От Крим до Камчия: прилики и разлики между два руски анклава

Иво Инджев

Веднага след като България се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, заради участието и във военните действия в Източна Украйна, Кремъл издаде заповед, с която забранява на близо 4 милиона държавни служители и служители на специалните служби, армията и милицията да почиват на нашето Черноморие, надявайки се така да нанесе икономически удар върху страната ни.

За нашите читатели трябва да поясним, че почивките на държавните служители в Русия са изцяло или частично спонсорирани от бюджета на страната, същото се отнася и за почивките на техните деца.

На държавните служители беше заявено, че трябва да почиват в анексирания от Русия Крим и, ако разполагат със собствени средства, втората им почивка може да е в чужбина, но отново не в „санкционна” страна, каквато за Кремъл е България.

Оказа се, че плажовете в Крим въпреки всичко са почти празни, съобщава krymr.com. Това се дължи, както на ниските доходи на руснаците, вследствие срива на рублата, така и на качеството на курортите, достъпни за тях.

На „границата” между Крим и материка има огромни опашки от автомобили, които в зависимост от деня на седмицата чакат от два до седем часа, за да влязат на територията на анексирания полуостров, пише експертът Лев Александър. Пътищата в Крим не са ремонтирани, а множеството тежки камиони и автомобили ги „доубиват” особено в Симферопол и в курортните части на градовете.

Броят на туристите е едва 20% от показателите за същите периоди на предвоенните години. Плажовете са запълнени наполовина, в Евпатория и Ялта хората са малко повече. Хората в ресторантите са малко, основно са клиенти на ол инклузив. Хората с бизнес по плажовете казват, че разходите им са се увеличили, но доходите са намалели, защото туристите не разполагат с много средства.

Според данни на летищата и резервациите в хотелите и санаториумите тази година в Крим почиват по-малко от 600 хиляди души, 95% от тях са от Русия. За сравнение – през 2013 година на 20 юли в Крим вече бяха почивали 3 милиона и 100 хиляди курортисти. (Faktor.bg)

Към горната информация мога да добавя и малко „долни” наблюдения от най-руския от всички останали анклави на българското Черноморие тази година. Камчия!

В анексираната от московския кмет Лужков територия от българския резерват Камчия с уникалната със своя климат и растителност и уж защитена от застрояване защитена зона Лонгоз, се е възцарило безрусначие и известно униние сред порусначеното наново местно население.

Московският мафиот успя да отпразнува на 9 септември 2009 г. победата си над българските закони, прегазени, за да го има в природния резерват бетонният руски колос. Откриването на затворения (буквално, защото е ограден отвсякъде) беше почетено лично от премиера Борисов. Пристигна за церемонията на московския туристически комплекс, в който по собствените хвалби на Лужков били инвестирани 300 милиона евро. Строежът е разположен така, че да остане максимално скрит между дърветата на десетки декари завладяна с подкупи земя от резервата.

Броени дни след триумфа му на българска земя Лужков беше позорно изгонен от поста, оценяван като третия по влияние в Русия след този на президента и премиера. Путин и Медведев единодушно го натириха. Беше станало вече невъзможно да се правят, че не виждат далаверите му – в Русия, а не в България.

В България далаверата му не само е видима, макар и да се крие между боровете, но както отбелязах вече, беше лично уважена от новоназначения министър –председател Бойко Борисов. Конфузът на близката му дружба с Лужков с нищо не се отрази на Борисов, след като московският мафиот беше наритан и свален по типично руски „леко незаконен” начин – махнаха го началниците на Кремъл въпреки факта, че беше избран на поста, а не назначен от тях..

Междувременно построеният комплекс продължи да расте. Изливаха спокойно бетон посред туристическия сезон в нарушение на законите в Задунайска България. Бетоновозите боботеха до самата плажна ивица покрай смълчаните българчета („братушки” е всъщност руски термин, употребяван с покровителствена насмешка за нас). Израстна игрище, закрита спортна зала, огради и селище с „котеджи”, както пише на чист руски. „Котеджите” съвсем не са за дечица, каквото официално е предназначението на „санаториума”. Люкс!

Но и това не е всичко. Околните хотели в неофициално анексираната зона получиха също руска окраска. Обраснаха с руски надписи – дори и посадените пред тях редки видове дървета са надписани на руски, за да знаят руснаците, че са на собствена земя, а „братушките”, докато им чистят клозетите, да учат правилия език. В тези хотели беше невъзможно българин да си направи резервация – законите на сегрегацията бяха безмилостни като чекистки изстрел в тила.

На същия език са надписите навсякъде – включително на паметника на съветските диверсанти, издигнат по времето на НРБ, но доукрасен сега с руски надпис за благодарност към тях.

Тук през годините на плажа пишеше, че е само за руски туристи. Моя милост публикува такава снимка във в.”24 часа” през 2003 г. (още тогава си бяха оградили с тел огромен район). Табелата изчезна.

Изчезна постепенно и самият курорт Камчия, строен с десетилетия – но за това унищожение на соцнаследството нямаше кой да възмути. С цялата му соцпримитивност, комплексът все пак приютяваше хиляди български непретенциозни летовници в своите бунгала, ресторанти, дискотеки (две на плажа), магазини и многобройни лавки. Днес ги няма. Просто ги няма. Убиха ги съзнателно и методично.

