Здрав разум и банкиране (По повод „Гилотина за длъжниците с ипотека…“)

Протест срещу политиката на банките. Снимка: Булфото

Бел. Ред. – По повод вчерашната статия „Гилотина за длъжниците с ипотека и нов подарък за банките – с поправки в закона” от Васил Кендов в редакцията се получи нова статия по темата от Красен Станчев, бивш народен представител, който се е занимавал като законодател с проблема. Станчев е основател и бивш директор на Института за пазарна икономика, а в момента председател на съвета на директорите му.

***

Авторът Васил Кендов най-малкото не отчита някои основаващи се на здравия смисъл, практиката и законите основания на ипотечното банкиране и на отношенията кредитор – длъжник изобщо. Част от тези основания не се забелязват на повърхността, а изискват по-зъдълбочен поглед.
Тъй като съм участвал, според силите си, в уредбата на тази практика като народен представител, сътрудник на ИПИ от времето на банковата криза на 90-те години и автор на становища по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) до Конституционния съд и до Народното събрание по повод анализа на ползи и разходи от приватизация на съдиите изпълнители, аз се чувствам задължен да коментирам основните тези на автора на тази статия.

Първо. Подзаглавието на статията „Как банките ще станат вечни хазаи наемодатели„ подвежда.

Банките не могат да бъдат такива наемодатели,

трябва да се освободят от активи във вид на недвижимост и обикновено го правят при първа възможност след придобиване на права върху обезпечението, ипотеката в този случай. В края на статията авторът иронизира тази практика. Но тя хем е следствие на законови изисквания, хем е нормален продукт на разделението на труда и специализацията.

Второ, авторът твърди, че животът на един кредит бил 4-5 години, след това той бил модифициран от банката, с нейни вътрешни операции и тази тайна не била изобщо известна на кредитоскателя.
Кредитотърсачът иска определени ресурси сега, а не след време по свои съображения и доброволно; той всъщност взема заем от своето собствено бъдеще. Приоритет за него, ако е нормален човек стои, това негово желание. Ако имаше друго, той би могъл на потърси в Интернет бележки по практиката на кредитирането или да се обърне към някой за съвет. Има дори неправителствени организации, които могат да направят това безплатно за търсещия кредит. Но тези възможности са или общо неинтересни, или по-маловажни от желанието да придобиеш имот с кредита сега. Условията по заема са цената на това желание.

Срокът на водене на всеки кредит от страна на която и да е банка e такъв, какъвто е записан в договора. Как всички подобни договори се управляват от банката зависи от съотношението на активи и пасиви на банката, от умението й да управлява риска в сравнение с конкуриращите я банки. (Търсещият кредит, впрочем, има избор между различни банки.)

Ако ипотечните кредити са стандартно добри (обслужвани, не-съмнителни), а те в момента според последни данни на БНБ са около 80% такива, върху част от тях може да се издаде облигация, в която държачите на дългосрочен ресурс (да речем пенсионните фондове) биха имали интерес да придобият собственост, тъй като разходите им са отложени за дълъг период от време и те също трябва да балансират приходи и разходи в относително дълъг, често по-дълъг отколкото при банките, период от време.

Договорът за кредит се води в активите на банката за срока, за който е сключен и срокът не се променя, защото договорът не е променен и защото облигациите и другите понижаващи риска инструменти са в пасивите до срока на падежа.

Красен Станчев. Снимка: от екрана

Важно е още да се знае, че и кредитът, и облигацията се водят така с една единствена цел: запазването на интереса на кредиторите на банката, хората и фирмите, които са и доверили спестяванията си.

Трето, авторът цитира китайската пословица: „ако стоиш достатъчно дълго край реката, ще видиш главите на враговете си да плуват по нея” – в общи линии това правели банките спрямо клиентите си.
Това е може би красива метафора, но банките правят точно обратното, ако споделят риска от невръщане на заемите.

Получилите кредити не са „врагове“ на кредитора

Логиката е донякъде точно обратната. На тях банката от името на своите кредитори им е оказала „доверие“ (откъдето идва и самата дума „кредит“), но по принцип изобщо не може да знае индивидуално-субективните мотиви на търсещия кредит. В интерес на банката и спестителите е длъжниците да си изпълняват договорите.

Затова тя взема мерки да осигури изпълнението на договора (в името на посочената по-горе цел, от изпълнението на която тя печели), да осигури заместващ дългосрочен ресурс, който намаля риска от неизпълнение – било то чрез обезпечения, било чрез ипотечни облигации, било чрез застраховане на вземанията.
Тези обстоятелства се отчитат от закона, от ГПК и съучастието на пенсионни фондове и застрахователи обяснява:

a. Как договорите за заем проникват в икономиката и различните вериги на добавена стойността;
b. Защо необосновани промени правилата в интерес длъжниците имат потенциално трудно изчислими вреди.
Накъсо: недалновидно е отношенията между кредитор и длъжник да се разглеждат като такива на класова борба, най-малкото защото зад кредитора има други кредитори (които също по собствено желания могат или да си поискат средствата от банката, или също да потърсят заем).

Четвърто, авторът казва, че „нещата загрубявали“ с неотдавнашните промени в ГПК, които разширявали кръга на несеквестируемите вземания.
Всъщност става дума за това, че изпълнителите по принудителното оставят в сметките на длъжника социални помощи, постъпления под минималната работна заплата и пр. Това ново допълнение на чл. 444 от ГПК, който защитава длъжника. Много е трудно това да се изкара произвол и „гилотина“ в полза на банките.

