Пуяк и пуйки – или как Бай Ганьо стана премиер и вече е положителен герой

Когато един журналист, писател, някой шоумен, нарече в коментар или предаване репортерките пуйки, това може да мине за остра шега.

Но ако това направи един министър председател?

Точно това направи премиерът Борисов. Усмихнат и щастлив каза, че журналистите крякали като пуйките на съседа му. После допълни към заобиколилите го репортерки „Не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, ами просто точно така – прлъ, прлъ, прлъ…“

Всички около него се усмихваха щастливи. Щастливи като пуйки, наистина.

Е, нямаше ли поне една, един да се засегне, да възрази нещо? Не. Хилеха се на шегите на Борисов, както навремето се хилеха на шегите на т. нар. Тато – Тодор Живков. И сравнението не е в полза на сегашния Тато. Онзи селянин от Правец без образование беше по-въздържан и възпитан, в сравнение със сегашния инж. д-р, генерал лейтенант.

Не се забелязаха и никакви коментари по случая в медиите, не възрази и някоя професионална организация. Иначе крякат, ако употребим терминологията на премиера, точно като пуйки по много по-маловажни поводи. Два дни по-късно в парламента Борисов каза на журналистките „Недейте да ходите като патици след мен“… (виж тук).
Ами ако това го беше казал предишният премиер Орешарски? Какво крякане щеше да настъпи?
Ако нещо такова каже Оланд в Париж или Камерън в Лондон, ще има ефект на атомна бомба в медиите…

У нас няма кой да каже – „Царят е гол“. Очевидната истина, всекидневна, се лее от екраните – литературният герой на Алеко Бай Ганьо се е появил от плът и кръв и е станал премиер. И вече е положителен герой.

Емблематичните му изказвания в този дух се посрещат с радостно одобрение. Демагогията му се възприема като успешна политика и той е желан коалиционен партньор.
Лъжите му и противоположни твърдения по един и същ въпрос не са нещо лошо, а просто гъвкавост, политически нюх. Самохвалството му е шик, натюрел.

На този фон дебелашките му шеги са най-малкият проблем.

И няма кой да нарече нещата с истинските им имена. Сякаш живеем в някакъв фарсов спектакъл.