Тук-там се виждат останките им сред настъпващата джунгла. Дискотеките явно пречеха на „санаториума” и спокойствието на руснаците, чието самостоятелно царуване в комплекса вероятно предвиждаше не само гарантирането срещу друго застрояване наблизо, но и пълзящата разруха с цел евтино изкупуване на всичко наоколо.

След тази кратка ретроспекция по темата, която съм споделял и преди, да се върнем на царящото днес безрусначие – за първи път тук от много години.

Цели три полегнали милиционера само пред един от хотелите, мигащи светлини и прочие предупреждения и днес напомнят за господарското имение, покрай което минавате с кола. Но вече я няма страховитата въоръжена охрана, която строго предупреждаваше чуждите (т.е. българските) автомобили да намалят скоростта, принуждавайки шофьорите почетно да пълзят пред комплекса – сякаш полегналите милиционери позволяват нещо друго.

Няма ги и българските мобилни полицейски патрули, които имаха подигравателния навик да инспектират в най-голямата жега шофиращите край бреговата ивица по бански български шофьори да не би да крият нещо опасно за рускините в гащите.

Няма ги, защото няма какво да охраняват – тук има вече само българи и по някой и друг руснак за спомен от досегашното царуване. Българите, както е известно, не са стока, която се охранява строго от престъпността в България.

На пляжа все още има раздевалки, вместо съблекални, а душовете, които биваха спрени след оттеглянето на руските групи на обяд, са позволени вече и за българи, които най-непочтително газят пясъка в бившата руска зона и дори се излежават мързеливо под техните шатри. Така и не попитах дали пък не е безплатно за спомен от времето на благодетеля Лужков, който обичаше господарски да информира по българските телевизии как плащал на бедните българи московски заплати.

Гербът на Москва (който повече напомня на някакъв католически рицар с доспехи, крайно нехарактерни за православните богатири), войнствено се поти на гниещите, изоставени на вятъра и дъждовете къщурки за преобличане (раздевалки).

Обслужващият персонал от чистачки явно е по-многоброен от посетителите на самия санаториум, поради което същите (чистачките) се излежават на сянка на цели ята – превърнали се по неволя се в курортистки по престилки. Какво да чистят, като няма кой да цапа в иначе все така луксозно озеленения, разхлаждания от пръскачките призрачен комплекс, прозиращ зад километричната желязна ограда.

На мен не ми провървя да осъществя личен контакт с руски турист. Само съпругата ми се сблъска с един шкембелия, който на два пъти успял да я пререди в изкупуването на кайсиите, а след това и на прасковите от местни хора.

От цялата тази трагедия един магазинер заключи, че всичко било в резултат на „нашата политика”. Намерил на кого да се оплаче! Просто му припомних, че руснаците ги няма заради срива на рублата, което отново превърна България в недостижима мечта за мнозинството от тях. А сривът на рублата започна със спада на цените на петрола, от който Русия зависи като доста страни от т.нар. трети свят (това за третия свят си го казах на ум, за да не звуча като агитатор). Магазинерът много бързо се съгласи с мен и дори сподели, че и руснаци му споделили същото.

Виждате ли колко малко е необходимо: малко истина и българите разбират за какво става дума. Някой обаче трябва да я каже и повтори.

Не мога да оценя трагизма на ситуацията за местните хора, зависещи от туризма, защото не видях с просто око да има бедстващи. Но пък ясно забелязах тълпите от българи, които кротко бяха превзели руския пляж. Никак не изглеждаха нещастни. Особено в събота и неделя, когато тук се изсипват стотици варненци. Това е за тях единствената достъпна голяма плажна ивица край морската ни столица, парадоксално останала незастроена заради кефа на руските господари.

Смешното в този сюжет е, че табелата „Неохраняем плаж. Къпането забранено” е поставена с лице към неохраняемия плаж. Излиза, че руският плаж отзад, е неохраняем. Което е вярно по смисъла, който обясних по-горе: вече няма руснаци и няма частна и държавна милиционерска охрана на района.

И още едно чудо се е случило: вече пускат българи в хотелите, в които досега това не беше възможно без да си руснак. Проверете в съответните сайтове и ще видите, че невероятното събитие е факт.

Крим и Камчия: две анексирани (по различен начин) руски колонии, в които обаче самите руснаци вече не се натискат да почиват!

Ако питате мен обаче, анексирането на Камчия чрез руски подкупи на съдии, общинари, кметове, министри та и чак по-нагоре е по-позорен акт за нас, отколкото загубата на Крим за Украйна. Никой не може да бъде направен роб, ако сам не се признае за такъв. Руските подкупи са постигнали тук нещо подобно на това, което направи армията на Путин в Крим.

Българите сега се завръщат край Камчия, но не се знаят две неща: докога и доколко ще им позволят това собствениците на това райско кътче от българската земя и дали някой някога ще се осмели да потърси сметка на виновните продажници за най-срамната и най-мащабната имотна далавера в нашата история. Докато на власт е обаче „откривателят” на руския анклав Бойко Борисов, не бива да се надяваме това да се случи.

Не очаквайте и от медиите да проявят интерес към такава дреболия, като незаконното заграбване на част от България. Призовавам от години и съм се убедил, че е безполезно. Друго си е да ни показват сутрин, обед и вечер страховитите сюжети с нарушителите от Гърмен и техните незаконни постройки – войната с циганите и техните нарушения на закона е къде по-лесно занимание от това да бръкнеш в далаверата край Камчия, в която са намесени политици, магистрати и всякакъв друг вид нашенски кастрати, които са се подложили на мафиота Лужков.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.