Западнобалканските медии във враждебно обкръжение
Ал Джазира Болканс
Журналистите в Западните Балкани работят във враждебно обкръжение, което влияе пряко на тяхната способност да работят критично и да информират независимо, необходима за демократичното общество, а властите често съдят медиите за клевета, за да им затворят устата, посочва правозащитната организация „Хюман райтс уоч“.
В свое проучване тя е установила модел на поведение в Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия, в който високопоставени политици, включително черногорският премиер Мило Джуканович и президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик, съдят журналисти за клевета в граждански съдилища. Тези съдебни дела са част от финансовите санкции срещу критикуващите медии, както и мярка да се държат журналистите в съда, а не на работните им места, посочва „Хюман райтс уоч“.
„Установихме, че високопоставени политици, включително президенти, използват системата на правосъдието, за да нападат медиите и журналистите, които са настроени критично към тях, като ги съдят за клевета. Съдените медии и журналисти обикновено работят по деликатни теми като корупция, организирана престъпност или военни престъпления. Обикновено става дума за дълги съдебни битки, с огромни разходи, които допълнително отслабват и без това нестабилните медии. Един главен и отговорен редактор от Черна гора ми каза: „Те /правителството/ се опитват да ни ударят по джоба, вместо по главата.“ Това също има широк негативен ефект на налагане на автоцензура сред журналистите.
Всяко обвинение или съдебно решение сигнализира на другите журналисти какво могат да очакват, ако разследват бизнес интересите на политическия елит“, казва за Ал Джазира Лидия Гал, анализатор на Хюман райтс уоч за Балканите и Източна Европа.
Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово са в различни етапи на преговори за членство в ЕС, но за да станат членки, тези държави трябва да изпълнят определени критерии, сред които е и свободата на изразяване.
„Ако Европейският съюз е сериозен по отношение на критериите за членство, тогава трябва приоритетно да настоява за медийна свобода в преговорите си с Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Сърбия. Ако тези страни искат да станат членки на ЕС, техните журналисти не бива да рискуват живота и репутацията си, ако си вършат работата“, смята Гал.
Тя добавя, че ЕС „може и трябва да направи повече“, като форсира въпроса за свободата на медиите.
„Съюзът трябва също да изиграе ключова роля в насърчаването на западнобалканските правителства да поддържат климат, благоприятен за медийните свободи, и така да осигурят на журналистите свободна работа без външно влияние. Това означава, че е нужно публично и единодушно да се осъдят всички нападения и заплахи срещу журналисти и медийни къщи в Западните Балкани и да се иска от компетентните органи да водят щателни и бързи разследвания“, изтъква Гал.
В публикувания днес (15 юли – бел.ред.) доклад на „Хюман райтс уоч“ се добавя, че властите в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Косово трябва да предприемат незабавни мерки за създаване на сигурен работно обкръжение за медиите и да се прекрати ненаказуемостта за престъпления срещу журналисти.
„Държавите от Западните Балкани декларират ориентацията си към демокрация вече 20 години, но изнудването и нападенията над журналисти задушават демокрацията. Европейският съюз трябва да настоява държавите от Западните Балкани да прекратят натиска и да водят съдебни дела за престъпления срещу журналисти в рамките на процеса на преговори за членство в ЕС“, изтъква Гал.
На 69 страници докладът „Трудна професия: Нападение над свободата на медиите“ документира физически нападения и заплахи, включително смъртни, съдебни обвинения и мръсни кампании срещу журналисти в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Косово.
Докладът е базиран на разговори с 86 журналисти, мнозинството от които са работили по деликатни теми като военни престъпления и корупция. Документирани са и случаи на кибератаки над интернет портали на медии, които се отнасят критично към правителствата.
Нито една от посочените държави не провежда адекватни разследвания и наказателни процедури срещу нападателите над журналисти, посочва „Хюман райтс уоч“.
Правозащитната организация изтъква, че властите на държавите от Западните Балкани имат задължението да защитават журналистите и да създават сигурно обкръжение, в което да могат да информират свободно, без намесата на властите.
„Това е особено важно в неспокойни части на света, каквито са Западните Балкани със своята не толкова далечна история, изпълнена с войни, през които властите използваха медиите като инструмент за пропаганда. Макар че много неща са се променили, атмосферата за работа на медиите в много части на региона е изпълнена с опасности и насилие, а не с прогрес като част от демократичното развитие“, се добавя в доклада.
Властите често омаловажават сериозността на заплахите, включително и на смъртните заплахи, казвайки на журналистите, които са сигнализирали за тях, че това не е нещо сериозно.
Проучването на правозащитната организация показва, че прокурорите често не смятат факта, че журналистът е нечия мишена заради своята работа, за утежняващо вината обстоятелство или за решаващ фактор при установяване на мотива за нападението или при определянето на наказанието.
Организацията е документирала случай, когато прокурорът не е признал пряка заплаха към журналист, казвайки, че човекът, който е заплашвал, всъщност е искал да разясни някои неща на журналиста. И накрая, няколкото случая, които са стигнали до съда, са приключили с леки наказания. Като се вземе всичко предвид, този слаб отговор на държавата изпраща сигнал за ненаказуемост и говори на онези, които искат да ограничат медийните свободи, че нападенията и заплахите срещу журналисти са нещо нормално и не водят до осезаеми последици.
Журналистите, които работят по деликатни теми, са обект и на клеветнически кампании в проправителствените медии, а журналистките често са замесвани в небивали истории, за които се използва обиден „сексуален“ речник, посочва Хюман райтс уоч. Така един проправителствен вестник написа за една журналистка, че е „проститутка“.
БТА