Израел: Ядрената сделка с Иран е лоша

Израел изрази много голяма тревога във връзка със споразумението, подписано във Виена от шестте световни сили (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Китай) и Иран.

Мнозина израелски политици заявиха, че Западът прави „историческа грешка“, наричайки много точки от договора открита капитулация пред държава, която според Израел е основен спонсор на международния тероризъм.

„Споразумението от Виена е крайно опасно не само за Израел и Близкия изток, но и за Запада. То легитимира изцяло иранския режим, чиито пипала подкрепят терора в цял свят“, заяви във вторник израелският министър на отбраната Моше Яалон.

В подобен дух се изказа и премиерът Бенямин Нетаняху. Израелският лидер е убеден, че президентът на САЩ Барак Обама не схваща докрай цялата опасност, скрита в подписания документ.

„Когато стремежът е да се сключи договор на всяка цена, резултатът е налице. Иран предстои да получи стотици милиарди долари, с чиято помощ ще подхранва машината на терора и агресията в цял свят“, отбеляза израелският държавник.

Изключение от правилата

Отправяйки критики към Запада, Израел същевременно подлага на подробен анализ споразумението от над 100 страници. И колкото повече вникват политиците в отделните точки, толкова повече добиват усещането, че в текста не са взети под внимание интересите на Израел. Което неведнъж бе обещано на израелците – на първо място от представители на правителството на САЩ.

„Отношенията ни със Съединените щати са повече от здрави, непрекъснато поддържаме стратегически диалог – казва министърът на науката Дани Данон, бивш зам.-министър на отбраната. – Уви, иранската тема е изключение от правилата и тук имаме сериозни разногласия.“

През април т. г. бе подписано рамково споразумение с Техеран и тогава израелците заявиха открито какво желаят да включва сделката: обогатяването на уран изцяло да спре и той да бъде извозен вън от Иран, да бъдат демонтирани голяма част от действащите центрофуги, да се допуснат инспекторски проверки във всички ядрени обекти на иранска територия без изключение, накрая – Техеран незабавно да сложи край на подкрепата за терористични организации в Близкия изток.

Според подписания договор, Иран ще може и занапред да обогатява уран до 3,67 на сто, ще има на разположение над 5000 центрофуги (днес по различни оценки в страната работят повече от 16 хиляди), а властите ще допуснат в ядрените обекти международни инспектори.

Едва след това ще се пристъпи към вдигане на международните санкции и размразяване на над 100 милиарда долара от сметки в западните банки. Ембаргото върху доставките на конвенционални оръжия ще остане в сила и през близките пет години.

Споразумението не съдържа точка за спиране на подкрепата, получавана от организации – съюзнички на Иран в Близкия изток. Израелски анализатори и бивши военни коментират, че на хартия договорът може би изглежда добре, но проблемът е, че всъщност ситуацията е съвсем друга.

„Да не забравяме, че приемането на санкции срещу Иран трая почти 10 години и през цялото това време иранците само протакаха нещата, мамейки неведнъж международната общност“, казва Амос Гилад, генерал от резерва, началник на военнополитическия отдел в министерството на отбраната.

„Как така Западът внезапно реши да повярва на режима на аятоласите? Дали е само защото склониха да седнат на преговорната маса?“ – пита той. Гилад смята, че международните санкции са постигнали целта си – стигнал до ръба на икономически колапс, Иран е бил принуден да започне диалог със Запада. Защо тъкмо в този момент западните страни направиха рязък завой към отстъпки за Техеран? Бившият израелски генерал няма отговор.

Извън консенсуса

Депутати от опозицията, нарекли споразумението лошо за Израел, обвиниха за сключването му не президента Обама, а собствения си премиер Нетаняху.

Както твърди бившият журналист Офер Шелах – днес парламентарист от партията „Йеш атид“ („Има бъдеще“), Нетаняху е избрал грешна стратегия за решаване на иранския въпрос, влизайки в открита конфронтация с американския лидер.

„Две седмици преди израелските избори Нетаняху замина да говори пред Конгреса напук на Обама, което не стига че не даде резултат, ами направо извади Израел от играта“, заяви Шелах в интервю за Втори канал на телевизия ИТВ. „Затова нищо чудно, че споразумението изобщо не взема предвид интересите на Израел“, добави той.

