Планетата не е в опасност. Но ние сме

в. Интернешънъл хералд трибюн

Вацлав Хавел – чешки писател и драматург, последен президент на Чехословакия и първи президент на Чехия. Снимка: unscburma.org

През последните няколко години все по-настоятелно се задават въпросите дали глобалните климатични промени са естествен природен цикъл или не, до каква степен хората допринасят за тях, какви заплахи произтичат от тях и какво може да бъде направено, за да бъдат предотвратени.

Научни изследвания показват, че всяка промяна на температурата и на енергийните цикли на планетарно ниво означават всеобща опасност за всички хора на всички континенти. От публикуваните научни трудове става очевидно, че човешката дейност е причина за промените в климата. Ние просто не знаем колко голям е нашият принос.

Необходимо ли е обаче да научим това с най-големи подробности в процентите? Като изчакваме тези уточнения, не пилеем ли времето, през което бихме могли да вземем мерки, относително леки в сравнение с онези, които ще трябва да предприемем, ако се забавим още?

Може би трябва да започнем да възприемаме нашето пребиваване на Земята като заем. Няма съмнение, че поне през последните сто години Европа и Америка бързо натрупаха дълг, а сега и останалите части на света следват техния пример.

Сега природата ни предупреждава и изисква от нас не само да попречим на този дълг да нарасне, но и да започнем да го погасяваме. Почти няма смисъл да се питаме дали сме взели на заем прекалено много или какво ще стане, ако отложим плащанията. Всеки, който е теглил ипотечен или банков кредит, може лесно да си отговори на този въпрос.

Трудно можем да оценим ефектите от евентуалните климатични промени. Нашата планета никога не е била в състояние на равновесие, от което би могла да се отклони чрез човешко или друго влияние и после навреме да се върне към първоначалното си състояние. Климатът не е някакъв вид махало, което ще се върне към първоначалната си позиция след определен период от време. За милиарди години климатът еволюира бурно в гигантска съвкупност от мрежи и от мрежи в мрежите, в които всичко е свързано по различни начини. Неговите структури никога няма да се върнат точно в същото състояние, в което са били 50 или 5000 години по-рано. Те само ще се променят в ново състояние, което, докато тази промяна е слаба, може да не представлява заплаха за живота.

Големите промени обаче биха могли да имат непредвидим ефект в глобалната екосистема. В този случай трябва да се запитаме дали човешкият живот ще бъде възможен. Именно защото продължават да съществуват толкова много неясноти, е необходим нов курс на смирение и на предпазливост.

Не можем безкрайно да се залъгваме, че нещата са наред и че можем да продължим бодро да водим същия консуматорски начин на живот, като не обръщаме внимание на заплахите, свързани с климатичните промени и отлагаме момента на взимането на решение.

Може би в идните няколко години или десетилетия няма опасност от големи катастрофи. Кой знае? Но това не снема от нас отговорността ни към бъдещите поколения.

Не съм съгласен с онези, чиято реакция към евентуалните заплахи е да предупреждават, че предстоят ограничения на гражданските свободи. Ако прогнозите, които някои климатолози направиха, се сбъднат, нашата свобода ще бъде равносилна на свободата на човек, който виси от 20-ия етаж.

Живеем в свят, обградени от една единствена глобална цивилизация, която включва няколко различни зони. Днес повечето от тях споделят едно общо нещо – технокрацията. Приоритет се дава на всичко, което може да бъде изразено с цифри, с количествени величини или с проценти. Това е една доста материалистична концепция, която ни води към важни кръстопътища за нашата цивилизация.

Когато мисля за проблемите на днешния свят, независимо дали се отнасят за икономиката, обществото, културата, сигурността, екологията или цивилизацията, по принцип винаги се сблъсквам с моралния въпрос – кое действие можем да наречем отговорно и кое приемливо? Моралният ред, нашата съвест или човешките права – това са трите най-важни проблема в началото на третото хилядолетие.

Трябва да се върнем към корените на нашето човешко съществуване и да прегледаме перспективите ни за идните няколко века. Трябва да анализираме всичко трезво, непредубедено, без да се подчиняваме на каквато и да било идеология, без да се вманиачаваме, и после да вложим познанието си в практическа политика.

Може би вече не става въпрос просто да насърчаваме енергийно ефективните технологии, а най-вече да въведем екологично чисти технологии или да разнообразим енергийните ни източници, както и да не разчитаме само на едно изобретение като на универсално лекарство.

Скептично съм настроен и към това, че такъв сложен проблем като климатичните промени може да бъде решен само от един клон на науката. Технологичните мерки и разпоредби са важни, но също толкова важна е и подкрепата за образованието, за обучението в областта на екологията, за етиката. Хората трябва да осъзнаят, че всички човешки същества имат допирни точки и че носят споделена отговорност.

Така ще опознаем мястото, където живеем, както и даващия ни живот организъм на нашата планета, или пък ще се изправим пред опасността нашето еволюционно пътуване да бъде възпрепятствано за хиляди, дори и за милиони години напред. Ето защо трябва да обърнем много сериозно внимание на този въпрос и да погледнем на него като на предизвикателство да се държим отговорно, а не като предвестници на края на света.

Краят на света беше предсказван няколко пъти, но, разбира се, не настъпи. И този път това няма да се случи. Не трябва да се страхуваме за нашата планета. Тя е съществувала преди нас и най-вероятно ще продължи да съществува и след нас. Но това не означава, че човешката раса не е изложена на сериозна опасност.

Като резултат от нашите стремежи и от нашата безотговорност в климатичната ни система може би няма да има място за нас. Ако протакаме нещата, възможността за решение, а оттам и за защита на личната ни свобода, може да бъде значително ограничена.

(По БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.