„Индипендънт“: Западът бомбардира без да мисли и подбира неправилни партньори в Близкия изток
Колкото и САЩ да твърдят, че съвпадението на две неща – споразумението с Турция да използват нейната ключова ВВС база в Инджирлик за удари срещу „Ислямска държава“, и турските въздушни удари срещу позиции на ПКК – е случайно, ясно е, че Анкара не би предприела такива удари без мълчаливо съгласие от Вашингтон, пише в коментар британският в. „Индипендънт“.
Нещо повече, Белият дом насърчи Турция, като каза, че тя „има право да се защити“ срещу атаки от ПКК. И така, с новите удари на Турция по предполагаеми бази на кюрдските екстремисти от ПКК, както и срещу джихадистите от ИД, става ясно, че на крехкото примирие с кюрдите е сложен край.
Нека да припомним, че ПКК, заедно със сирийската си посестрима – т.нар. Сили за защита на народа (ИПГ), са групировката, която се бори най-ефикасно срещу ИД на терена. Турция обаче се тревожи повече от кюрдските териториални придобивки, отколкото от ИД, добавя вестникът и припомня обвиненията срещу Анкара, че тя мълчаливо подкрепя ИД, или най-малкото си затваря очите пред действията й.
Ефективността на кюрдските сили срещу ИД е в рязък контраст с предвожданите от САЩ въздушни удари както в Ирак, така и в Сирия, които имат твърде слаб успех в борбата срещу ИД. Тази ситуация едва ли ще се промени дори и с използването на турската база (в Инджирлик), която е много по-близо до атакуваните мишени на ИД. Това е така, защото, както многократно е посочвано, въздушните удари са безсмислени без сухопътни сили и без политически решения, уреждащи нещата на терена.
Западът, продължава авторът на „Индипендънт“, има твърде печална слава в Близкия изток напоследък, че бомбардира, без да мисли за следващия ден. Така и Ирак, и Либия, бяха докарани в състояние на хаос след уж „хуманитарни атаки“, простете, интервенции. Но това не ни накара да спрем със същата убийствена политика, макар че очакваме различни резултати.
Предвожданите от САЩ (и подкрепяни от Великобритания) коалиции продължават да правят същото, като при това се отмятат от подкрепата си за кюрдите или за други групировки на терена. А това е същата морална несъстоятелност, която екстремистите използват, за да стимулират своите кампании за вербуване (на нови бойци и последователи), подчертава лондонският вестник.
В същото време Западът продължава безплодното търсене на „умерени“ сили терена, на които да заложи, и се опитва да „пригоди“ за тази цел насилнически ислямистки групировки в Сирия, които обаче сменят облика си само на думи. Такива са ту „Джабхат ан Нусра“, ту „Ахрар аш Шам“. Техни лидери дори получават възможности да уверяват от страниците на влиятелни американски вестници, че са „умерени сунитски ислямски групи“ с широка подкрепа в Сирия и несправедливо са дамгосвани като „насилнически“ от американската администрация, отбелязва „Индипендънт“.
Не е трудно да се разбере защо такива групировки се опитват да търсят реабилитация, като настояват, че нямат нищо общо с Ал Каида, че не биха сторили зло на малцинствата и че имат повече влияние, отколкото е вярно.
Неотдавнашната история на действията на Запада в Близкия изток е низ от подбор на неправилни партньори и създаването чрез тях на марионетни режими, които след това тръгват по пътя на катастрофални политики на верски сблъсъци. Най-близкият пример е подкрепата за бившия иракски премиер Нури ал Малики, буквално разделил страната. Не е случайно, че сирийските „израстъци“ на Ал Каида си въобразяват, че като вдигат шум в правилна посока, натискат верния бутон и западните страни могат да се окажат достатъчно глупави да видят в тях легитимни опозиционни сили, пише „Индипендънт“.