Критики срещу премиера отправиха и представители на най-големия опозиционен блок „Ционистки съюз“. Бившата външна министърка Ципи Ливни заяви, че Нетаняху е допуснал редица сериозни грешки в подхода към иранския проблем, но сега не е време за вътрешни разногласия. „Сигурността на държавата стои над всички политически спорове, затова ще положим всички усилия, използвайки връзките си на международната арена, за да защитим Израел“, подчерта Ливни.

Друг политик, в момента също опонент на Нетаняху – бившият външен министър Авигдор Либерман, водач на партията „Израел бейтену“ („Нашият дом Израел“), стигна още по-далеч и сравни договора от Виена с „мюнхенския сговор“ от 1938 г. „Споразумението изцяло пренебрегва глобалните заплахи и представлява капитулация пред терора. Черно знаме се вее над това споразумение и то ще се запомни като черен ден в историята на целия свободен свят“, заяви той. „Държавата Израел трябва сама да се погрижи за сигурността си – каквото и да става“, изтъкна Либерман.

Какво да се прави?

Подписаният договор предполага Иран да не се стреми към създаване на ядрено оръжие поне в близките 15 години – до 2030 г. При нарушение по тази точка международните санкции ще бъдат подновени най-късно до два месеца. Американците смятат, че при чести проверки в ядрените обекти Иран не би могъл да крие ядрената си програма.

Ако пък Техеран реши да престъпи договора и поиска да го стори тайно, за направата на бомба ще му трябва най-малко една година. Очаква се това време да е достатъчно за предотвратяване на евентуалната заплаха.

Израелците впрочем смятат, че основният проблем е тъкмо да се засече моментът, в който ръководството на Иран ще вземе политическо решение за създаване на ядрено оръжие. Сега израелските политици решават какво да се прави. И вариантите не са много.

Според източници от кабинета, едва ли ще има полза от опити да се торпилира споразумението чрез влиянието на Нетаняху в Конгреса на САЩ. В специално обръщение към нацията във вторник президентът Обама категорично заяви, че е готов да наложи вето на всяко решение на Конгреса, оставящо санкциите в сила.

Хората около Нетаняху все по-често говорят, че трябва да има готовност за тежки решения. Намекват за силов вариант и подчертават специално, че в такъв случай Израел съвсем не би останал сам.

Не е тайна, че иранската ядрена програма среща рязка съпротива от много други страни в Близкия изток – Египет, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар и Турция. Повечето от тях не поддържат дипломатически отношения с еврейската държава, но премахването на иранската ядрена заплаха е приоритетен проблем и за тях.

Още по темата: За САЩ и Иран ядрената сделка е поредица от трудни компромиси

Брадли Клапър
Асошиейтед прес

Ядреното споразумение с Иран изискваше поредица от трудни компромиси за световните сили и Техеран. За президента Барак Обама то означаваше да отстъпи от исканията Техеран да спре почти цялото обогатяване на материал, който може да бъде използван за създаване на бомба, и да затвори подземно съоръжение, което е потенциално неуязвимо за въздушно нападение. То също така означаваше да бъдат изоставени обещанията за осигуряване на проверки „по всяко време, на всяко място“ и това Иран напълно да отговори на въпросите, свързани с минала оръжейна дейност.

Но и върховният водач на Иран беше принуден да отстъпи по някои ключови въпроси. Облекчаването на парализиращите икономически санкции няма да стане в Ден първи, както той отдавна настояваше, а страната му ще трябва в определен момент да даде достъп на международните инспектори до военни обекти, ако Ислямската република ще изпълнява своите ангажименти. Иран също така ще трябва да се придържа към многогодишни ограничения върху обогатяването и ядрените изследвания и разработки, на което аятолах Хаменей и други лидери някога се противопоставяха.

Да видим как Иран и световните сили намериха допирни точки по някои от най-спорните елементи на споразумението.

Обогатяване

В началото на президентството на Обама американски служители започнаха да отстъпват от дълго отстояваната позиция, че Иран трябва изцяло да спре обогатяването на уран, който може да бъде използван за мирни цели или превърнат в материал за ядрени бойни глави. Но Вашингтон не беше готов да приеме повече от неколкостотин центрофуги, чиято работа е подложена на строг контрол.

