Как се печели от пациенти – 3. Повече болници – повече болни

Как се плаща за хоспитализиран и как се подбира

Поредица разследване за здравеопазването от Крум Благов. Виж предишната част „Как лекари доят пациента 2. – Правата ни станаха задължения“

Крум Благов. Снимка: nabore.bg

Бел. ред. – По ирония на съдбата, това е последното разследване на журналиста Крум Благов, починал неотдавна след неуспешно лечение при счупване на крак (виж тук). Той си плащаше от най-високите осигуровки, но това не му помогна да оцелее след намесата на няколко болници.
Разследването е извършено с подкрепата на Програма Достъп до информация и Фондация „Америка за България” и беше публикувано на части във в. „Уикенд“ след нелепата смърт на автора.

Акушерката Емилия Ковачева, която жестоко нарани бебе в болница „Софиямед”, взела 24 часово дежурство, признаха от болницата. Но по свое желание – това не било практика. По този повод Емилия Казълова, председателка на Алианса на българските акушерки, съобщи, че 90 на сто от тях работят на две места. Същото се отнася и за лекарите. Средно 400-500 годишно емигрират.
Благодарение на завършващите университетите бройката се попълва и от 15 години се колебае около числото 28 000, но напускат лекари със специалност, а идват млади без.

Откъде новите болници да наберат персонал, за да бъдат акредитирани? Отговорът е – от пенсионерите и от другите лечебни заведения. „Най-добрите специалисти у нас едновременно са на работа и в държавните болници, и в частните” – казва д-р Атанас Щерев, собственик на едноименната болница в София.

Така лекарското съсловие у нас се разделя на три прослойки – висшата на специалистите, които работят на няколко места или имат собствени клиники. За техните доходи се разказват легенди: 80, 90, 200 и дори 300 хил. лв. месечно.
Средната се състои от специалисти на възраст около 40-50 г. – тя все повече изтънява заради емиграцията. И накрая идва младият пролетариат със заплати около 1000 лв. месечно.
Според отчета на „Токуда” средната заплата в болницата през 2013 г. е 1626 лв. Това включва лекари, сестри, санитари и администратори. Но медицинският персонал получава и ДМС (допълнително материално стимулиране) от труда си по клиничните пътеки, плащани от НЗОК, което може да е 400-500 %. Колко получават най-добре платените 10 души? Ръководството на болницата не отговори на този въпрос, въпреки че законът го задължава.

Би трябвало с нарастването на лечебните заведения да се подобрява здравето на хората. Но у нас не е така. Расте броят не на здравите, а на болните, и то със страхотни темпове. Всеки четвърти българин е лежал в болница през 2013 г. поне на хартия.

Според отчета на НЗОК за една година броят на хоспитализираните (само сред здравно осигурените) е нараснал с цели 39 % – от 1 232 611 през 2012 г. на 1 714 745 през 2013 г. В Пазарджик 40,1 на сто от осигуреното население е получило направление за хоспитализация, т. е. почти 90 000 души! Възможно ли е това и защо се случва?

През 2013 г. клиниките – партньори на касата, са се увеличили с 32 в сравнение с 2012 г. и вече са 368. Освен това болниците разширяват дейността си, за да обхванат повече клинични пътеки. Договорите по пътеки са нараснали от 17 223 на 18 374, или с 1151. За да се издържат, тези болници се нуждаят от пациенти и си ги осигуряват по най-различни начини.

Най-простият е чрез направление от личния лекар. Парадоксът е, че джипитата имат определен лимит на направленията, които могат да дават за специалисти, но няма ограничения за хоспитализациите. „Когато ми свършат направленията, с облекчение пращам някои хора в болница – каза ми един личен лекар с дългогодишна практика. – Особено ако става дума за пенсионери по болест. През няколко години те трябва да минават на ТЕЛК, а за това им са нужни по 4-5 изследвания. Пет такива пациенти за месеца – и ми свършва лимитът за специалисти. По-добре да ги хоспитализирам.”
По тази причина в болница се пращат хора, които могат спокойно да се лекуват у дома. Лечебните заведения, разбира се, нямат нищо против. Лекари и управители на клиники твърдят, че частните болници плащат на джипита и дори на екипите на линейките, ако им изпращат здравно осигурени пациенти по добре платени клинични пътеки. Нито един от личните лекари, с които разговарях, обаче не потвърди това. Не намерих дори някой, на когото подобно нещо да е предлагано.

От столичния Център за спешна помощ също отрекоха да имат такива сигнали. Лекарите в линейките, заяви заместник-директорката д-р Светла Богданова, не знаят и не се интересуват дали пациентът е осигурен, а са задължени да го закарат в най-близката болница с подходящо отделение, която има свободни легла. Всеки ден лечебните заведения изпращат на ЦСМП такива данни. По линия на спешната помощ постъпват в болница много хора – през последните пет години между 176 и 179 хил. души, което през 2013 г. представлява 9 % от всички хоспитализации (1 982 695). Така че в битката за пациенти тя може да бъде много полезна.

Бившият здравен министър д-р Стефан Константинов е убеден, че там има корупционна практика:
„Един от първите документи, които ми бутнаха за подпис в министерството, беше за „Бърза помощ”. Дотогава имаше наредба за райониране в инвазивната кардиология: в кои дни къде да се карат болните. Дойдоха при мен любезни служители и ми казаха, че това не е демократично, ограничаваме пациента, трябва да се транспортира по най-бързия начин… и аз набързо подписах. Обадиха ми се после колеги кардиолози от държавни болници и ме попитаха: „Ти знаеш ли какво си направил? Ако има човек със съмнение за инфаркт, може да му се направи инвазивна процедура и е осигурен, плаща се 150 лева на екипа и той отива в клиника еди-коя си, защото пътеката е 5000 лева. Останалите и неосигурените – при нас.” И, колкото да беше недемократично, аз се върнах назад и определих къде да се карат болните.”

Бившият управител на „Св. Иван Рилски” д-р Дечо Дечев също е убеден, че частните болници си подбират пациенти: „Категорично има механизъм, по който, първо, болните се насочват към определени здравни заведения, и, второ, се преценява рискът. Ако са с риск до 3, се карат в частна болница, ако е над 3 – в държавна. Защото за неговото лечение, независимо от състоянието му, се плаща определена сума по клиничната пътека. Ако случаят е тежък, може да се направят големи разходи и болницата да е на загуба.”

„От смяната на модела (бел. ред. – на здравеопазването) населението е намаляло с 2 млн. души, а броят на хоспитализациите е нараснал с 61 %. Това или е доказателство за абсолютно некачествената извънболнична помощ, некомпетентна да реши проблемите на пациентите, без да ги вкара в болница, или обратното – за комерсиалната настройка на  болниците”  –  казва  д-р  Мими  Виткова,  изпълнителен  директор на здравноосигурителен фонд „Доверие” и бивш министър на здравеопазването.

Всъщност и двете хипотези изглеждат верни, защото болните се увеличават не само в стационарите. Расте и броят на отсъствалите от работа по болест – за две години с 20 %.

Болниците би трябвало да са за най-тежките случаи, а у нас там се попада най-лесно – не случайно България е една от страните в ЕС с най-лесен достъп до здравеопазване. За пет години – от 2009 до 2014 г., разходите на НЗОК за болнична помощ са се увеличили със 71,69 %. Въпреки това всекидневно сме свидетели на протести точно на работещи в болниците, че те ще фалират. Възможно ли е болниците да губят и защо?

(Следва „Моделът „Кадурина” – частни дейности в държавни болници„).