Проблемът, доколкото го има в момента, е че:

a. Никой друг, освен частните съдебни изпълнители (ЧСИ), не върши работата по събиране на вземания толкова добре, бидейки контролиран от гилдията и закона;
b. Поради структурата на държавни такси и други разходи на ЧСИ, малките суми и помощи се събират трудно;
c. Когато това е така, страдат най-вече малоимотните кредитори, правоимащи по вземания;
d. Но дори за тях, когато длъжникът също е малоимотен, законодателят предвижда известно неосъществяване на правото да си съберат вземанията.

Пето, споделено е недоволство от това, че законодателят, както това е обяснено от зам. министъра на правосъдието г-жа Мичева-Русева като вносител на промените в ГПК, е имал консултации с Асоциацията на банките в България.

Струва ми се, че основания за възмущение няма.
Поради обстоятелството, че банките не работят със собствени средства, а с тези на своите кредитори, спестители,

именно с Асоциация на банките трябва да се работи

Най-малкото защото няма асоциация на спестителите в банките, но има много организации и народни представители, които търсят начин да облагодетелстват малцинството длъжници, които не мислят да връщат заемите си. Спестителите в банките са най-малкото 60% от населението, а закъсалите с ипотечни кредити, но защитени от установения от ГПК списък на несеквестируемо имущество, са 20% от взелите ипотечен кредит или вероятно около 2% от населението. От тях чл. 444 от ГПК е приложим за единици. Единственият легитимен представител на мнозинството в този случай са народните представители и банките, защото мнозинството граждани са техни кредитори.
Но банките с готовност преструктурират повече задължения от онези, предвидени по закон, поради следните две очевидни обстоятелства:

a. Страх от репутационен проблем;
b. Възможността да правят това вследствие на управлението на риска, срещу която практика авторът негодува.
Само така промените ще са в полза на мнозинството граждани. Защитавайки интереса на банките като кредитори, г-жа Мичева-Русева и народните представители защитават интересите на спестители и данъкоплатци, за чиито възможни загуби в случай на фалит на банка може да съди например по случая КТБ.

Шесто, преценена като „срив на пазара на кредити“ е възможността с кредит от банка изпълнителите по вземането да закупят ипотеката.
Не виждам защо това да е така. Като стана дума, наемодаването е

специфичен бизнес, преотстъпен от банките

на специализиращи в него дружества и предприемачи.
Именно по чрез улесняването на процеса на осъществяване на сделките по продажба на залога банката се освобождава от несвойствени дейности. Но по-важно е, че съдиите изпълнители, държавни или частни (всъщност държавните рядко работят с банки, защото са неефективни), не са собственици, а само временен представител на правоимащия кредитор, т.е. действителния собственик. Ако те искат да станат дилър на недвижимост, едва ли ще се получи по-добре от специалистите в бранша

Разглеждането на ЧСИ като класов враг, също е необоснована идея. За последните пет-шест години те възстановяват вземания средно за около 1 млрд. лева на година – не само и не толкова в интерес на банки, но и на други кредитори – и фирми, и физически лица, с което им позволяват да продължат да работят и живеят без значими сътресения. Предполагам, че това ЧСИ правят четири-пет пъти по-добре от държавните съдии изпълнители.

На следващо място, авторът е несъгласен с продажбата (прехвърлянето) на вземания на трети лица, с т.нар. цесия.
Оставян на страна обстоятелството, че цесията е нормална търговска практика, която е уредена от чл. 65 от закона за задълженията и договорите.
По-важното е, че по този начин един непроизводителен за банката актив преминава в ръцете на човек (фирма или индивид цесионер, т.е. поемащ дълговете като трета страна), който вижда смисъл в неговото притежание и управление.

От по-макро-гледище: общият брой на необслужените кредити намалява, интересите на акционерите и кредиторите на банките са по-добре защитени,

общото здраве на банковата система се подобрява

При ипотечните кредити това е тенденция: броят на необслужените за четири години е намалял с 1/5 и ако това се случи в по-широк мащаб, по-добре за всички, включително длъжниците.

Осмо, идва позоваването на обстоятелството, че „ще ви се появи някакъв проблем с плащането на кредита – какъвто и да е“. Това е ключово допускане, за да излезе правомерна тезата на автора.
Ако за момент предположим, че туй допускане е вярно, то:
a. Е вярно във всички възможни светове (проблемът ще „възникне“, независимо „какъв е той“) – по зависещи или по независещи от длъжника обстоятелства
b. Значи кредиторът има право, основание да подозира проблем и да вземе съответните мерки;
c. Народните представители, които рядко вършат нещо в интерес на всички, подкрепяйки споменатия развой да правната рамка, в случая правят именно това.

Накрая е приведен пример, според който излизало, че в случай на неизпълнение на договора, ще придобие ипотекирания имат на относително ниска цена. „Nice“, както казвал един от героите в известен филм и както върви софийския жаргон. Но:

a. Първопричина на възникването на проблема е или лошата преценка на първоначалния кредитотърсач на собствените му възможности в бъдеще, от които всъщност той е взел назаем;
b. Или тя е в съзнателното му желание и решение да се откаже от изпълнението на договора – винаги възниква проблем, „какъвто и да е“;
c. Наистина е „Nice”, ако допусканията са верни, но само частично за банката – тя вече е използвала въпросните инструменти за споделяне на риска и преструктурирането на заема също си има своите разходи.
Всъщност, всеки нормален човек предпочита да вземе повече, а да върне по-малко, ако може, ако му позволят. Това правило бе проверено наскоро чрез референдум в Гърция. На него може би се дължи и популярността на ненавистта към банките и кредиторите изобщо. Но всъщност те са крайно полезни за гражданите и икономиката на дадена юрисдикция, която установява описаните правила в съответствие с традицията и здравия разум.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.