Тази идея не постигна нищо с Хаменей и тогавашния твърдолинеен президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Дори след като президент стана сравнително умереният Хасан Рохани, ирански служители продължиха да говорят за увеличение от около 20 000 центрофуги до близо 190 000 от тези машини.

И двете страни направиха компромис, определяйки десетгодишен таван от 6104 центрофуги и малко повече от 5000, които могат да обогатяват уран. Американците казаха, че това ниво ще държи Иран достатъчно далеч от възможността за създаване на бомба; иранците изтъкнаха, че тяхната инфраструктура остава налице.

Подземно съоръжение

Когато през 2009 г. се разбра за тайното ядрено съоръжение на Иран във Фордо, САЩ и техните европейски съюзници поискаха то да бъде затворено. Обектът не само беше скрит от световната общност, а се намираше толкова дълбоко под земята, че беше потенциално бомбоустойчив. Иран заяви, че никога няма да намали усилията там.

Двете страни намериха решение по-рано тази година, съгласявайки се той да бъде превърнат в изследователски център, като същевременно бъде позволено на иранците да продължат да развиват технологичните си способности. Иран може да продължи да поддържа центрофуги в обекта, но трябва да използва различни от уран газове за 15 години.

Проверки И Техеран, и Западът правеха обещания за проверки, които се оказаха трудни за изпълнение – този спор продължи до самия ден на сделката. През последните месеци Обама и неговите сътрудници дадоха няколко обещания за осигуряване на най-строгия режим на проверки в историята, включително възможността на наблюдателите на ядрената агенция на ООН да посещават обекти където и когато решат.

Хаменей отвърна с отказ. Той настоя в разпалени речи пред нацията, че никога няма да даде достъп на инспекторите до иранските военни обекти или да позволи иранските ядрени учени да бъдат разпитвани.

Окончателната сделка предвижда нещо по средата. Експертите на Международната агенция за атомна енергия могат да поискат да видят военни съоръжения, които ги интересуват, а Иран може да направи ответни предложения. Но ако експертите не приемат други варианти, арбитражна комисия ще реши какъв достъп е подходящ. А САЩ и техните европейски партньори могат да получат каквото искат, имайки мнозинство сред членовете на комисията.

Минала оръжейна дейност

Когато през ноември 2013 г. световните сили и Иран постигнаха временна ядрена договореност, Съединените щати представиха позицията си по дълго осуетяваното разследване на МААЕ на минала иранска атомна оръжейна дейност. Те казаха в изявление, че окончателното споразумение „би включвало решаване на въпросите, засягащи възможното военно измерение на ядрената програма на Иран“.

Но вместо да реши въпроса през следващите 20 месеца, ядрената агенция се мъчеше да получи някакви отговори от Техеран. Иранците настояваха, че всякакви доказателства за нередности са изфабрикувани от разузнавателните служби на САЩ и Израел.

Споразумението от вторник не решава този въпрос, а създава процедура за това. Шефът на МААЕ Юкия Амано каза, че има „пътна карта“, за да завърши разследването си до средата на декември. Страната не изпълнява предишните искания да бъде честна, но Западът се надява, че този път обещанието за допълнително облекчаване на санкциите ще промени нещата.

Оръжейно ембарго

САЩ се съгласиха да смекчат санкциите срещу Иран, но настояха неядрените наказания да останат. Вашингтон водеше тежка битка в последните дни на преговорите, за да запази наложените от ООН на Иран забрани за внос и износ на конвенционални оръжия и за покупки на технологии за балистични ракети от Техеран.

Американците се страхуват, че след прилива на пари в резултат на ядрената сделка шиитски Иран ще засили оръжейните си програми за голямо неудоволствие на Израел и сунитските арабски държави и ще увеличи военната си подкрепа за противопоставящи се на САЩ и техните съюзници сили в Сирия, Йемен, Ливан и на други места.

Иран усилено настояваше за премахване на санкциите. И това внесе разделения между САЩ и някои техни партньори, защото Русия и Китай могат да извлекат полза от увеличаване на оръжейните продажби за Техеран.

Накрая Иран прие оръжейното ембарго да продължи още пет години – или по-малко, ако МААЕ удостовери, че той не извършва никаква незаконна дейност. Забраната за балистичните ракетни технологии изтича след не по-малко от осем години.

