Президент срещу премиер – кой продава Румъния на чужди интереси?

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

Когато президентът Клаус Йоханис изпрати в парламента за преразглеждане Данъчния кодекс, той се позова на редица съществени аргументи. Може да са правилни или не и за да се изясни това, мисля, че би било нормално те да станат център на един сериозен дебат отвъд повърхностния въпрос: искаме или не намаляване на ДДС на 19 процента?

Би било нормално правителството да представи собствения си вариант по отношение на възраженията на президента, да обясни солидно как вижда запазването на бюджетното равновесие, евентуално какви реформи ще задвижи, за да намали бюджетните разходи и за да подобри събираемостта, как ще оздрави държавните компании, как ще реформира Националната агенция за данъчна администрация, как ще влезе с булдозера в голямото укриване на данъци.

Обяснения още по-необходими, като се има предвид, че правителството си поставя за цел освен рязкото намаляване на данъчното облагане и нова амбициозна схема за заплатите в бюджетния сектор, като вече започна с увеличения на заплатите в образованието и здравеопазването.

Дебатите бяха още по-важни от гледна точка на това, че Данъчният кодекс ще се върне или би трябвало да се върне в парламента за ново гласуване, освен ако правителството не избере варианта на извънредното постановление. Анализираме отново, обсъждаме пак, като вземем предвид аргументите на президента, и виждаме какво ще излезе в крайна сметка.

Това е, ако заложим на аргументите, дебатите и обществения интерес. Защото независимо от резултата от него, аргументираният дебат служи на първо място на обществения интерес.

Вместо това, какво видяхме? Премиерът Виктор Понта отприщи една гневна пропаганда, напълно встрани от възраженията на президента, със силен националистически и популистки привкус: Йоханис продава Румъния на чужди интереси, които искат да ни държат в позицията на колония.

Когато казваш такова нещо, всъщност обвиняваш президента в предателство. Освен че предателството може да бъде мотив за отстраняване от длъжност – твърде малко вероятно, като се има предвид, че вицепремиерът Габриел Опря е заявен партньор на президента поне по въпросите на националната сигурност – когато отправяш подобно сериозно обвинение към президента на страната, трябва много добре да го обосновеш. Защото, ако е истина, налага спешни и драстични мерки, ако е лъжа, тогава налага подобаващи санкции срещу този, който клевети един държавен глава.

Освен това, искам и аз да знам чии интереси по-конкретно обслужва г-н Йоханис в ущърб на Румъния? На ЕС като цяло, на Германия или на други страни, на САЩ, на МВФ? Защото от това, което разбирам от г-н Понта, съществува някакъв външен фактор, който иска да държи Румъния със статут на колония, следователно е враг на страната.

Нашите чуждестранни партньори от ЕС и НАТО ли са ни врагове? Значи сме част от потиснически алианси? Ако е така, в наш интерес би трябвало да бъде да излезем от тях, за да се освободим.

Същия тип изявления слушаме от гръцкия премиер Алексис Ципрас от месеци – и преди да спечели изборите, и след това. Гърция беше подложена на гнет, злите й врагове от ЕС искаха гибелта й. И с този подход сложи край на тенденцията, в която Гърция волю-неволю беше влязла след строгите мерки за икономии от последните години, за да тръгне с глава срещу стената.

Като цяло, когато политическите лидери губят разумните си аргументи, прибягват към емоционално-националистически, целящи да хвърлят психологическа мъгла върху обсъждането, мъгла, в която народът се чувства заплашен от тъмни външни сили. Врагът е идентифициран навън, а вътрешният лидер, който го демаскира, е герой-патриот.

По някакъв начин г-н Понта е последователен. След като предизборната му кампания (за президентските избори през ноември миналата година, които Понта загуби срещу Йоханис – бел.ред.) беше центрирана върху посланието на православния румънец срещу германеца лутеран, ето че сега немецът предава румънците.

Това обвинение не изяснява проблема по същество, а изкривява сериозно дискусията. Дори нещо по-лошо, поставя ни в позиция на враждебност с партньорите, които са направили повече добрини на Румъния, отколкото нейните собствени лидери, защото нито една голяма реформа в тази страна не е била осъществена без траен външен натиск. Да си помислим само за тази в правосъдието например.

Ако от определени гледни точки наистина имаме статут на колония, това се дължи на някои местни лидери, лишени от виждане и неподкупност, които постоянно имаха нужда от външния бич, за да не тръгнат из орането.

И както сме на толкова неспокойната граница на Западна Европа, се питам в случай на нужда, кой ще скочи да ни помогне? Потисниците ли, колонизаторите ли? Или г-н Путин, онзи от Баку (Понта бе остро критикуван заради присъствието му редом с руския президент на откриването на Европейските игри в Баку миналия месец – бел.ред.), добър приятел и на Алексис Ципрас.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.