няма да подкрепи новите мерки.
В същата категория са още вторият министър на националната отбрана Костас Исихос и министрите Панайотис Лафазанис и Димитрис Стратулис, които миналата седмица гласуваха „въздържали се“. Наред с тях, решена да подаде оставка заради несъгласие със споразумението, е и вторият финансов министър Надя Валавани. Много неща за по-нататъшния развой на събитията във вътрешнополитически план ще зависят обаче от позицията, която в крайна сметка ще заемат депутатите от малкия коалиционен партньор – партията „Независими гърци“.
При тази ситуация изглежда, че Ципрас е ориентиран към запазване на коалиционното правителство, представено от партиите СИРИЗА и „Независими гърци“, дори то да се превърне в кабинет на малцинството, който да работи и да прокарва закони с гласовете на опозицията – на депутатите от Нова демокрация, ПАСОК и Потами, които засега не демонстрират интерес за участие във властта.
От тази гледна точка може да се каже, че при всяко гласуване правителството няма да може да разчита на досегашното си мнозинство и че то ще търпи загуби поради факта, че депутатите от СИРИЗА и „Независими гърци“ и занапред ще гласуват „против“. Формално обаче то ще продължи да управлява.
От друга страна, макар и Ципрас да не показва, че се ориентира към съставяне на правителство със специална цел, това не означава, че е изключено да се стигне до такова. Във всеки случай Ципрас побърза да каже, че той и неговото правителство ще бъдат тези, които ще реализират споразумението, като изтъкна, че „присъствието им е гаранция за социална справедливост при разпределяне на финансовите тежести“, които ще произтекат от новата спасителна програма.
БТА