Децата на Китай – много или малко?

Пекин може да разреши второ дете в семейството, за да предотврати демографска бомба със закъснител

Китайски деца. Снимка: пийпълдейли

Тридесет и пет години след въвеждането на драконовските мерки за ограничаване на раждаемостта, довели до милиони принудителни аборти и до възникването на демографска „бомба със закъснител“, Китай изглежда е на прага на въвеждането на политика на „две деца“. Новите нормативни документи, според които на китайските двойки ще се разрешава да имат две деца, може да влязат в сила „още до края на тази година, ако всичко върви добре“, каза правителствен източник (в Пекин), цитиран от англоезичното издание „Чайна бизнес нюз“.

Твърде оспорваната и често брутално налагана политика на „едно дете“ бе въведена от китайските комунистически лидери през 1980 г. заради страхове от катастрофално експлозивен ръст на населението. Правителството смята, че по този начин е предотвратило 400 млн. раждания. Но човешката цена беше огромна – принудителни стерилизации и аборти, убийства на деца и драматичен дисбаланс между двата пола, който означава, че милиони мъже никога няма да си намерят партньорки.

През 2012 г., при един от най-шокиращите напоследък случаи на потъпкване на човешки права, свързани с тази политика, 23-годишна жена от северозападната китайска провинция Шанси бе отвлечена от чиновници, отговарящи за семейното планиране, и бе принудена да абортира в седмия месец.

Лян Чжунтан, демограф от шанхайската Академия за социални науки, смята, че тази политика отдавна е трябвало да бъде изоставена. „Ключовият въпрос не е едно или две деца. Въпросът е за репродуктивната свобода, за основни човешки права. В миналото правителството не успя да схване същността на проблема“, каза той.

Властите в Пекин побързаха да приглушат съобщенията, че политиката на „две деца“ ще бъде въведена до края на годината.

„Още не е решено откога на семействата и двойките в страната ще бъде разрешено да имат второ дете“, заяви националната комисия по здравеопазване и семейно планиране, цитирана от официалния вестник „Чайна дейли“.

Професорът по демография от Пекинския университет Лу Цзехуа каза пред „Глобал таймс“, че промяната по-вeвероятно ще бъде обявена догодина. „Въпросът не е само да се въведе политика на „второ дете“. Това е свързано с промяна на редица други политики, нормативни актове, формалности и облекчения, които са необходими за успеха на тази политика, а това изисква време“, отбеляза той.

Според Лян очакваното решение за въвеждане на политика на „второ дете“ е мотивирано от растящата обществена съпротива срещу законите за семейно планиране. Интернет – глобалната мрежа, с която вече са свързани близо 650 млн. китайци – направи обществената враждебност (към тази политика) по-видима и по-силна. “ Правителството, подложено на нарастващ обществен натиск, трябва да отговори на исканията на хората“, добави той.

Намеренията за разхлабване на строгия контрол над раждаемостта са отговор и на демографската „бомба със закъснител“, създадена от политиката на „едно дете“. Експерти предупреждават, че 1,3-милиардното население на Китай бързо застарява, а трудовите ресурси намаляват. Към 2050 г. в страната ще има близо 440 млн. души над 60 г., според изчисления на ООН, което ще подложи на голямо напрежение ресурсите на правителството.

Междувременно населението в трудоспособна възраст – хората между 15 и 59 г., намаля с 3,71 млн. само през тази година – тенденция, която се очаква да продължи. Ако тя не бъде пречупена, „бъдещето на китайската икономика изглежда мрачно“, каза И Фусян, демограф и изявен критик на политиката на „едно дете“.

През последните години се наблюдава постепенно смекчаване на китайските закони за семейно планиране. Вече се разрешава на семействата от етническите малцинства и на селските двойки, чието първо дете е момиче, да имат повече от едно дете. От 2013 г. на двойките в много части на страната е разрешено да имат две деца, ако единият от родителите е единствено дете.

Държавните медии приветстват резултатите от тази промяна на политиката, довела до 470 000 раждания в повече през 2014 г. в сравнение с предишната. Но „мини бейби-бумът“, на който властите се надяваха, не се получи. Според експертите броят на ражданията не се увеличава достатъчно бързо поради финансови ограничения, които карат много градски семейни двойки да се въздържат от второ дете.

„Промяната е наложителна“, казва И, чиято книга – „Голяма страна с празно гнездо“ – критикува политиката за семейно планиране, водена в страната. „Селективната политика на „две деца“, водена от правителството, се оказа провал. Пълната отмяна на политиката на „едно дете“ е единственото разумно решение на китайската демографска криза“, посочи той.

По-рано този месец Ян Вънчжуан, високопоставен държавен чиновник в сферата на семейното планиране, призна, че Китай трябва да действа бързо, за „да отговори на голямото демографско предизвикателство, пред което страната е изправена“.

