Конфуций казва, Си Цзинпин изпълнява
Комунистическата партия търси подкрепа в древната философия
В Цюфу, град в Източен Китай, в който е роден Конфуций, ще видите признаците на два зараждащи се култа. Единият е свързан с древния мъдрец. В храма, издигнат в негова чест, не спира потокът от посетители, които прекланят глава и се просват на пода пред голяма статуя на Конфуций, седнал на трон. При всеки дълбок поклон церемониалмайсторът изпява някакво пожелание като „Успех на изпитите“ или „Мир в страната“. В другия край на града гробът на Конфуций също е място на преклонение – украсен е с цветя, все едно в него е положен някой току-що напуснал ви любим човек.
Другият култ в Цюфу е свързан с китайския президент Си Цзинпин. Хората тук все още с вълнение си спомнят как той посетил града им през лятото на 2013 г. За пръв път от повече от двайсет години в града пристигал шеф на комунистическата партия; всъщност, макар че Си посетил Цюфу, откакто стана лидер на Китай, той не е посещавал родното място на Мао Цзедун в Шаошан, провинция Хунан.
Днес в сувенирните магазинчета на Цюфу продават декоративни чинии с лика на Си. Грейналото му в усмивка лице ви гледа и от голям билборд пред Изследователския институт „Конфуций“. На билборда е написан и цитат на съвременния мъдрец, който започва така: „При разпространяването на конфуцианството по света Китай трябва да отстоява правото си на глас“.
Откакто дойде на власт през 2012 г., Си се стреми да издигне Конфуций, когото Мао хулеше, като велик прародител на китайската култура. Си още не е стигнал дотам да се поклони в храма на Конфуций в Цюфу, където едно време са вилнели хунвейбините на Мао (един от лозунгите им – „Революцията не е престъпление“ – още се чете, изсечен на каменна плоча). В малкото си публикувани речи Си не хвали открито конфуцианската философия, която все още се отхвърля от партийните пропагандисти, израснали с тезата, че конфуцианството е идеологическата обосновка на „феодалното“ управление в домодерен Китай.
За императорите, които редовно посещавали Цюфу, конфуцианството на практика е било държавна религия. „Чичо Си“, въпреки миникулта към личността му, изглежда не се стреми да бъде възприеман като съвременен император. Но и той като някогашните лидери очевидно гледа на конфуцианството като на мощно идеологическо оръжие, защото учението набляга на реда, йерархията, чувството на дълг към управника и семейството. За разлика от вносната несмилаема марксистка догма, конфуцианството има това предимство, че си е китайско. То привлича тези, които са притеснени от шеметния темп на промените и копнеят за древните ценности.
Макар че Китайската комунистическа партия вече от известно време тихомълком започна да реабилитира Конфуций, при управлението на Си този процес се ускори. През февруари 2014 г. той свика заседание на управляващото Политбюро, на което каза, че традиционната култура трябва да е „извор“, подхранващ партийните ценности. В официалните съобщения за заседанието Конфуций не се споменава, но в партийната литература ясно е казано, че ценностите, за които е говорил Си – великодушие, честност и порядъчност – са изповядвани и от Конфуций.
През септември Си стана първият партиен ръководител, присъствал на честването на 2565 години от рождението на Конфуций. Китай, каза той тогава пред учени от цял свят, винаги е бил мирна страна и тази негова особеност е „тясно свързана с конфуцианската мисъл“. През май държавните медии съобщиха, че връзката между марксизма и конфуцианството, която според някои е по-скоро слаба, е „най-актуалната тема“ са изследвания в хуманитарната област през 2014 г.
При управлението на Си партията промени идеологическите си мантри така, че да звучат по-конфуциански. На партийния конгрес през 2012 г., белязал издигането на Си на власт, лозунгите за „основните социалистически ценности“ бяха „дестилирани“ и сведени до 12 думи, всяка от тях изписана с два китайски йероглифа, и разлепени из цял Пекин и в други градове.
Идеите са пълен миш-маш. Някои са поразително западни, като демокрацията, свободата и равенството. Прави се реверанс и на социализма с „отдадеността на труда“. Други, като хармонията и искреността, звучат по-конфуциански. Чжан Иу от Пекинския университет вижда сходство с идеята за „споделените ценности“ , възприета от сингапурското правителство през 1991 г. Авторитарният Сингапур, където конфуцианството е на голяма почит сред държавните чиновници, е вдъхновил Китай, казва Чжан.
Със сигурност има състезателна нотка в обръщането на партията към мъдреците. Китай е заобиколен от страни, които се смятат за конфуциански, включително Япония, на която Китай гледа като на свой съперник, както и Южна Корея, Тайван и Виетнам.
Когато преди едно десетилетие Китай започна да създава езикови школи в чужбина, за да засили „меката си сила“, нарече ги Институти „Конфуций“. Това беше донякъде опит да се запази търговската марка „Конфуций“ (и понеже названието „Институти „Мао“ нямаше да е особено привлекателно). Сега има 475 такива института в 120 страни.
Неколцина изследователи биха искали Си да направи много повече – да създаде нова форма на управление, основана на конфуцианството. Сред тях се откроява Цзян Цин, ръководителят на Конфуцианската академия в югозападния град Гуейян. В статия, на която е съавтор, публикувана в „Ню Йорк таймс“ през 2012 г., Цзян предложи в Китай да се създаде трикамарен парламент. Една от камарите да се ръководи от някой потомък на Конфуций. (А те не са малко, включително една четвърт от населението на Цюфу.
Шофьорът на такси, които возеше авторът на тази кореспонденция, гордо твърдеше, че е негов потомък 77-мо поколение.) Друга камара да бъде съставена от „хора за пример“, предложени от университетски преподаватели, познавачи на конфуцианската класика.
Си, твърд защитник на партийния монопол върху властта, никога няма да приеме плана на Цзян. Но един от лозунгите, опънати над мостовете в Пекин, е с „отворен край“ и гласи: „Хората имат вяра, нацията има надежда и страната има сила“.
Вяра в какво – не се казва, но се предполага, че конфуцианството ще получи благословията на партията. Двата култа днес са здраво преплетени.
БТА