Частен бизнес в държавни болници – 4. Моделът „Кадурина” е навсякъде

Болниците са губещи, защото са приватизирани неофициално чрез разни договори

Поредица разследване за здравеопазването от Крум Благов. Виж предишната част „Как се печели от пациенти – 3. Повече болници – повече болни

Проф. Мирослава Кадурина и ген. Стоян Тонев са подписали такъв договор между ВМА и частна клиника, че разходите са за държавна сметка, а печалбата . за частната клиника. Снимка: Булфото/БТА

Бел. ред. – По ирония на съдбата, това е последното разследване на журналиста Крум Благов, починал неотдавна след неуспешно лечение при счупване на крак (виж тук). Той си плащаше от най-високите осигуровки, но това не му помогна да оцелее след намесата на няколко болници.
Разследването е извършено с подкрепата на Програма Достъп до информация и Фондация „Америка за България” и беше публикувано на части във в. „Уикенд“ след нелепата смърт на автора.

Съдбата на държавните болници била решена в 5 часа сутринта един ден през 2002 г. със спирането на тяхната приватизация. Така смятат някои политици. Първият директор на здравната каса д-р Илко Семерджиев твърди, че щеше да е много по-добре, ако те бяха купени от лекарите. Според него ресурсът от 5 милиарда, вложен в частни клиники, можеше да обнови изцяло старите лечебни заведения. Освен това, ако медиците бяха станали акционери, нямаше да напускат и да емигрират. През 2002 г. обаче при управлението на Симеон Сакскобургготски Законът за лечебните заведения
беше изменен и цялата глава за приватизацията им – отменена.

Приватизацията – бъдеще или минало?

Д-р Атанас Щерев ми разказа как е станало това: „Една сутрин в 5 часа ни извикаха с Андрей Кехайов (тогава председател на БЛС) при царя, защото законът трябваше да влезе в парламента. Ние бяхме „за” приватизацията, но Николай Василев беше против и Сакскобургготски не вярваше в това, което му говорехме. Накрая приватизацията беше спряна. Това беше груба грешка.” Той допълва, че ако
приватизацията се беше състояла, щеше да купи акции от някоя държавна болница, вместо да строи своя.
Според него сега частните клиники са по-добре управлявани и в голямата си част – по-добре оборудвани. „Държавните болници са губещи, краде се отвсякъде, взимат се пари под масата и накрая държавата пак им плаща дълговете. Какво очаквате от това?” – обобщава д-р Щерев.

Някогашният здравен министър д-р Мими Виткова обаче не смята, че приватизацията щеше да подобри положението: „Какво щяха да правят лекарите, като станат съсобственици на болниците? Ще си режат ли от доходите, за да инвестират?
Ако се беше случило това, щеше да е още по-зле. Нали приватизираха аптечните предприятия? Резултатът беше, че нито едно от тях не запази дейността си. Заслуга на Семерджиев е всички лекари да са търговци по статут, което ликвидира социалното мислене у голяма част от тях. Днешната попара, която сърбаме, е забъркана именно от този неолиберален подход.”

Има и държавни болници на печалба като например софийската „Св. Иван Рилски”. Бившият й управител д-р Дечо Дечев казва: „Крайният резултат зависи от прихода и от разхода. Проблемите на една държавна болница в областта на приходите  са много малки, но в областта на разходите са огромни.” Според него обаче за приватизация е късно, тъй като тя вече е направена нелегално. „Въпреки че болниците са държавни, дейностите на много места са частни. Екипите в клиниките ползват това, което е купила държавата, и развиват дейност в своя полза. Интерес на самите колективи да участват в приватизацията няма, защото вече са го направили.”

Скандалът около ВМА и отношенията на академията с дерматологичната клиника на проф. Мирослава Кадурина леко повдигна крайчеца на завесата, за да видим как се управляват държавните болници. Понеже тя е обвиняема, малко медии дадоха гласност на нейния отговор, в който се съдържаше една знаменателна фраза: „На територията на болницата има десетки медицински центрове и групови практики по този модел.”

Всъщност, ако следим скандалите, моделът „Кадурина” не е патент на ВМА,

а масова практика

Повече от година например продължава конфликтът между областната болница „Света Петка” във Видин и частната клиника по инвазивна кардиология на Тихомир Каменов там, взела под наем част от сградата.
Изпълнителната  директорка  на  „Св.  Петка”  д-р  Виолета  Дочкова  даде пресконференция, на която каза, че държавната болница е изправена пред фалит заради сключените от предишното й ръководство неизгодни договори. Наемодателят според нея трябвало да работи за благото на своя наемател.
В отговор частната болница заведе дело за парите, дадени за ремонт на сградата. Държавната пък изгради свое отделение по инвазивна кардиология, но министерството не го акредитира и сега при наличието на две болници пациентите се пращат във Враца. Неотдавна един от лекарите в „Св. Петка” получи инфаркт и почина, преди да го транспортират.

Изходът  според  д-р  Дечев  е  в  публично-частното  партньорство:  „За лабораторията в „Св. Иван Рилски” намерихме инвеститор в лицето на най-голямата  фирма за такава дейност в Европа. Хората обещаха първоначална инвестиция за 1,5 млн. лв. в болницата, след това да плащат наем за 10 години. Направихме проекта, който като числа изглеждаше много добре – да се запази персоналът, да се увеличат заплатите… Но министерството ни отказа. За тях това поради някаква причина е тема
табу.”

Как изчезна корупцията сред лекарите

Всъщност парите, които се наливат в системата, не са малко. В анализа на Световната банка, посветен на реформата, се казва: „Разходите за здравеопазване в България представляват около 7% от БВП, ниво, което е съпоставимо с това в много от новите държави членки (на ЕС).” Според Григор Димитров от Българската стопанска камара, който е член на Надзорния съвет на НЗОК, за здраве у нас се дават 7-7,5 млрд. лева годишно. Министерството на здравеопазването има бюджет 450 млн. лв., НЗОК – 3,05 млрд. 150 млн. получават ведомствените болници и около 2 млрд. според статистиката са „регламентираните” плащания т. е. тези, за които се издава документ.
Дотук 5,650 млрд. лв. Според едно проучване на „Отворено общество“ от 2008 г. нерегламентираните плащания от пациенти са почти толкова, колкото и законните, т. е. може да се предполага, че 1,5-2 млрд. лв. се дават като подкупи.
Прави ли ви впечатление, че медиите отдавна не споменават такива случаи? А беше време, когато през няколко месеца залавяха лекари с подкупи. През 2007 г. гинекологът от Златоград Мустафа Хасанов даже беше осъден на 3 години затвор. По същото време задържаха и уволниха д-р Стоян Пернишки от „Пирогов”, у когото намериха 300 лв.

В интернет сайтовете на министерството, на ИАМО и на много болници има бутон „Сигнали за корупция”. Там изглежда не знаят, че корупция в здравеопазването вече няма. От 2011 г. лекарите не вземат подкупи. По искане на главния прокурор Борис Велчев през 2011 г. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС излезе с решение, че лекарите не са длъжностни лица. А подкупът по дефиницията, дадена в Наказателния кодекс, е дар или облага, получени от длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба. Щом лекарите не са длъжностни лица, те не могат да бъдат обвинени във вземане на подкуп. Така с един замах ВКС ликвидира корупцията в здравеопазването. Само трима съдии бяха против.

Не че парите са толкова малко – те просто се харчат неразумно. Въпросът е какви хапчета трябва да гълтат политиците, за да променят това.

Следва – „Рецептата на Москов – всеки министър с нови идеи“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.