Според Лян очакваното решение на Пекин да отмени политиката на „едно дете“ е позитивна и отдавна назряла крачка. Но дори и пълен преход към национална политика на „две деца“ ще бъде недостатъчен за пречупване на наложилата се вече демографска тенденция. „В момента много хора не желаят да имат повече деца, дори и ако са насърчавани за това. Така че, на практика, въвеждането от правителството на политика на „две деца“ все още няма да има голям ефект“, каза той.

Миналата година китайската Академия за социални науки предупреди, че Китай е на прага да попадне в т.нар. „капан на ниската раждаемост“ – порочен кръг, от който страните трудно успяват да се измъкнат.

Новината за предстоящата промяна на политиката е слабо утешение за около 2-та милиона „осиротели“ родители, които са загубили единственото дете, което Комунистическата партия им е позволила да имат. „Твърде късно е. Политиката вече с нищо не може да ни помогне“, казва 58-годишният Хо Даочжун от провинция Хънан, чийто единствен син се е самоубил през 2013 г. Всяка година около 76 000 двойки се присъединяват към редиците на т.нар.“шиду“ семейства, чието единствено дете е умряло. „Той беше едва на 30, когато почина. Всичките ни надежди се сринаха, – говори Хо за единствения си син. – Нищо вече няма значене. Ние сме живи, но се чувстваме мъртви отвътре.“

Още по темата: Децата без родители в китайските села

Йоханес Ейсел
Франс прес

Дванадесетгодишният Лян Чжаолюй посещава импровизирано училище, помагайки същевременно на дядо си на полето. Подобно на него 61 милиона деца в китайските села живеят без родители, които са починали или са заминали да работят в града. Наричат ги „изоставените деца“. Повечето от тях са отглеждани от своите баби и дядовци или от други роднини.

„Вкъщи обичам да гледам сериали за война по телевизора на баба и на дядо, но само след като съм приключил работа на оризищата“, разказва Лян. Заедно с по-малката си сестра, 10-годишната Юйсю, Лян всяка сутрин потегля по тесните и кални пътеки до шосето, където хващат автобуса за училище. Там те остават до петък, като спят в мизерно спално помещение. През уикендите те се връщат при баба си и дядо си и при оризището в Дунлан. Баща им е починал, а майка им напуснала района преди две години, за да работи в града.

Дунлан е един от двата най-бедни окръга в Гуанси, автономен район, населен с малцинства, намиращ се в южната част на Китай, на границата с Виетнам. Зад ръждясалите порти на тяхното училище в село Айдун, кацнало на върха на малка планина, учат 400 деца.

Друга ученичка тук – Ли Дандан, е изгубил двамата си родители през декември в автокатастрофа. Тя живее сега при баба си, мизерстваща с пенсия от 300 юана на месец. С къса коса под розова бандана, 11-годишната Дандан върви пеша повече от час в планината, за да стигне до училището. Така тя спестява четирите юана, необходими й за билет за автобуса.

Други деца като тях – над два милиона по официални данни в Китай – са оставени изцяло на собствената си съдба. В съседен Гуейчжоу четири такива деца на възраст между 5 и 13 години се самоубиха. По-големият брат отрови трите си сестричета, преди самият той да погълне пестицид. Тази трагедия развълнува страната.

В последния си документален филм „Трите сестри от Юнан“ китайският режисьор Ван Бин разказва историята на три момиченца, оцеляващи в мизерията благодарение на изобретателността си.

Повечето от „изоставените деца“ ходят все пак на училище. Но това са зле оборудвани селски училища, в които всичко липсва, казва Въй Цзисюе, преподавател от съседен окръг.

„Най-големият проблем за децата е питейната вода. Ние пием дъждовна вода, поради липса на нещо по-добро. Но в сезона на сушите, нещата се усложняват“, казва той, застанал до опашка от ученици, които търпеливо чакат реда си пред кранче, монтирано към.

За тези ученици, които се прибират у дома всяка вечер – два часа ходене пеша за някои – храната е друг голям проблем. Училището не осигурява храна. Някои си носят кошници с обяд, а други гладуват по цял ден, допълва Въй.

Училището, в което той преподава, има двор, обграден от стена от груб камък и една единствена стая, в която се бутат 70 ученици. Всички класове са смесени. На фасадата е изписано: „Обичайте страната си, обичайте труда, работете здраво и правете нововъведения“. Повечето от учениците не завършват образованието си, тъй като са заети с работата на полето.

След смъртта на майка си преди 3 години, 12-годишният Лян Йоняо живее с баща си в махала, заобиколена от терасирани оризища. Училището му е на два часа път пеша. Влошаващото се здраве на баща му, който едва ходи, го притеснява. „Виждам как се претрепва от работа и не знам какво да му кажа. Понякога имам чувството, че за него съм бреме“, казва малчуганът.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.