Русия сякаш се опитва „да вземе страха на цял свят“

Руски експерт коментира пред „Комерсант“ промените в морската доктрина на федерацията

Подробности за промените в руската морска доктрина помества централният печат в страната. „Росийская газета“ отбелязва по-специално акцентите върху развитието на атлантическото и арктическото направление, изграждането на съюзнически отношения с Индия и Китай.

Документът се появи след вчерашното съвещание на президента Владимир Путин с висши военни в Балтийск, Калининградска област, пише московският официоз. Върховният главнокомандващ прие там парад по случай Деня на руския военноморски флот.

Заместник-премиерът Дмитрий Рогозин, цитиран в статията, свързва промените в морската доктрина с „доста активното развитие“ на НАТО и „доближаването“ на пакта до границите на Русия. Това „безспорно среща отговор“ от страна на Москва, подчертава той.

Втори момент според него е връщането на Крим и Севастопол в състава на Русия, което налага мерки за спешното интегриране на двете й нови републики във федералната икономика. Според текста, Русия трябва да осигури транспортна достъпност на Крим, пояснява „Комерсант“.

По повод Арктика Рогозин изтъква нарасналото значение на Северния морски път и започналия в Русия строеж на нов атомен флот от ледоразбивачи. „Освен това, Арктика за нас е свободен излаз на Атлантическия и Тихия океан, неограничен от нищо. Естествено и самото богатство на континенталния шелф“, обяснява руският вицепремиер.

Доктрината разглежда специално екологическите въпроси, съдържа и нов раздел – за корабостроенето, добавя „Росийская газета“.

По тихоокеанското направление, отразено в доктрината, Русия планира да развива приятелски връзки с Китай, по индоокеанското – на първо място с Индия. В заключение се казва, че Русия смята „решително и твърдо“ да укрепва позициите си в Световния океан, отбелязва „Комерсант“.

„Дългосрочната задача в Атлантическия океан е там да бъде осигурено достатъчно военноморско присъствие“ на Русия, пише вестникът. Според политолога Александър Коновалов обаче, Русия няма защо да разширява военното си присъствие в Атлантика, защото „няма с кого да воюва там“.

За да осъществи тази доктрина, Русия ще има нужда от нов флот, а това е скъпоструващо начинание, казва Коновалов. Русия сякаш се опитва „да вземе страха на цял свят“, „но щом няма възможност да се изпълни документът, това не вдига авторитета на страната“, набляга той.

Руската федерална програма за въоръжаване до 2020 г. предвижда за нуждите на военноморския флот да бъдат отпуснати 4,7 трилиона рубли. Планирано е моряците да получат 8 ракетни стратегически подводници тип „Борей“, 8 многоцелеви атомни подводници тип „Ясен“, 14 различни фрегати и 35 корвети, 6 малки ракетни кораба и 6 големи десантни кораба, напомня „Комерсант“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.