Санкции

Иран отдавна настояваше американските и международните санкции да бъдат премахнати веднага щом влезе в сила сделката. Но Съединените щати искаха да отложат вдигането на най-значителните ограничения за по-късни години от изпълнението на сделката.

Постигнат беше компромис: постепенен подход, който ще позволи на Иран да събере над 100 милиарда долара от замразени по-рано авоари в чужбина, като същевременно позволи на САЩ да запазят възможността за налагане на санкции в годините на действие на споразумението.

МААЕ – очите и ушите на международната общност в Иран

Симон Стюрде
Франс прес

В Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) го наричат „тъмницата“. Става въпрос за претъпкано помещение, скрито в сутерена на международната агенция във Виена, в което се намира техниката, използвана от инспекторите при проверките дали страните спазват ядрените си задължения.

Тук са складирани най-модерни уреди, с които служителите на агенцията на ООН ще проверяват дали Иран изпълнява ангажиментите си по силата на историческото споразумение, сключено с големите сили вчера във Виена.

Прикрепени към стените на „тъмницата“ камери, поставени в сини метални кутии, дават възможност да се заснемат инспектираните от МААЕ ирански ядрени обекти.

Такива камери не могат да се намерят на пазара, те са изработени специално за агенцията. Записите, които те правят, както и електронните печати, които могат да се поставят върху ядрените инсталации, не подлежат на фалшифициране.

Други високотехнологични джаджи, сред които има и чисто нови, измерват например равнището на урановия хексафлуорид, UF6, (под формата на газ) в центрофугите. Когато е високообогатен, урановият хексафлуорид може да се използва за направата на атомна бомба.

На излизане от „тъмницата“ човек си мисли, че МААЕ наистина ще бъде, както казва нейният генерален директор Юкия Амано, „очите и ушите на международната общност“ в Иран.

Засилени инспекции Цялата тази ултрасложна апаратура обаче не служи за нищо, ако ги няма хората. Сега МААЕ, която вече има достъп до ирански ядрени обекти, разполага четирима до десет инспектори на ден на терен.

След подписването на споразумението обаче, работното натоварване на агенцията ще се увеличи, тъй като тя трябва да инспектира и други обекти. Това включва военни обекти, където Иран би могъл да извършва конвенционални експерименти, приложими в ядрена програма.

Една от главните задачи на МААЕ в действителност е да хвърли светлина върху възможните военни измерения на иранската ядрена програма. Техеран, който винаги го е отричал, е заподозрян, че е извършвал тайни изследвания до 2003 г., а може би и след това, за целите на военна ядрена програма.

МААЕ иска достъп до учените, документите и местата, за които се предполага, че са свързани с тези изследвания. „Няма да се правим на каубои, както беше в Ирак, и да гледаме под леглото, нито ще искаме самопризнания от иранците, но трябва да се изясни миналото, за да имаме доверие в бъдеще“, обяснява западен дипломат.

МААЕ ще се заеме също с центрофугите – машините за обогатяване на уран. Съгласно споразумението Техеран приема да намали драстично броя на центрофугите си и те да бъдат подпечатани от МААЕ. Агенцията на ООН ще проверява също запасите на Иран от нискообогатен уран и преустройването на реактора в Арак.

Болници, военни обекти. . .

Според бившия инспектор Томас Шей МААЕ може би трябва да разчита на услугите на чуждестранни тайни служби или на ирански дисиденти.

„Ако Техеран поиска отново да разполага с тайни съоръжения, той би могъл да ги скрие в промишлени обекти, болници, търговски центрове или военни бази“, казва Шей в доклад за Американската асоциация за контрол на оръжията.

МААЕ, основана през 1957 г. от Общото събрание на ООН, за да насърчи развитието на атомната енергия за мирни цели, носител на Нобелова награда за мир за 2005 г., е смятана от някои в Иран за развъдник на шпиони и за пристрастна организация. Отношенията с Техеран все пак от две години се подобриха, казва дипломатически източник.

Прилагането на споразумението ще е „огромно глобално усилие за институцията“, чийто годишен бюджет възлиза на 350 милиона евро, казва друг източник от дипломатическите среди.

„Това ще е най-значителната операция на МААЕ“ и нуждата от хора, финансиране и техника, ще е съществена, предупреди през май Амано, припомняйки, че прилагането на междинното споразумение, сключено през ноември 2013 г. между Техеран и големите сили, е струвало по 1 милион евро на месец.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.