Турция, продължава вестникът, заедно с някои съюзнически страни в Залива, вече изрази предпочитание към „Джабхат ан Нусра“ или „Ахрар аш Шам“, които доскоро действаха на терена заедно с ИД. Както се наблюдава от известно време насам и в Сирия, и в Ирак, различни страни подкрепят различни местни играчи според собствените си стратегически виждания, но никои от тези играчи нямат нищо общо с хората, които гинат и бягат от тази война.
Интервенционистите настояват, че ние трябва „да направим нещо“, за да помогнем. Но едно от нещата, с които най-много можем да помогнем, е единственото нещо, което ние упорито избягваме – да приемем бежанци. До момента Великобритания е приела по-малко от 200 сирийски бежанци от общо 4 милиона, заключава „Индипендънт“.
Още по темата: Базата Инджирлик в Турция – американска база на първа линия от половин век насам
Дани Кемп
Франс прес
Американската военовъздушна база Инджирлик в Южна Турция е служила повече от полвин век като отправна точка за множество мисии, но стратегическата й роля често е била заложник на спорове между Анкара и Вашингтон.
Турция потвърди в петък, че накрая е дала разрешение на САЩ да използват тази база, както и други, за извършване на въздушни удари срещу джихадистки цели в Сирия и Ирак след смъртоносен самобуйствен атентат, за който Анкара обвинява джихадистите.
Базата Инджирлик, която се намира близо до Средиземно море, до турския град Адана и до границата със Сирия, заема ключова позиция за операции в изключително невралгични райони. Но Анкара наложи през годините ограничения за използването й от американските сили.
„Инджирлик винаги е бил проблематичен“, подчертава Майкъл Стивънс от Кралския институт за отбрана и сигурност в Лондон. „Американските отговорни представители ще ви кажат, че отношенията с Турция дълго време са създавали проблем, но това е страна член на НАТО, независимо дали го искат или не, макар това да е един все още малко своенравен съюзник“.
Около 1500 американски войници са базирани в Инджирлик, предоставяйки подкрепа за американските самолетите и войници и тези на НАТО в района. Но бяха необходими месеци американски натиск за това Турция да разреши на САЩ да използват тази база за борба с джихадистите от групировката „Ислямска държава“ в Сирия.
Споразумението предвижда забранена за полети зона по протежение на част от сирийската граница, според турския в.“Хюриет“. Ако е необходимо, коалиционните сили, водени от САЩ, ще могат да провеждат разузнавателни и бойни операции в този район, според в.“Хюриет“.
Като член на НАТО Турция има право да ограничи използването на базата само до дейности, свързани със Северноатлантическия съюз, докато коалицията, воюваща срещу „Ислямска държава“, не влиза в тези рамки.
Базата Инджирлик, създадена през 1951 г. в разгара на Студената война, беше тогава американски бастион, идеално разположен в близост до Съветския съюз и до Близкия изток.
Тя служеше за база за разузнавателни полети над съветска територия, които приключиха, когато американският пилот Гари Пауърс бе свален през 1960 г.
През 1975 г. Турция поема оттново от американските сили контрола над Инджирлик, когато Вашингтон прекъсва военната си помощ за Анкара заради това, че е използвала военни материали, предоставени от САЩ, по време на инвазията в Кипър. Базата преминава пак под американски контрол през 1980 г.
След края на Студената война американските и британските самолети ще използват базата за патрулиране в забранена за полети зона, установена над Северен Ирак между края на войната в Залива през 1991 г. и нахлуването в Ирак през 2003 г.
След атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ Инджирлик става основната платформа за мисиите за въздушна подкрепа за операцията на коалицията начело със САЩ, воюваща срещу талибаните в Афганистан.
Но по време на втората война в Залива през 2003 г. Турция отказа да предостави на САЩ за използване базата Инджирлик като отправна точка за въздушни нападения срещу Ирак.
По-късно Анкара разреши на товарни самолети да кацат там и базата се превърна в основна транспортна платформа за американските сили в Ирак.
БТА